Нов скръбен доклад на ЕК за България
България към момента има най-ниската дълготрайност на живота в Европейски Съюз. Това сочи отчет на Европейската комисия "Състояние на опазването на здравето в Европейски Съюз " за 2019 година, който изследва системата в 30 страни, плюс Норвегия и Исландия.
Докладът сочи, че страната ни въпреки всичко е вдигнала продължителността на живота, само че е последна и се развива доста по-бавно от Румъния, Естония и Литва.
За 2 години и трите страни са вдигнали доста повече индикаторите си от България. Това изясни Ани Шпрангер, теоретичен помощник към Факултета по мениджмънт на опазването на здравето в Техническия университет в Берлин и специалист в Европейската обсерватория за здравни системи и политики.
Основните аргументи за висока смъртност са болесттите на сърдечно-съдовата система и раковите болести.
Инсултът е причина за 1/5 от случаите на гибел в България, което е три пъти повече от междинното за Европейски Съюз.
При рака пък най-вече умряли има от рак на белите дробове, дебелото черво и гърдата.
Две от аргументите за това са пушене и алкохол, като съгласно откривателите у нас процентът на пушещите е най-голям от Европейски Съюз, като данните сочат, че един на всеки четирима възрастни е пушач. Има обаче и деца под 16 година, които са пушачи, изключително девойки.
Изследван е и режимът на хранене измежду популацията на България, като се оказва, че възрастните хора не ядат всеки ден по един плод, а при децата едно на всеки пет е със затлъстяване.
Докладът изследва няколко съставния елемент - системата на опазване на здравето и болничното лекуване.
Оказва се, че у нас се дават единствено 52% държавно финансиране в опазването на здравето, което е най-ниското за целия Европейски Съюз. Средствата пък отиват най-много във фармацевтичните компании - 43%, което е повече от междинното за Европейски Съюз.
При болничното лекуване сме на второ място - към 34% отиват за това.
Докладът за опазването на здравето в България регистрира също, че достъпността не е добра. 10% у нас не са здравно обезпечени, което е доста огромен дял от популацията, ¼ не имат вяра в здравната система и не се обезпечават, а има и група без годни документи за идентичност измежду ромите.
Оказва се, че България има и огромно частно финансиране, обвързвано с доплащания на пациенти за здраве.
Лекарите в страната ни пък са много, само че не отмерено разпределени, джипитата и медицинските сестри са незадоволително.
В България има повече болнични кревати от страните в Европейски Съюз, като междинният престой в болница е 5 дни, като в държавните лечебни заведения се понижават леглата, а в частните се усилват 6 пъти.
Докладът сочи, че страната ни въпреки всичко е вдигнала продължителността на живота, само че е последна и се развива доста по-бавно от Румъния, Естония и Литва.
За 2 години и трите страни са вдигнали доста повече индикаторите си от България. Това изясни Ани Шпрангер, теоретичен помощник към Факултета по мениджмънт на опазването на здравето в Техническия университет в Берлин и специалист в Европейската обсерватория за здравни системи и политики.
Основните аргументи за висока смъртност са болесттите на сърдечно-съдовата система и раковите болести.
Инсултът е причина за 1/5 от случаите на гибел в България, което е три пъти повече от междинното за Европейски Съюз.
При рака пък най-вече умряли има от рак на белите дробове, дебелото черво и гърдата.
Две от аргументите за това са пушене и алкохол, като съгласно откривателите у нас процентът на пушещите е най-голям от Европейски Съюз, като данните сочат, че един на всеки четирима възрастни е пушач. Има обаче и деца под 16 година, които са пушачи, изключително девойки.
Изследван е и режимът на хранене измежду популацията на България, като се оказва, че възрастните хора не ядат всеки ден по един плод, а при децата едно на всеки пет е със затлъстяване.
Докладът изследва няколко съставния елемент - системата на опазване на здравето и болничното лекуване.
Оказва се, че у нас се дават единствено 52% държавно финансиране в опазването на здравето, което е най-ниското за целия Европейски Съюз. Средствата пък отиват най-много във фармацевтичните компании - 43%, което е повече от междинното за Европейски Съюз.
При болничното лекуване сме на второ място - към 34% отиват за това.
Докладът за опазването на здравето в България регистрира също, че достъпността не е добра. 10% у нас не са здравно обезпечени, което е доста огромен дял от популацията, ¼ не имат вяра в здравната система и не се обезпечават, а има и група без годни документи за идентичност измежду ромите.
Оказва се, че България има и огромно частно финансиране, обвързвано с доплащания на пациенти за здраве.
Лекарите в страната ни пък са много, само че не отмерено разпределени, джипитата и медицинските сестри са незадоволително.
В България има повече болнични кревати от страните в Европейски Съюз, като междинният престой в болница е 5 дни, като в държавните лечебни заведения се понижават леглата, а в частните се усилват 6 пъти.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ