България вече живее в еврото и с това идват не

България към този момент живее в еврото и с това идват освен нови цени и монети, само че и нови правила в езика. Българската академия на науките публично уточни по какъв начин би трябвало да пишем, споделяме и редуцираме „ евро “, „ стотинка “, „ цент “ и „ евроцент “. А редом с това хиляди хора откриват, че даже изписването на признака Евро на клавиатурата може да се окаже по-сложно от предстоящото.

Именно по тази причина Институтът за български език излезе с ясни инструкции – не с цел да ни затрудни, а с цел да постави ред в терминологията, която към този момент всекидневно влиза в документите, табелите, учебните заведения и медиите.

Началото е с имената. „ Евро “ остава единствената вярна форма, без множествено число. Дори когато приказваме за огромни суми, езиково правилно е да се каже „ 50 евро “, „ няколко евро “, „ цените са в евро “. Формата „ евра “ е некнижовна и от Българска академия на науките акцентират, че не следва да се употребява нито в публични, нито в просветителни текстове.

Под 1 евро пък „ стотинка “ остава годното българско название. Това е доказано и от самите монети, защото на българската национална страна на евромонетите номиналът е изписан точно като „ СТОТИНКИ “. Паралелно с това думите „ цент “ и „ евроцент “ влизат в приложимост, само че „ стотинката “ остава българската разплащателна действителност за дребните монети.

За да няма безпорядък в документите, Българска академия на науките предлага съответни съкращения на кирилица, които ще се употребяват и в администрацията, и в образованието:

е. – евро ц. – цент е.ц. – евроцент ст. – стотинка / стотинки

Така последователно ще си отиде добре познатото, само че неверно „ евр. “ и всички спонтанни решения по разписки и документи.

След езиковия въпрос идва и практичният: по какъв начин да изпишем знака Евро. Ако го има нарисуван – нещата са ясни. Но не постоянно е по този начин. Проблемът се оказа изненадващо настоящ, тъй като не всички клавиатурни подредби реагират еднообразно. На компютрите с Windows най-сигурният метод си остава Alt + 0128, изписано на цифровия блок. При преносими компютри без обособен NumPad постоянно би трябвало да се задейства Fn или NumLock, а в някои случаи се стига до най-сигурния авариен вид – Character Map (Таблица със символи), откъдето знакът се копира и слага.

Има и по-кратки комбинации, които работят съгласно клавиатурната класификация:
от време на време Alt + 5 или AltGr + 5, а на обособени конфигурации Ctrl + Alt + E, само че това мощно зависи от езика на клавиатурата – разликата сред българска БДС и фонетична постоянно трансформира резултата.

На Mac всичко е надалеч по-просто: Option + 2 или Option + Shift + 2.
На Linux нормалното решение е AltGr + E.

И в случай че компютрите от време на време изискват проба-грешка, смарт телефоните избавят ситуацията: в менюто със знаци Евро е там от години, нормално при другите валути. Понякога се появява и посредством задържане на буквата Е, въпреки това да не е универсално и да зависи от клавиатурата.

Така езикът и технологиите се срещат в всекидневието – едните дефинират разпоредбите по какъв начин пишем „ евро “ и „ ст. “, другите ни демонстрират по какъв начин тъкмо да изведем Евро на екрана. И без значение дали работим в Word, пишем касов бон, фактура или просто пишем, тази информация към този момент не е екзотика, а нещо, което влиза в деня ни наедно с новите цени по етикетите.

(function() { const banners = [ // --- БАНЕР 1 (Facebook Messenger) --- `