Преди еврото: България е преминала през 10 парични системи
България влезе в еврозоната на 1 януари 2026 година, само че въвеждането на еврото като национална валута е единствено последният стадий от дълга и многопластова парична история. Това демонстрира разбор на проф. Йосиф Аврамов, съгласно който по българските земи са функционирали общо 10 разнообразни парични системи още преди актуалното приемане на европейската валута.
Още от античността територията на днешна България е била част от дейни търговски и парични зони. Първите монети са отсичани от тракийските племена преди към 2550 години, малко след появяването на монетосеченето в Лидия през VII век пр.н.е. Сред най-ранните системи е пеонската, свързвана с племето дерони и датирана към VI век пр.н.е., при която се секат най-вече сребърни драхми и тетрадрахми. Впоследствие огромна част от тракийските земи попадат под въздействието на атическо-евбейската монетна система, която се трансформира в преобладаващ стандарт в търговията в гръцкия свят, пише businessnovinite.bg
С разширението на Римската империя през I век пр.н.е. и по-късно включването на тракийските територии, на напред във времето излиза римската парична система, основана на денария и асa, както и на златни и сребърни номинали. По българските земи действат редица монетарници, в това число в Сердика, Филипопол и Одесос, което свидетелства за забележителна икономическа интензивност в района.
През Средновековието византийската парична система играе водеща роля, като златният солид се утвърждава като интернационално разплащателно средство. След 1230 година, при ръководството на цар Иван Асен II, стартира и българско монетосечене, в това число на златни монети вид " хиперперон ", познати в националната традиция като златици. По-късно българските владетели уголемяват сеченето и на сребърни и медни монети, като в избрани интервали страната съумява да обезпечи лично парично обращение.
След рухването на България под османска власт паричната система се трансформира напълно и в обращение навлизат османски монети – златни, сребърни и медни. Тази система остава преобладаваща до Освобождението, след което България се включва като асоцииран член в Латинския паричен съюз – една от първите форми на интернационална съгласуваност на паричната политика в Европа.
През XX век страната минава през няколко основни валутни режима. През 1928 година левът е привързан с щатския $, а след 1952 година – със руската рубла в границите на социалистическата икономическа система. След измененията от 1989 година левът краткотрайно има плаващ курс, което съответствува с интервал на висока инфлация и финансови разтърсвания. В отговор на рецесията през 1997 година е въведен валутен ръб и левът е закрепен към немската марка, а от 1999 година – към еврото.
Така още от края на XX век българската парична система е тясно обвързана с европейската валута. Това обвързване продължава до края на 2025 година, когато еврото дефинитивно заменя лв. като национална валута. В този смисъл, както отбелязва проф. Йосиф Аврамов, България на процедура е била в орбитата на еврото десетилетия преди формалното си присъединение към еврозоната.
Още от античността територията на днешна България е била част от дейни търговски и парични зони. Първите монети са отсичани от тракийските племена преди към 2550 години, малко след появяването на монетосеченето в Лидия през VII век пр.н.е. Сред най-ранните системи е пеонската, свързвана с племето дерони и датирана към VI век пр.н.е., при която се секат най-вече сребърни драхми и тетрадрахми. Впоследствие огромна част от тракийските земи попадат под въздействието на атическо-евбейската монетна система, която се трансформира в преобладаващ стандарт в търговията в гръцкия свят, пише businessnovinite.bg
С разширението на Римската империя през I век пр.н.е. и по-късно включването на тракийските територии, на напред във времето излиза римската парична система, основана на денария и асa, както и на златни и сребърни номинали. По българските земи действат редица монетарници, в това число в Сердика, Филипопол и Одесос, което свидетелства за забележителна икономическа интензивност в района.
През Средновековието византийската парична система играе водеща роля, като златният солид се утвърждава като интернационално разплащателно средство. След 1230 година, при ръководството на цар Иван Асен II, стартира и българско монетосечене, в това число на златни монети вид " хиперперон ", познати в националната традиция като златици. По-късно българските владетели уголемяват сеченето и на сребърни и медни монети, като в избрани интервали страната съумява да обезпечи лично парично обращение.
След рухването на България под османска власт паричната система се трансформира напълно и в обращение навлизат османски монети – златни, сребърни и медни. Тази система остава преобладаваща до Освобождението, след което България се включва като асоцииран член в Латинския паричен съюз – една от първите форми на интернационална съгласуваност на паричната политика в Европа.
През XX век страната минава през няколко основни валутни режима. През 1928 година левът е привързан с щатския $, а след 1952 година – със руската рубла в границите на социалистическата икономическа система. След измененията от 1989 година левът краткотрайно има плаващ курс, което съответствува с интервал на висока инфлация и финансови разтърсвания. В отговор на рецесията през 1997 година е въведен валутен ръб и левът е закрепен към немската марка, а от 1999 година – към еврото.
Така още от края на XX век българската парична система е тясно обвързана с европейската валута. Това обвързване продължава до края на 2025 година, когато еврото дефинитивно заменя лв. като национална валута. В този смисъл, както отбелязва проф. Йосиф Аврамов, България на процедура е била в орбитата на еврото десетилетия преди формалното си присъединение към еврозоната.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ