Защо кхан Тервел се смята за спасителя на Европа – византийците още помнят
България постоянно ще се счита за една от страните, изиграла една изключителна роля в запазването на Европа, нейната просвета и християнство. Няма по какъв начин да не споменем владетели като Калоян, чийто срещи с Балдуин към момента не могат да се не помнят. Преди това не би трябвало да забравяме, че запазването на Европа е поверено в ръцете на кхан Тервел. Същият през днешния ден може да бъде открит с още едно название „ Спасителят на Европа “. Подвигът му несъмнено не може да бъде пренебрегнат. Как стартира всичко?
През 716 година арабския халифат прави идната стъпка за осъществяване на поверията в Корана и пророка Мохамед. Световното владичество на тази вяра изисква завладяването на новите територии и битката с неверниците, в този случай приказваме за неверниците в Европа и по-точно – християните. Кампанията на арабите е ориентирана през две направления – Гибралтар и Босфора. Испания ще попадне под ислямската власт в продължение на 8 века и ще направи инвазия във Франция.
На изток ще открием, че нападението става благодарение на голяма флота и войска от близо 200 000 души. Командването там е поверено на Маслама Сюлейман. Константинопол е главната цел, само че тъкмо тук срещаме един огромен проблем. Той е цитадела, която изисква доста съществени стратегически умения, неповторима пехота и тежка техника, която да преодолява стените. Маслама има друга тактика, вместо да губи хора и да отслабва силите си, той залага на времето.
Една блокада на Константинопол ще постави завършек на всички търговски пътища, на питателните ресурси и даже на опциите за кряскане на помощ. Всяка една цитадела може да изгуби, когато няма никакви жизненоважни снабдителни линии. В един миг жителите ще стартират да се опяват живи, въпреки и гибелта да е доста близо. Надеждата им се изпарява сега, когато от околните планини се демонстрират добре познатите български бойни пехотни редици.
За Константинопол това е краят. По това време връзките сред България и Византия не са изключително положителни и с появяването на българската войска, известна като една от най-смъртоносните, множеството хора към този момент са предчувствали какво тъкмо следва.
Изненадата на всички е повече от голяма, българите влизат в пердах с арабите и стартират да ги прегазват с лекост. Конниците също потвърждават за какво са толкоз страховити на Балканския полуостров, когато без никаква благосклонност съумяват да покажат на какво тъкмо са способни. Защитниците стартират да крещят „ Исус Христос побеждава “, скрити зад стените на града.
Това, което множеството византийци не знаят е, че откакто византийския император Юстиниан II е отстранен посредством прелом, единственият му потребен ход е да потърси помощ от Тервел. Византийският император желае да си върне властта още веднъж и благодарение на Тервел и българската войска, която прониква през каналите на града, редът се възвръща доста бързо. Императорът съблюдава и още едно заричане.
Дава купата на кхана – кесар или цар. Предоставя злато и кожи за премия, а район Загора е прибавен в територията на България. С това Византия губи и някои от най-големите си снабдителни линии. През 708 година Юстиниан схваща, че е направил нелепост, предоставяйки толкоз доста на българите и даже се пробва да завоюва назад своята територия. Превзема Анчиало (Поморие) и за малко време се счита за собственик, преди да пристигна българската войска и да го унищожи.
Тогава се слага и Мадарския конник в скалите, който набожда лъв – признакът на византийците. Въпреки тези нарушавания, Тервел не отхвърля помощта си. След като неговата войска съумява да прегази арабите, те се скриват в своите лагери и за първи път се трансформират от нападатели в окупатори. Линиите за доставяне са затворени. Въпреки глада и мизерията, същите не се предават и не престават да държат обсадата. Започват да се хранят с трева, дървета, кожа и даже се пробват да залъжат стомасите си с пясък и дребни камъни.
В някои летописи се твърди, че даже са се пробвали да употребяват фекалии, както и трупове. През 718 година е към този момент ясно, че или ще се борят или ще посрещнат гибелта си. Тервел употребява своята тежка конница. Никой от арабите не желал да признае загубата си, а и до този миг не може да се твърди, че са имали някакви особени загуби.
Надеждата за победа в името на Аллах и Мохамед е мощен мотиватор, само че се заплаща с доста жестока цена. Българите правят кръвопролитие, въпреки и да се приказва за борба. Жертвите от страна на арабите са повече от 33 хиляди души, а от тях се твърди, че към 10 хиляди са били убити от стрела в окото.
Оцелелите бързат да се качат на корабите и да се върнат назад в Сирия. Преди да видят другарските крайбрежия, бурята ги настига и жертвите ще наброяват към 195 000 араби. От цялата военна акция едвам 5000 души съумяват да се върнат вкъщи. Благодарение на намесата на Тервел, арабската инвазия в никакъв случай повече не се повтаря в Европа. За арабите това е доста явен симптом, че Аллах ги е санкционирал, а наказването в този случай има име – кхан Тервел.
До през днешния ден никой не може да удостовери каква ще е ориста на Европа, при положение, че Тервел не се е намесил и не е оказал помощ на Константинопол. Арабите остават в Испания повече от 800 години, откакто там няма кой да се притече на помощ. По това време в Европа няма многочислени армии и силата най-често се поддържа сред 3 и 6 хиляди души, които никога, даже събрани на едно място, не могат да спрат жива мощ от 200 хиляди души.
Европеецът е доста по-слаб от арабите, които са се калявали с години в пустинята. Нещо повече, разкритието става едвам след колонизирането на Америка. Нека не забравяме, че когато България пада под Османско господство, турците умерено съумяват да стигнат до стените на Виена, прочее и тогава всичко е един доста сериозен късмет и шанс.
Междувременно цяла Европа ще разбере, че точно България е онази врата, през която нашествениците мъчно могат да преминат. Едва тогава се напомня и силата на Тервел. Българският кхан се канонизира в Православната и Католическата черква. Единствените други светци ще бъдат Кирил и Методий, познати в Западна Европа. Написани са повече от 60 пиеси за благородния български държател и избавител на Европа.
Никой не може да каже за какво Тервел прави тази стъпка. Много историци са търсили някакъв рационален отговор, само че той липсва. По всичко проличава, че това е една изключително жестока Арабско-византийска империя и е имал цялостната независимост да бъде безпристрастен. Една от версиите е, че Тервел е бил християнин, само че въпреки всичко няма доста информация по отношение на следите на християнството на Балканите, тази чест ще остане за Борис.
Въпреки това има и някои обстоятелства, които не може да се подценен. Тервел би трябвало да получи купата цар или кесар, само че единствено откакто приема християнството. Кубрат и Аспарух също се считат за християни, даже печатът на Тервел идва с думите „ Света майко, избави цар Тервел “. Дори канонизирането няма да бъде допустимо, в случай че не приказваме за християнин. Най-вероятно дейностите са били подбудени от обстоятелството, че това е халифат, който би трябвало да завърши.
Има и още едно рационално пояснение за сходна тактика. След близо IV века е ясно на българите какво тъкмо да чакат от византийците, а един прочут зложелател е в пъти по-предпочитан, в сравнение с един чужд.
Арабите също не пропущат да извърнат внимание на Тервел и в своите архиви ще приказват за загубата като една голяма покруса – каквато действително е.
„ Страхът прави вълка по-голям, в сравнение с е. “
Интересното е, че никой не помни с положително Константинопол. Малко след завръщането си, тези оживели 5000 души не стопират да описват за ужаса и да не престават да приказват за войска от пъкъла, която е формирана единствено от великани. Един българин можел да удуши с лекост към 10 араби.
По това време, а и в отбрана на обстоятелствата, българите в действителност са били с няколко сантиметра по-високи от арабите, само че численото предимство на арабите – 10:1 е малко пресилено. В Средновековието ще се подсети за паметния статут на Тервел – англичани, французи и италианци ще имат голям интерес по отношение на боеспособността на българите. По това време всички са под опасността на нова инвазия.
