Експерт: Дългът не отива за инвестиции, а за издръжка на администрацията
България към този момент има приет държавен дълг от над 10 милиарда евро , към който се прибавя и държавно обезпечен дълг от още 4,6 милиарда евро. Това съобщи, член на УС на Българската национална банка, в ефира на „ NOVA “.
„ Това е много повече, в сравнение с през предходната и даже в предходните години “ , уточни той, като предизвести, че действителното задлъжняване на страната може да е по-голямо, в сравнение с ръководещите признават.
Какво съставлява държавно обезпеченият дълг?
Каримански изясни, че държавно обезпеченият дълг обгръща всички гаранции, които страната издава – освен заеми, само че и финансови задължения към обществени сдружения като Българския енергиен холдинг (БЕХ) и други компании, които теглят заеми.
„ Въпросът е по какъв начин ги обслужват – могат ли да ги заплащат и при какви лихви “ , акцентира специалистът.
АЕЦ „ Козлодуй “ заплаща лихви, до момента в който страната прибира дивиденти
Каримански насочи рецензия и към финансовата политика на държавното управление по отношение на държавните предприятия. Той напомни, че при последните няколко бюджета страната прибира 100% от дивидентите на компании като АЕЦ „ Козлодуй “ , до момента в който самата централа взема заеми от банки , с цел да финансира изследвания за новите 7-и и 8-и блок.
„ Така заплащат лихви по заеми, вместо да употребяват личния си дял – единствено и единствено страната да регистрира доходи в бюджета “, разяснява Каримански.
Високите лихви и неналичието на доверие на пазарите
Въпреки участието на България в еврозоната и покачвания кредитен рейтинг, страната продължава да заплаща повече за лихви по дълга.
„ Нашите дълготрайни държавни скъпи бумаги не се търгуват при по-ниска рентабилност от френските. Това значи, че страната заплаща повече за лихви “, изясни той.
Само през идната година лихвените заплащания ще надвишават 1 милиард евро .
„ Новите заеми не основават напредък “
Каримански предизвести, че в случай че новите задължения не се употребяват за вложения, а за прехрана на администрацията, страната рискува да попадне в циничен цикъл .
„ Колкото повече усилваме дълга, толкоз по-лоши стават изискванията, при които можем да заемаме пари. Особено в случай че не демонстрираме растеж на продуктивността и износът се утежнява “, съобщи той.
„ Това е най-големият проблем – новите заеми не основават условия за напредък “, добави членът на УС на Българска народна банка.
Бюджетът за следващата година и „ бъркането в джоба на хората “
Коментирайки чувството на хората, че им се „ бърка в джоба “, Каримански дефинира това като порочна процедура , която се повтаря в последните няколко бюджета.
„ Политиците позволиха да извадят разноските, свързани с издръжката на личен състав в обществения бранш, изключително за част от него. Защото би трябвало да намерят пари, с които да покрият всички вдигнати заплати, които не са действително направени. Те просто бяха нараснали. А това е снежна топка. Така е и в Министерство на вътрешните работи, и в други държавни структури “, сподели той.
Призив за бистрота и действителен надзор върху обществените разноски
Каримански още веднъж настоя всички обществени разноски да бъдат включени в Закона за държавния бюджет , а не да се „ крият “ в профилирани закони за обособени институции.
„ Много пъти съм апелирал – това, което не е част от бюджета, би трябвало да бъде извадено на ярко. Само по този начин обществото може да има доверие “ , заключи той.
Присъединете се към нашия
ТЕЛК, заплата и пенсия? Най-вероятно имаш подправен ТЕЛК, изясни специалист
