Идва ли моментът, в който България да започне да повишава данъците?
България към този момент не може да се върне към ниските разноски и ниските налози, счита икономистът от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките Димитър Събев. Пред БНР той разяснява, че поръчките на двете политически обединения, които ще имат най-големите групи в новото Народно заседание, че няма да се покачват налозите са единствено " политическо говорене ". Те отразяват страха, че съперникът ще се възползва политически от повишение на налози и осигуровки.
Според Събев икономистите в политическите партии са изцяло наясно, че с приходите от налози не могат да се поддържат бюджетните разноски. От 2019 година насам разноските започнаха да порастват и да се " възстановяват " - увеличени са заплати, в това число и на учителите, и пенсии, отделят се пари за ремонт на пътищата и така нататък, уточни икономистът.
Той обърна внимание, че изказванията, че няма да се подвигат налози са единствено политическа изразителност, тъй като към този момент има поръчки от ГЕРБ, че ще има увеличение на осигуровките, акцизите върху цигарите, връщане на ставката от 20% на Данък добавена стойност за ресторантьорите и цената на хляба, т.е. повишение на данъчната тежест ще има.
Изчисленията на Събев сочат, че в случай че цената на цигарите, посредством повишението на акцизите, се приближи до тази в Румъния, то в идващите три години в бюджета ще влязат в допълнение 1,4 милиарда лв..
" Играта с ниските налози я играхме дълго време - съвсем 15 години. Тя не ни донесе доста изгоди и е време да се откажем от нея ", означи още икономистът. Според него правилото, известно като " Кривата на Лафер ", че увеличението на налозите води до понижаване на приходите, е по-скоро на доктрина, а практиката демонстрира, че " съвсем на никое място това не се случва ". Заявките за разширение на сивата стопанска система и загуба на капиталовата прелест на България с увеличение на " плоския налог " са просто част от реториката и нямат учредения, съобщи Събев.
Според даже е тъкмо противоположното - страните с ниски налози не са привлекателни за вложителите, които желаят да вложат парите си в страни с положителни обществени услуги, пътища и така нататък, а това не може да се случи с ниски налози.
Дефицитът в бюджета за 2024 година няма да прескочи 3%, безапелационен е още икономиститът пред националното радио.
" Българската стопанска система пораства, колкото и да не ни се има вяра, и брутният вътрешен артикул към този момент доближи 200 милиарда лв. ", изясни още той. Според него при във финансово отношение България е една от най-консервативните в Европейския съюз (ЕС) макар опасенията от растящия недостиг.
Икономиката на страната не наподобява на бюджета на семействата и тези дефицити в действителност са вложения в последващото развиване на страната, означи още Събев. " Светът, в който живеем е подобен, не че България е разточителна ", добави икономистът и уточни, че казусът за страната е по-скоро демографски, а не стопански и финансов.
Според Събев икономистите в политическите партии са изцяло наясно, че с приходите от налози не могат да се поддържат бюджетните разноски. От 2019 година насам разноските започнаха да порастват и да се " възстановяват " - увеличени са заплати, в това число и на учителите, и пенсии, отделят се пари за ремонт на пътищата и така нататък, уточни икономистът.
Той обърна внимание, че изказванията, че няма да се подвигат налози са единствено политическа изразителност, тъй като към този момент има поръчки от ГЕРБ, че ще има увеличение на осигуровките, акцизите върху цигарите, връщане на ставката от 20% на Данък добавена стойност за ресторантьорите и цената на хляба, т.е. повишение на данъчната тежест ще има.
Изчисленията на Събев сочат, че в случай че цената на цигарите, посредством повишението на акцизите, се приближи до тази в Румъния, то в идващите три години в бюджета ще влязат в допълнение 1,4 милиарда лв..
" Играта с ниските налози я играхме дълго време - съвсем 15 години. Тя не ни донесе доста изгоди и е време да се откажем от нея ", означи още икономистът. Според него правилото, известно като " Кривата на Лафер ", че увеличението на налозите води до понижаване на приходите, е по-скоро на доктрина, а практиката демонстрира, че " съвсем на никое място това не се случва ". Заявките за разширение на сивата стопанска система и загуба на капиталовата прелест на България с увеличение на " плоския налог " са просто част от реториката и нямат учредения, съобщи Събев.
Според даже е тъкмо противоположното - страните с ниски налози не са привлекателни за вложителите, които желаят да вложат парите си в страни с положителни обществени услуги, пътища и така нататък, а това не може да се случи с ниски налози.
Дефицитът в бюджета за 2024 година няма да прескочи 3%, безапелационен е още икономиститът пред националното радио.
" Българската стопанска система пораства, колкото и да не ни се има вяра, и брутният вътрешен артикул към този момент доближи 200 милиарда лв. ", изясни още той. Според него при във финансово отношение България е една от най-консервативните в Европейския съюз (ЕС) макар опасенията от растящия недостиг.
Икономиката на страната не наподобява на бюджета на семействата и тези дефицити в действителност са вложения в последващото развиване на страната, означи още Събев. " Светът, в който живеем е подобен, не че България е разточителна ", добави икономистът и уточни, че казусът за страната е по-скоро демографски, а не стопански и финансов.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ