Юлиан Войнов: Увеличаването на доходите ще се случи до три години, ако влезем в Еврозоната, навсякъде това е факт
България вписа 1 януари 2025 година като целева дата за приемане на еврото в формален документ, разпореждане на Министерски съвет от 2015 година за основаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за участие в Еврозоната. Предложения на Министерството на финансите за промени в постановлението са оповестени за разискване на портала за публични съвещания. А самите съвещания ще продължат до 23 октомври т.г. Предишната дата за присъединението на страната ни към Еврозоната беше 1 януари 2024 година Служебният кабинет обаче, който управляваше тогава не подаде отчета за покриване на критериите за влизането в европейския валутен съюз през месец февруари т.г., защото страната ни не съумя да одобри нужните законодателни промени, поради политическата рецесия. Темата разясняваме с доктор Юлиан Войнов, финансит и икономист, в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Войнов, кои са главните пропуснати стъпки до този миг, които би трябвало да осъществим и по какъв начин ви се коства новата целева дата, която оповестиха 1 януари 2025 година?
На мен персонално тази дата ми се коства реалистична. Има две неща, които би трябвало да бъдат изпълнени. На първо място, това да бъде признато съответстващото законодателство, обвързвано със законите, които е належащо България да съблюдава след влизането си в Еврозоната. По тези закони се работи, част са в Народното събрание, част напълно скоро ще бъдат импортирани. Някои бяха към този момент признати, тъй че общо взето законодателната стратегия върви и тя набира сериозна скорост. Вторият индикатор, който особено за Българя е значим, това е дали ще осъществим критерия за инфлацията.
Както знаете, инфлацията в България е малко по-голяма спрямо Еврозоната, тя беше доста по-голяма, съвсем двойно по-голяма. В момента се разграничава от порядъка на 2-процентни пункта, което не е чак толкоз доста. Освен това, би трябвало да се каже, че инфлацията в България спада от октомври месец непрестанно всеки месец, до момента в който страните с които България ще бъде вероятно сравнявана във връзка с критерия за инфлацията, както знаете, този аршин взима най-ниската инфлация в Ееврозоната за трите страни с най-ниска инфлация плюс 1,5% % от горната страна.
В последния месец в Еврозоната, изключително страните с най-ниска инфлация, да кажем като Испания, имаше покачване на инфлация, дори в Испания следващи два месеца. Така че може да се каже, че особено страните, които са с най-ниска инфлация в Еврозоната леко покачват ценовото си равнище, до момента в който ние продължаваме да спадаме. И съгласно мен, аз не чакам някакви съществени изненади в тази посока до края на годината, съгласно мен инфлацията в България, точно заради обстоятелството, че е по-висока и то със доста по-високо равнище ще спада. Има огромна възможност разликата сред критерия, който би трябвало да покрием сред трите страни с най-ниска инфлация в Еврозоната и ние, да е доста непосредствен до това, което би трябвало да бъде изпълнено. Трябва да кажем също по този начин, че конвергентният отчет, той ще бъде с последна дата, когато ще се вземе поради равнището на инфлацията в България, надлежно в Еврозоната, съгласно мен март месец идната година, тъй че имаме почти половин година да работим и да се оправим. Това несъмнено, с изключение на от външни фактори зависи и от политиката на държавното управление и най-много от разноските.
Точно по този начин, и по какъв начин се промени тя? Имаме ли нещо по-различно, загатнах, че това се е случило поради политическа рецесия, не сме съумели да осъществим предходната дата. Промени ли се нещо до този миг? Виждаме всеки ден, ставаме очевидци на следващи политически престрелки, сглобка постоянна ли ви се вижда на вас?
Според мен, има едно изтрезняване, отрезвяване на упованията за развиването и на стопанската система, и на бюджета в страната. Миналата година имаше много съществени популистки пориви, бих споделил, за увеличение на разноски. Знаете, бюджетът беше поправен два пъти. В момента това предстоящо по-добро показване на приходната част на бюджета към този момент упованието е доста намаляло. И се вижда по какъв начин Министерство на финансите стартира да прави опити за поправяне на този намалял порив на приходите, като отпаднаха някои и занапред ще отпадат някои от облекченията, които бяха въведени по време на здравната и енергийната рецесия.
Търсят се спомагателни приходи в бюджета, също така се прави преценка на разходната част. Така че очевидно това закъснение се отразява и на упованията на Министерство на финансите и по-скоро, съгласно мен ми се коства, че ще забележим, изключително в Бюджета за 2024 година много по-реалистични индикатори. Така или другояче, България към този момент не може да си разреши да прави тези големи разноски, които с помощта на огромната инфлация бяха направени предходната година за подкрепяне на бизнеса, за подкрепяне на популацията.
Тази година нещата са не толкоз розови, да кажем. Освен това, инфлационният напън доста понижа и сега най-вероятно ние ще забележим много по-консервативен бюджет, който при всички случаи ще спомогне за по-бързото понижаване на инфлационния напън. Защото една част от този инфлационен напън, на който бяхме очевидци се дължи на огромните обществени разход. Колкото и тази тематика да е мъчителна в обществото, би трябвало да кажем, че в България и обществените разноски, пенсионните разноски и по повод заплащането, отново би трябвало да уточним, че става въпрос генерално за страната, на макроикономическо равнище, не за всеки обособен субект, само че въпреки всичко тези разноски бяха на едно доста високо ниво, бих споделил на най-високото ниво в Европейския съюз, а това е един от факторите за по-високата инфлация у нас. В момента виждаме, че се взимат ограничения този напън да бъде овладян, с цел да не оказва това въздействие върху цените в България.
Може би един от въпросите, който най-вече плаши хората е, че приемането на еврото може да докара до растеж на цените. Въпрос ли е да се премине към един по-широк спор в този момент. Не би трябвало да го бавим, може би, за действителната конвергенция на стопанската система. Г-н Войнов, България задоволително подготвена ли е към този момент да одобри еврото и да продължим с така наречен действителна конвергенция на стопанската система, за която вие споменахте.
България има да извърви своя път до реализиране на приблизително европейското ценово ниво и ниво на приходите. А вие както знаете, сме на последно място по приходи в Европейски Съюз. Но въпросът е какви ограничения се взимат в страната за развиване на пазарната стопанска система, за налагане на господство на закона и така нататък Имаме свои вътрешни проблеми. Това, което е значимо обаче, че България, точно заради обстоятелството, че потегля от доста ниска база, върви с положителни темпове във връзка с стигането на приблизително европейското равнище в което се показва така наречен действителна конвергенция.
Кое демонстрира това, което казвате? Споменахте, че сме на последно място по приходите, а в този момент казвате, че вървим в вярната посока, дайте образци?
Да, тъй като 2000 година да вземем за пример, в случай че се върнем обратно, България беше от порядъка на 20 и няколко %, 28% от средноевропейското равнище. В момента сме на 60%, счита се, че страни, които имат 80% от средноевропейското равнище общо взето може да се каже, че са се действително конвергирали към общата бизнес среда, и икономическо развиване, макроикономическо развиване на Еврозоната.
През последните години, в случай че проследим, да кажем от 2000 година насам какво се случва с Еврозоната, с новите страни, които бяха признати, ще забележим, че всички новоприети страни в Еврозоната след 2004 година, втората вълна, действително усилват много значително приходите на популацията, вложенията в страната, макроикономическия напредък и така нататък и тъй наречените Тоест, имаме една доста ясно изразена линия на конвергентност, на доближаване към това средноевропейско равнище. Поради една или друга причина, нещата в най-богатите страни в Еврозоната не са толкоз розови. Там има страни, да не изреждам имена, само че които в действителност, изключително в последните години, във връзка със здравната рецесия, по отношение на енергийната рецесия приходите на популацията действително понижиха, и тези страни не са една и две. Това способства за действително стесняване на тази разлика сред най-бедните и най-богатите страни, което също способства, както споделих, за възстановяване на действителната конвергенция на българската стопанска система.
Разбира се, влизането в Еврозоната ще докара преди всичко, до доста по-засилен търговски продан сред България и страните от Еврозоната, защото по този начин или другояче сега страните от Еврозоната и въобще от Европейски Съюз съставляват в порядъка на 2/3 от българския търговски оборот. Ще забележим възстановяване на кредитния рейтинг на България, това автоматизирано ще докара до по-високи вложения в страната. Всичко това, взето дружно ще благоприятства нарастването на приходите на популацията и това се вижда във всички страни от втората вълна, които са влезнали в Еврозоната, без изключение, безусловно всички от тях усилват много съществено приходите в популацията, някои страни още първата година след влизането в Еврозоната, някои след втората и третата година, само че това е безусловно на всички места е реалност. Така че ние няма да бъдем някакво изключение в този развой.
Разбира се, ние имаме вътрешни проблеми, които по този начин или другояче нас ни бавят в нашето икономическо развиване. Но с влизането в Еврозоната, към този момент страната стартира да се гледа по напълно друг метод от вложители, от външния свят, което при всички случаи ще докара до по-добро развиване на икономическата среда в страната, и както споделих комерсиалните взаимоотношения, вложенията. При всички случаи това ще сътвори спомагателна опция за конкуренция за правене на бизнес, за предприемачество в страната, което е главната причина в края на краищата за повишение на благостъстоянието на популацията.
Както и за повече туристи, може би?
Да, в случай че погледнем какво се случи в Хърватия.
Хърватия, тъкмо натам ви отправям, да. Каква е поуката, която можем да си вземем от участието на Хърватия в Шенген? Знаем какво се случи с цените там, загатнах, че тук у нас, терзанията на хората са, че еврото ще докара до растеж на цените.
Първо да кажем, че световната картина е, че в нито една новоприета страна в Еврозоната след 2004 година няма някакво съществено отражение на ценовия напън, още повече пък дълготрайно. Да кажем в половината от страните ценовото равнище освен не се усилва, то понижава. А там, където има нарастване, приказваме за нарастване, непосредствено обвързвано с приемане на еврото от порядъка на 0,2-0,4 процентни пункта от позиция на инфлацията, което е безусловно нищожно, дори е добре да има някакъв инфлационен напън, от позиция на това, че една стопанска система е добре да има някаква минимална инфлация, в сравнение с да има дефлация, което е много по-лошия вид от позиция на развиването на вложения в страната.
На второ място, в случай че погледнем Хърватия съответно, ще забележим, че действително инфлацията в Хърватия спадна. Не единствено, че не се усили, само че тя беше много висока преди влизането в Еврозоната, несъмнено, една от аргументите беше енергийната рецесия. Но по-късно има фрапантно понижение на инфлацията и тези мантри, които слушахме тогава, че ще има висок скок на инфлацията и за това се даваше Хърватия, те също не се оправдаха.
И на трето място, би трябвало да загатна особено за Хърватия, защото тя е една от страните с доста съществено развъртян туристически бизнес, даже по-развит от Гърция. Някъде към 20% от брутния вътрешен артикул на Хърватия се образува от туризъм, там влизането в Еврозоната, и несъмнено и в Шенген освен в Еврозоната, направи по този начин, че една сериозна част от прилежащите страни, изключително Австрия, примерно Словения, Италия, насочиха пътуванията си към Хърватия, заради това, че няма ограничавания във връзка с границата, пътуването е доста елементарно. Второ, не е належащо да се сменя валута.
И самия факт, че Хърватия влезе в еврото и е следващата страна, 20-та страна с евро, притегли избран брой туристи. Така че сега хърватския туризъм отбелязва незапомнени положителни индикатори. И това, несъмнено, въздейства на икономическото развиване на страната. Ние отново споделям, няма да бъдем нещо доста по-различно от това, което се следи във всички останали страни, имайки поради, че туризма в България съставлява много висок дял от брутния вътрешен артикул.
Най-вероятно това ще спомогне за развиването на българския туризъм, несъмнено, тук е значимо и в края на краищата качеството на продукта, който България предлага. Но във всички случаи цялата среда и цялата икономическа обстановка след приемането на еврото, при всички случаи ще бъде много по-добра за правене на бизнес, в сравнение с да кажем е сега.
И дано да обобщим нашия диалог, финални думи господин Войнов, коства ви се реалистична датата 1 януари 2025 година?
Струва ми се реалистична, единственият индикатор, който вероятно може по някакъв метод да ни изиграе неприятна смешка, това е инфлацията, само че аз си мисля първо, както споделих първоначално, че разликата сред България и Еврозоната ще намалее през идващите месеци, заради избрани фактори, най-много, заради доста високата база, от която България потегли и сега има доста ясно изразено за инфлацията.
При всички случаи 1 януари 2025 година е много реалистична дата за влизане в Еврозоната. И да се надяваме, несъмнено, че в случай че България продължава да следва този евроатлантически курс, политически курс, който е заложен в последните месеци, ще получи и по-благосклонно разглеждане на критериите по подобен метод, какъвто да кажем Европейската комисия и Европейския съвет се отнесоха към Харватия, тъй като и тя нямаше най-хубавите индикатори за влизане в Еврозоната, само че по благосклонното отношение към Хърватия и към нейното предпочитание за влизане в Еврозоната, помогнаха за приемането на страната. Надявам се, че сходен метод ще бъде прибавен и към България.
Г-н Войнов, кои са главните пропуснати стъпки до този миг, които би трябвало да осъществим и по какъв начин ви се коства новата целева дата, която оповестиха 1 януари 2025 година?
На мен персонално тази дата ми се коства реалистична. Има две неща, които би трябвало да бъдат изпълнени. На първо място, това да бъде признато съответстващото законодателство, обвързвано със законите, които е належащо България да съблюдава след влизането си в Еврозоната. По тези закони се работи, част са в Народното събрание, част напълно скоро ще бъдат импортирани. Някои бяха към този момент признати, тъй че общо взето законодателната стратегия върви и тя набира сериозна скорост. Вторият индикатор, който особено за Българя е значим, това е дали ще осъществим критерия за инфлацията.
Както знаете, инфлацията в България е малко по-голяма спрямо Еврозоната, тя беше доста по-голяма, съвсем двойно по-голяма. В момента се разграничава от порядъка на 2-процентни пункта, което не е чак толкоз доста. Освен това, би трябвало да се каже, че инфлацията в България спада от октомври месец непрестанно всеки месец, до момента в който страните с които България ще бъде вероятно сравнявана във връзка с критерия за инфлацията, както знаете, този аршин взима най-ниската инфлация в Ееврозоната за трите страни с най-ниска инфлация плюс 1,5% % от горната страна.
В последния месец в Еврозоната, изключително страните с най-ниска инфлация, да кажем като Испания, имаше покачване на инфлация, дори в Испания следващи два месеца. Така че може да се каже, че особено страните, които са с най-ниска инфлация в Еврозоната леко покачват ценовото си равнище, до момента в който ние продължаваме да спадаме. И съгласно мен, аз не чакам някакви съществени изненади в тази посока до края на годината, съгласно мен инфлацията в България, точно заради обстоятелството, че е по-висока и то със доста по-високо равнище ще спада. Има огромна възможност разликата сред критерия, който би трябвало да покрием сред трите страни с най-ниска инфлация в Еврозоната и ние, да е доста непосредствен до това, което би трябвало да бъде изпълнено. Трябва да кажем също по този начин, че конвергентният отчет, той ще бъде с последна дата, когато ще се вземе поради равнището на инфлацията в България, надлежно в Еврозоната, съгласно мен март месец идната година, тъй че имаме почти половин година да работим и да се оправим. Това несъмнено, с изключение на от външни фактори зависи и от политиката на държавното управление и най-много от разноските.
Точно по този начин, и по какъв начин се промени тя? Имаме ли нещо по-различно, загатнах, че това се е случило поради политическа рецесия, не сме съумели да осъществим предходната дата. Промени ли се нещо до този миг? Виждаме всеки ден, ставаме очевидци на следващи политически престрелки, сглобка постоянна ли ви се вижда на вас?
Според мен, има едно изтрезняване, отрезвяване на упованията за развиването и на стопанската система, и на бюджета в страната. Миналата година имаше много съществени популистки пориви, бих споделил, за увеличение на разноски. Знаете, бюджетът беше поправен два пъти. В момента това предстоящо по-добро показване на приходната част на бюджета към този момент упованието е доста намаляло. И се вижда по какъв начин Министерство на финансите стартира да прави опити за поправяне на този намалял порив на приходите, като отпаднаха някои и занапред ще отпадат някои от облекченията, които бяха въведени по време на здравната и енергийната рецесия.
Търсят се спомагателни приходи в бюджета, също така се прави преценка на разходната част. Така че очевидно това закъснение се отразява и на упованията на Министерство на финансите и по-скоро, съгласно мен ми се коства, че ще забележим, изключително в Бюджета за 2024 година много по-реалистични индикатори. Така или другояче, България към този момент не може да си разреши да прави тези големи разноски, които с помощта на огромната инфлация бяха направени предходната година за подкрепяне на бизнеса, за подкрепяне на популацията.
Тази година нещата са не толкоз розови, да кажем. Освен това, инфлационният напън доста понижа и сега най-вероятно ние ще забележим много по-консервативен бюджет, който при всички случаи ще спомогне за по-бързото понижаване на инфлационния напън. Защото една част от този инфлационен напън, на който бяхме очевидци се дължи на огромните обществени разход. Колкото и тази тематика да е мъчителна в обществото, би трябвало да кажем, че в България и обществените разноски, пенсионните разноски и по повод заплащането, отново би трябвало да уточним, че става въпрос генерално за страната, на макроикономическо равнище, не за всеки обособен субект, само че въпреки всичко тези разноски бяха на едно доста високо ниво, бих споделил на най-високото ниво в Европейския съюз, а това е един от факторите за по-високата инфлация у нас. В момента виждаме, че се взимат ограничения този напън да бъде овладян, с цел да не оказва това въздействие върху цените в България.
Може би един от въпросите, който най-вече плаши хората е, че приемането на еврото може да докара до растеж на цените. Въпрос ли е да се премине към един по-широк спор в този момент. Не би трябвало да го бавим, може би, за действителната конвергенция на стопанската система. Г-н Войнов, България задоволително подготвена ли е към този момент да одобри еврото и да продължим с така наречен действителна конвергенция на стопанската система, за която вие споменахте.
България има да извърви своя път до реализиране на приблизително европейското ценово ниво и ниво на приходите. А вие както знаете, сме на последно място по приходи в Европейски Съюз. Но въпросът е какви ограничения се взимат в страната за развиване на пазарната стопанска система, за налагане на господство на закона и така нататък Имаме свои вътрешни проблеми. Това, което е значимо обаче, че България, точно заради обстоятелството, че потегля от доста ниска база, върви с положителни темпове във връзка с стигането на приблизително европейското равнище в което се показва така наречен действителна конвергенция.
Кое демонстрира това, което казвате? Споменахте, че сме на последно място по приходите, а в този момент казвате, че вървим в вярната посока, дайте образци?
Да, тъй като 2000 година да вземем за пример, в случай че се върнем обратно, България беше от порядъка на 20 и няколко %, 28% от средноевропейското равнище. В момента сме на 60%, счита се, че страни, които имат 80% от средноевропейското равнище общо взето може да се каже, че са се действително конвергирали към общата бизнес среда, и икономическо развиване, макроикономическо развиване на Еврозоната.
През последните години, в случай че проследим, да кажем от 2000 година насам какво се случва с Еврозоната, с новите страни, които бяха признати, ще забележим, че всички новоприети страни в Еврозоната след 2004 година, втората вълна, действително усилват много значително приходите на популацията, вложенията в страната, макроикономическия напредък и така нататък и тъй наречените Тоест, имаме една доста ясно изразена линия на конвергентност, на доближаване към това средноевропейско равнище. Поради една или друга причина, нещата в най-богатите страни в Еврозоната не са толкоз розови. Там има страни, да не изреждам имена, само че които в действителност, изключително в последните години, във връзка със здравната рецесия, по отношение на енергийната рецесия приходите на популацията действително понижиха, и тези страни не са една и две. Това способства за действително стесняване на тази разлика сред най-бедните и най-богатите страни, което също способства, както споделих, за възстановяване на действителната конвергенция на българската стопанска система.
Разбира се, влизането в Еврозоната ще докара преди всичко, до доста по-засилен търговски продан сред България и страните от Еврозоната, защото по този начин или другояче сега страните от Еврозоната и въобще от Европейски Съюз съставляват в порядъка на 2/3 от българския търговски оборот. Ще забележим възстановяване на кредитния рейтинг на България, това автоматизирано ще докара до по-високи вложения в страната. Всичко това, взето дружно ще благоприятства нарастването на приходите на популацията и това се вижда във всички страни от втората вълна, които са влезнали в Еврозоната, без изключение, безусловно всички от тях усилват много съществено приходите в популацията, някои страни още първата година след влизането в Еврозоната, някои след втората и третата година, само че това е безусловно на всички места е реалност. Така че ние няма да бъдем някакво изключение в този развой.
Разбира се, ние имаме вътрешни проблеми, които по този начин или другояче нас ни бавят в нашето икономическо развиване. Но с влизането в Еврозоната, към този момент страната стартира да се гледа по напълно друг метод от вложители, от външния свят, което при всички случаи ще докара до по-добро развиване на икономическата среда в страната, и както споделих комерсиалните взаимоотношения, вложенията. При всички случаи това ще сътвори спомагателна опция за конкуренция за правене на бизнес, за предприемачество в страната, което е главната причина в края на краищата за повишение на благостъстоянието на популацията.
Както и за повече туристи, може би?
Да, в случай че погледнем какво се случи в Хърватия.
Хърватия, тъкмо натам ви отправям, да. Каква е поуката, която можем да си вземем от участието на Хърватия в Шенген? Знаем какво се случи с цените там, загатнах, че тук у нас, терзанията на хората са, че еврото ще докара до растеж на цените.
Първо да кажем, че световната картина е, че в нито една новоприета страна в Еврозоната след 2004 година няма някакво съществено отражение на ценовия напън, още повече пък дълготрайно. Да кажем в половината от страните ценовото равнище освен не се усилва, то понижава. А там, където има нарастване, приказваме за нарастване, непосредствено обвързвано с приемане на еврото от порядъка на 0,2-0,4 процентни пункта от позиция на инфлацията, което е безусловно нищожно, дори е добре да има някакъв инфлационен напън, от позиция на това, че една стопанска система е добре да има някаква минимална инфлация, в сравнение с да има дефлация, което е много по-лошия вид от позиция на развиването на вложения в страната.
На второ място, в случай че погледнем Хърватия съответно, ще забележим, че действително инфлацията в Хърватия спадна. Не единствено, че не се усили, само че тя беше много висока преди влизането в Еврозоната, несъмнено, една от аргументите беше енергийната рецесия. Но по-късно има фрапантно понижение на инфлацията и тези мантри, които слушахме тогава, че ще има висок скок на инфлацията и за това се даваше Хърватия, те също не се оправдаха.
И на трето място, би трябвало да загатна особено за Хърватия, защото тя е една от страните с доста съществено развъртян туристически бизнес, даже по-развит от Гърция. Някъде към 20% от брутния вътрешен артикул на Хърватия се образува от туризъм, там влизането в Еврозоната, и несъмнено и в Шенген освен в Еврозоната, направи по този начин, че една сериозна част от прилежащите страни, изключително Австрия, примерно Словения, Италия, насочиха пътуванията си към Хърватия, заради това, че няма ограничавания във връзка с границата, пътуването е доста елементарно. Второ, не е належащо да се сменя валута.
И самия факт, че Хърватия влезе в еврото и е следващата страна, 20-та страна с евро, притегли избран брой туристи. Така че сега хърватския туризъм отбелязва незапомнени положителни индикатори. И това, несъмнено, въздейства на икономическото развиване на страната. Ние отново споделям, няма да бъдем нещо доста по-различно от това, което се следи във всички останали страни, имайки поради, че туризма в България съставлява много висок дял от брутния вътрешен артикул.
Най-вероятно това ще спомогне за развиването на българския туризъм, несъмнено, тук е значимо и в края на краищата качеството на продукта, който България предлага. Но във всички случаи цялата среда и цялата икономическа обстановка след приемането на еврото, при всички случаи ще бъде много по-добра за правене на бизнес, в сравнение с да кажем е сега.
И дано да обобщим нашия диалог, финални думи господин Войнов, коства ви се реалистична датата 1 януари 2025 година?
Струва ми се реалистична, единственият индикатор, който вероятно може по някакъв метод да ни изиграе неприятна смешка, това е инфлацията, само че аз си мисля първо, както споделих първоначално, че разликата сред България и Еврозоната ще намалее през идващите месеци, заради избрани фактори, най-много, заради доста високата база, от която България потегли и сега има доста ясно изразено за инфлацията.
При всички случаи 1 януари 2025 година е много реалистична дата за влизане в Еврозоната. И да се надяваме, несъмнено, че в случай че България продължава да следва този евроатлантически курс, политически курс, който е заложен в последните месеци, ще получи и по-благосклонно разглеждане на критериите по подобен метод, какъвто да кажем Европейската комисия и Европейския съвет се отнесоха към Харватия, тъй като и тя нямаше най-хубавите индикатори за влизане в Еврозоната, само че по благосклонното отношение към Хърватия и към нейното предпочитание за влизане в Еврозоната, помогнаха за приемането на страната. Надявам се, че сходен метод ще бъде прибавен и към България.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ