Христо Иванов за Националния план за възстановяване: Получаваме още от същото
България постоянно е имала капацитет в региона на така наречен зелена сила, само че не е управлявала добре естествения си капитал, а в плана на Национален проект за възобновяване и резистентност липсва ясна визия във връзка с енергийния преход и зелената стопанска система. Това разяснява съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов по време на онлайн полемика с присъединяване на съпредседателя на „ Зелено придвижване “ Борислав Сандов, Мартин Владимиров, анализатор в Центъра за проучване на демокрацията, и специалистите по зелен маркетинг Емил Георгиев и по екологични енергийни политики Руслан Жечков.
“Получаваме още от същото. От една страна, получаваме още от същата липса на визия, същия акцент върху усвояването и набиването на парите в инфраструктура. И второ, получаваме още от същото, доколкото виждаме залагане на цели, които България трябваше да е постигнала до 2020 година, виждаме действия, които е трябвало към този момент да бъдат финансирани по други инструменти”, разяснява Христо Иванов.
Той посочи, че до момента в който страната през годините пропусна опцията да употребява съответно естествения си капитал, в света стартира енергийна гражданска война. В плана на Плана в този момент обаче не се адресират проблемите пред България, не се употребяват опциите и липсва визия за развиване на съответни браншове, в които ще се влага.
“Този документ като че ли е писан на една друга планета и то планета, ръководена от Тодор Живков”, заключи Христо Иванов.
Участниците в полемиката се сплотиха към мнението, че в плана на Национален проект липсват изчерпателен разбор и изясненост за секторите, които ще се реформират, липсва упоритост за реализиране на задачите на Европейски Съюз във връзка с “зелената сделка”, както и липсва оценка на предстоящите резултати.
“Мимоходом се загатва зелената договорка, кръговата стопанска система и новите енергийни политики на Европейски Съюз, само че не виждаме по какъв начин ще бъдат реализирани тези цели”, разяснява Борислав Сандов. “За мен този проект съставлява една бакалска сметка и то без кръчмар. Кръчмарят в тази ситуация е европейската общественост, европейските институции, които ще би трябвало до края на април да утвърждават проектите на обособените страни. И защото краят на април е отвън избирателен интервал, по тази причина има едно бързане и претупване на проекта от страна на правителството”, счита той.
Мартин Владимиров от ЦИД уточни, че в документа прекалено много се залага на централизирано обмисляне и на асимилиране на запас, а не на структурни промени и на възстановяване на регулаторната и административна среда, тъй че жителите и бизнесът сами да вършат вложения.
“Трябва да забележим повече интегриран метод сред другите браншове. Когато приказваме за “Зелена България”, отново се приказва за енергийна успеваемост, би трябвало да има по-интегриран метод, който да включва промишлеността, превоза, енергетиката”, е неговото мнение.
“Ние приказваме за саниране – по-скоро политики от предходния век, в случай че в Европейски Съюз към този момент съществува така наречен въздържан стандарт за нови здания. България даже не го е използвала и изобщо не се пробва да реализира въздържан стандарт. Което значи не просто да понижим енергийните разноски, а да има нулево енергийни разноски за новите здания, а скоро ще пристигна този стандарт и за към този момент съществуващите”, разяснява Борислав Сандов.
Според него санирането, както е показано в проекта, съставлява опит на премиера Бойко Борисов да си купи поддръжка от хората, живеещи в многофамилни здания.
“Липсва визия за декарбонизацията, която да минава като алена нишка през целия проект. Това би била пропусната опция за фундаментални промени в няколко сектора”, счита специалистът и член на Националния съвет на “Да, България” Руслан Жечков.
Той дефинира проекта като документ с ниска упоритост и уточни, че в него се виждат намеси на парче, а не систематични промени, без значение че самите насоки на Европейска комисия са за систематичен секторен метод. По думите му препоръчаният Фонд за декарбонизация единствено по себе си е добра концепция, само че не се вижда какво ще включва и по какъв начин ще се финансират заемите и по какъв начин те ще конкурират схемата за грантове.
“Необходимо е да се промени напълно посоката на консумиране на европейските фондове. Не толкоз наливане на пари във физическа инфраструктура, колкото в действителност преформатиране на някои браншове. Да се образува визия, не в хиляда бранша. Тези пари не са безкрайни. Нека да бъдат два бранша, само че парите да са ориентирани към смяна на философията, на действието на тези браншове, с цел да може всички следващи вложения да са по-ефикасни”, счита Жечков.
Според него посредством този План градовете би трябвало да получат огромна инжекция – освен финансова, само че и като предоставяне на отговорности и мотивация за реализиране на смяна във връзка с енергийната промяна.
Според Емил Георгиев е нужен почтен и изчерпателен разбор, на който проектът да стъпи, и да се предложи доста по-сериозно присъединяване и на градовете, и на бизнеса. Той уточни, че по този начин препоръчаният документ няма връзка с действителността и е по-забележителен с понятията, които отсъстват. Като крещяща дефинира неналичието на концепция за съдействие.
“Не се вижда каквато и да е съгласуваност, никаква концепция за коопериране на районно равнище, за съдействие с семействата и бизнеса”, счита той.
Борислав Сандов дефинира като нужна посочената в проекта цифрова промяна на Електроенергийния систематичен оператор, само че повдигна въпроса дали тя ще отговори на изискванията на Европейски Съюз за нерегламентирана държавна помощ и дали се мисли в посока “умни мрежи” или единствено ще се подменят трансформатори. Като належащо той дефинира и насочването на средства за вложения в горите и запазване на зелените пространства в градовете. По отношение на земеделието уточни, че вместо да се приказва единствено за инвестиция в напоителни мрежи, земеделието може да се приспособява към новите условия с способи на използване акомодация и на семена, устойчиви на засушаване.
“Получаваме още от същото. От една страна, получаваме още от същата липса на визия, същия акцент върху усвояването и набиването на парите в инфраструктура. И второ, получаваме още от същото, доколкото виждаме залагане на цели, които България трябваше да е постигнала до 2020 година, виждаме действия, които е трябвало към този момент да бъдат финансирани по други инструменти”, разяснява Христо Иванов.
Той посочи, че до момента в който страната през годините пропусна опцията да употребява съответно естествения си капитал, в света стартира енергийна гражданска война. В плана на Плана в този момент обаче не се адресират проблемите пред България, не се употребяват опциите и липсва визия за развиване на съответни браншове, в които ще се влага.
“Този документ като че ли е писан на една друга планета и то планета, ръководена от Тодор Живков”, заключи Христо Иванов.
Участниците в полемиката се сплотиха към мнението, че в плана на Национален проект липсват изчерпателен разбор и изясненост за секторите, които ще се реформират, липсва упоритост за реализиране на задачите на Европейски Съюз във връзка с “зелената сделка”, както и липсва оценка на предстоящите резултати.
“Мимоходом се загатва зелената договорка, кръговата стопанска система и новите енергийни политики на Европейски Съюз, само че не виждаме по какъв начин ще бъдат реализирани тези цели”, разяснява Борислав Сандов. “За мен този проект съставлява една бакалска сметка и то без кръчмар. Кръчмарят в тази ситуация е европейската общественост, европейските институции, които ще би трябвало до края на април да утвърждават проектите на обособените страни. И защото краят на април е отвън избирателен интервал, по тази причина има едно бързане и претупване на проекта от страна на правителството”, счита той.
Мартин Владимиров от ЦИД уточни, че в документа прекалено много се залага на централизирано обмисляне и на асимилиране на запас, а не на структурни промени и на възстановяване на регулаторната и административна среда, тъй че жителите и бизнесът сами да вършат вложения.
“Трябва да забележим повече интегриран метод сред другите браншове. Когато приказваме за “Зелена България”, отново се приказва за енергийна успеваемост, би трябвало да има по-интегриран метод, който да включва промишлеността, превоза, енергетиката”, е неговото мнение.
“Ние приказваме за саниране – по-скоро политики от предходния век, в случай че в Европейски Съюз към този момент съществува така наречен въздържан стандарт за нови здания. България даже не го е използвала и изобщо не се пробва да реализира въздържан стандарт. Което значи не просто да понижим енергийните разноски, а да има нулево енергийни разноски за новите здания, а скоро ще пристигна този стандарт и за към този момент съществуващите”, разяснява Борислав Сандов.
Според него санирането, както е показано в проекта, съставлява опит на премиера Бойко Борисов да си купи поддръжка от хората, живеещи в многофамилни здания.
“Липсва визия за декарбонизацията, която да минава като алена нишка през целия проект. Това би била пропусната опция за фундаментални промени в няколко сектора”, счита специалистът и член на Националния съвет на “Да, България” Руслан Жечков.
Той дефинира проекта като документ с ниска упоритост и уточни, че в него се виждат намеси на парче, а не систематични промени, без значение че самите насоки на Европейска комисия са за систематичен секторен метод. По думите му препоръчаният Фонд за декарбонизация единствено по себе си е добра концепция, само че не се вижда какво ще включва и по какъв начин ще се финансират заемите и по какъв начин те ще конкурират схемата за грантове.
“Необходимо е да се промени напълно посоката на консумиране на европейските фондове. Не толкоз наливане на пари във физическа инфраструктура, колкото в действителност преформатиране на някои браншове. Да се образува визия, не в хиляда бранша. Тези пари не са безкрайни. Нека да бъдат два бранша, само че парите да са ориентирани към смяна на философията, на действието на тези браншове, с цел да може всички следващи вложения да са по-ефикасни”, счита Жечков.
Според него посредством този План градовете би трябвало да получат огромна инжекция – освен финансова, само че и като предоставяне на отговорности и мотивация за реализиране на смяна във връзка с енергийната промяна.
Според Емил Георгиев е нужен почтен и изчерпателен разбор, на който проектът да стъпи, и да се предложи доста по-сериозно присъединяване и на градовете, и на бизнеса. Той уточни, че по този начин препоръчаният документ няма връзка с действителността и е по-забележителен с понятията, които отсъстват. Като крещяща дефинира неналичието на концепция за съдействие.
“Не се вижда каквато и да е съгласуваност, никаква концепция за коопериране на районно равнище, за съдействие с семействата и бизнеса”, счита той.
Борислав Сандов дефинира като нужна посочената в проекта цифрова промяна на Електроенергийния систематичен оператор, само че повдигна въпроса дали тя ще отговори на изискванията на Европейски Съюз за нерегламентирана държавна помощ и дали се мисли в посока “умни мрежи” или единствено ще се подменят трансформатори. Като належащо той дефинира и насочването на средства за вложения в горите и запазване на зелените пространства в градовете. По отношение на земеделието уточни, че вместо да се приказва единствено за инвестиция в напоителни мрежи, земеделието може да се приспособява към новите условия с способи на използване акомодация и на семена, устойчиви на засушаване.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ