7 от 7: Най-българските български музеи
България постоянно има с какво да изненада туристите, без значение дали са чужденци, или нашенци. Точно когато си мислим, че сме видели всичко, в някое малко селце ни чака следващата приятна изненада.
На територията на страната има и десетки музеи, доста от които не получават заслуженото внимание. Всички - събрали на дребната си повърхност огромна част от родните обичаи и достоверност.
Музей на киселото мляко
Благодарение на откритата от доктор Стамен Григоров бактерия Lactobacilicus Bukgaricus, в този момент гордо се бием в гърдите, че киселото мляко е български стандарт. Отявленият академик е родом от дребното трънско село Студен извор.
А-то и Б-то на производството на млечния артикул са събрани в уютна двуетажна къща, наоколо до родната на доктор Григоров.
Всички си мислим, че знаем по какъв начин се прави кисело мляко, само че и всеки би останал заинтересован да разберем по какъв начин тъкмо са го правели преди 100 години. Да, ще питаме по какъв начин се споделя този и оня предмет. А децата ще останат заинтригувани от макетите с кравички и краварки, които едва ли са виждали онлайн.
Музей на солта
Това е единственият в Източна Европа музей, отдаден на солта. Посещаването му евентуално ще се случи през лятото, по време на обичайна морска отмора. В идентична непосредственост до морския бряг и последните блокове на Приморско може да се върнем в остарели времена, когато градът се е наричал Анхиало.
Солниците са съхранени и не престават да действат по същия метод - античен, само че сполучлив. В експозиционната зала са съхранени предмети и картини, които ни връщат в едно време със специфичен сексапил. А по време на разходката в музея получаваме и добавена стойност - изпарения от солниците, за чиито изгоди доста сме чели.
Музей на розата
Открит е преди по-малко от две години в центъра на Казанлък. С него може умерено да се изфукаме на света, тъй като Розовата ни котловина подсигурява редица козметични колоси по целия свят.
Модерна архитектура и вековни обичаи се срещат в стъклена постройка, събрала в себе си хиляди експонати, свързани с маслодайното растение, розобера и процеса на извличане на розово масло.
Така преди 60 години движимостите в занаята употребяват съдове, наречени конкуми. Днес може да се докоснем до тях и да разберем, че към момента миришат на розово масло. Може да посетим Казанлък и музея за обичайния Празник на розата.
Музей на виното
Те са два - в " Кайлъка " и в Мелник. Защото като страна с одобрени обичаи в производството на вино, един музей в негова чест не стига.
В подножието на голяма канара, наоколо до язовирите в плевенския парк " Кайлъка ", ни чака музей, който несъмнено не е от обичайните. Сякаш влизаме в студено подземие, а в средата му - кръгла маса, на която се вземат решение международни въпроси от секрети общества. А в действителност там може да решим кое вино измежду всички хиляди от страната ни харесва най-вече.
Музеят в Мелник е открит неотдавна и е сврян сред къщи за посетители в обичаен жанр, леко в страни от основната улица. Определено си заслужава да вкусим тук едни от най-хубавите виновност. А в това време ще ни опишат някой и различен забавен факт за напитката на боговете и традициите в региона.
Музей на минното дело
Там, където регистрацията на колите стартира с РК, има една остаряла мина, превърната в музей, какъвто различен на Балканите няма.
Подземният минен музей e на второ място измежду запазените марки на Перник. След голфовете, несъмнено. Разходката в непокътнатите от едно време галерии не е за хора, страдащи от клаустрофобия. Но е за всички любопитни.
В първия под земята рудник не може да се спускаме на воля и с гневна скорост с количките, както сме гледали по детските. Но може да се потопим в съвсем достоверната работна атмосфера на хората, които безусловно не виждат бял ден. Освен в случай че не е почивен.
Музей на дунавския лов на риба и лодкарство
В града, който едно време е бил център на бързо разрастваща се търговия с риба - Тутракан, през днешния ден се обитава единственият измежду дунавските градове музей, отдаден на риболова и лодкарството.
Свързан тясно с традициите на района, той ни дава нагледна информация кое по какъв начин е било и по какъв начин се е трансформирало през днешния ден. А дали е към положително, остава сами да преценим.
Най-атрактивна несъмнено е възстановката на обичаен дом на риболовец от едно време. Там почетно място заемат въдиците. Липсва единствено миризмата.
Дом на хумора и сатирата
Габрово е градът на хумора; на най-стиснатите хора - също, в случай че имаме вяра на националните легенди и митове. Напълно разумно е този фетиш към смеха и едно по-забавно всекидневие да бъде материализиран в музей.
Музей звучи много скучно и изсъхнало, когато приказваме за Дома на хумора и сатирата. Там ни посрещат криви огледала, около които ще се изкривим от смях. А по-късно ни довършват с десетки рамкирани афоризми, вицове и карикатури.
Арт инсталациите, които ни разсмиват типично по габровски, няма къде другаде да се видят. Което не е никаква изненада, имайки се поради какъв брой са стиснати локалните.
На територията на страната има и десетки музеи, доста от които не получават заслуженото внимание. Всички - събрали на дребната си повърхност огромна част от родните обичаи и достоверност.
Музей на киселото мляко
Благодарение на откритата от доктор Стамен Григоров бактерия Lactobacilicus Bukgaricus, в този момент гордо се бием в гърдите, че киселото мляко е български стандарт. Отявленият академик е родом от дребното трънско село Студен извор.
А-то и Б-то на производството на млечния артикул са събрани в уютна двуетажна къща, наоколо до родната на доктор Григоров.
Всички си мислим, че знаем по какъв начин се прави кисело мляко, само че и всеки би останал заинтересован да разберем по какъв начин тъкмо са го правели преди 100 години. Да, ще питаме по какъв начин се споделя този и оня предмет. А децата ще останат заинтригувани от макетите с кравички и краварки, които едва ли са виждали онлайн.
Музей на солта
Това е единственият в Източна Европа музей, отдаден на солта. Посещаването му евентуално ще се случи през лятото, по време на обичайна морска отмора. В идентична непосредственост до морския бряг и последните блокове на Приморско може да се върнем в остарели времена, когато градът се е наричал Анхиало.
Солниците са съхранени и не престават да действат по същия метод - античен, само че сполучлив. В експозиционната зала са съхранени предмети и картини, които ни връщат в едно време със специфичен сексапил. А по време на разходката в музея получаваме и добавена стойност - изпарения от солниците, за чиито изгоди доста сме чели.
Музей на розата
Открит е преди по-малко от две години в центъра на Казанлък. С него може умерено да се изфукаме на света, тъй като Розовата ни котловина подсигурява редица козметични колоси по целия свят.
Модерна архитектура и вековни обичаи се срещат в стъклена постройка, събрала в себе си хиляди експонати, свързани с маслодайното растение, розобера и процеса на извличане на розово масло.
Така преди 60 години движимостите в занаята употребяват съдове, наречени конкуми. Днес може да се докоснем до тях и да разберем, че към момента миришат на розово масло. Може да посетим Казанлък и музея за обичайния Празник на розата.
Музей на виното
Те са два - в " Кайлъка " и в Мелник. Защото като страна с одобрени обичаи в производството на вино, един музей в негова чест не стига.
В подножието на голяма канара, наоколо до язовирите в плевенския парк " Кайлъка ", ни чака музей, който несъмнено не е от обичайните. Сякаш влизаме в студено подземие, а в средата му - кръгла маса, на която се вземат решение международни въпроси от секрети общества. А в действителност там може да решим кое вино измежду всички хиляди от страната ни харесва най-вече.
Музеят в Мелник е открит неотдавна и е сврян сред къщи за посетители в обичаен жанр, леко в страни от основната улица. Определено си заслужава да вкусим тук едни от най-хубавите виновност. А в това време ще ни опишат някой и различен забавен факт за напитката на боговете и традициите в региона.
Музей на минното дело
Там, където регистрацията на колите стартира с РК, има една остаряла мина, превърната в музей, какъвто различен на Балканите няма.
Подземният минен музей e на второ място измежду запазените марки на Перник. След голфовете, несъмнено. Разходката в непокътнатите от едно време галерии не е за хора, страдащи от клаустрофобия. Но е за всички любопитни.
В първия под земята рудник не може да се спускаме на воля и с гневна скорост с количките, както сме гледали по детските. Но може да се потопим в съвсем достоверната работна атмосфера на хората, които безусловно не виждат бял ден. Освен в случай че не е почивен.
Музей на дунавския лов на риба и лодкарство
В града, който едно време е бил център на бързо разрастваща се търговия с риба - Тутракан, през днешния ден се обитава единственият измежду дунавските градове музей, отдаден на риболова и лодкарството.
Свързан тясно с традициите на района, той ни дава нагледна информация кое по какъв начин е било и по какъв начин се е трансформирало през днешния ден. А дали е към положително, остава сами да преценим.
Най-атрактивна несъмнено е възстановката на обичаен дом на риболовец от едно време. Там почетно място заемат въдиците. Липсва единствено миризмата.
Дом на хумора и сатирата
Габрово е градът на хумора; на най-стиснатите хора - също, в случай че имаме вяра на националните легенди и митове. Напълно разумно е този фетиш към смеха и едно по-забавно всекидневие да бъде материализиран в музей.
Музей звучи много скучно и изсъхнало, когато приказваме за Дома на хумора и сатирата. Там ни посрещат криви огледала, около които ще се изкривим от смях. А по-късно ни довършват с десетки рамкирани афоризми, вицове и карикатури.
Арт инсталациите, които ни разсмиват типично по габровски, няма къде другаде да се видят. Което не е никаква изненада, имайки се поради какъв брой са стиснати локалните.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ