Растеж по време на политически блокаж
България към този момент е страна с висок приход съгласно. Това е вест от последните дни, която бързо стигна и до Народното събрание. Една от водещите стопански вести от предходните седмици пък беше, че фактическото самостоятелно ползване (ФИП) на човек от популацията в България, изразено в стандарти на покупателна дарба, достига 73% от междинното равнище за Европейския съюз през 2023 г. Това е връх за страната и отлепяне от последното място в Европейски Съюз.
Тези вести се сблъскват челно с политическия безпорядък в България. Едни ги изясняват със своето скорошно ръководство и другата фискална политика, други с тяхното дългогодишно ръководство и с еднократния резултат на преброяването и корекцията на популацията, трети с ролята на служебните държавни управления.
Факторите несъмнено са доста, само че водещият стопански роман мъчно може да се ограничи до един или различен политически коментар. Дългосрочният стопански тренд към момента мачка политическите боричкания и корупцията.
Големият стопански триумф на България в последните повече от две десетилетия е постигането на резистентен напредък и неналичието на огромен макроикономически неуспех, макар връхлитащи рецесии от друг темперамент. Скъсяването на разликата с развития свят не се пречупи нито по време на огромната финансова рецесия, нито по време на пандемията, нито в интервала на продължаващата политическа неустойчивост. Напротив, в някои от тези интервали даже догонваме по-бързо, тъй като стопанската система ни се оказа по-добре готова за бурята. На този декор, има най-малко два въпроса, които заслужават внимание.
Кое прави по този начин, че стопанската система дърпа напред даже в интервал на политически блокаж?
Видимо, политиците са изкушени да посочат себе си и своята групировка като съществена причина, само че на процедура фундаменталните фактори не са се трансформирали значимо в последните две десетилетия. Стабилни пари (с над 25 годишна история), постоянни държавни финанси (с над 20 годишна история), ниски директни налози (с над 15 годишна история) и цялостен достъп до огромния европейски пазар (вече 17 години). Тези фактори в последно време са постоянно подценявани, само че в действителност те допускат трансформацията на българската стопанска система и са в основата на дълготрайния напредък и догонването на западния стандарт на живот.
По време на форума на ИПИ „ Растеж в бурни времена “ Румен Аврамов уточни, че множеството блокажи в обществото ни имат институционален темперамент, в това число отсъствието на правова страна и корупцията. Там той приказва за една периферна, имитативна икономическа просвета, която въпреки всичко генерира напредък и в това се крие абсурд – по-лесно е да разбираем неуспехите, в сравнение с триумфите. Струва ми се, че когато в институционалната рамка сложим фокус и върху към този момент изброените котви на растежа, то обяснението на подема стартира да наподобява задоволително правдоподобно.
Кои са факторите, които могат да пречупят дълготрайния тренд на напредък и да ни извадят за дълго от групата на богатите?
Уроците на историята, както и индикаторите на други страни от региона, изрично демонстрират, че икономическото развиване и конвергенцията не са обезпечени. Напротив, в случай че даже отчасти приемем тезата за една периферна, имитативна икономическа просвета, то икономическият неуспех постоянно дебне зад ъгъла. Голямата заплаха от продължаващата политическа рецесия не се крие в непосредствените разноски за осъществяване на избори, нито даже в неналичието на дълготраен небосвод на ръководство, което отсрочва вложения, промени и стратегически решения. Това са фактори, които лимитират растежа, само че (поне до момента) не обръщат дълготрайния тренд. Голямата заплаха се крие в неизбежната поява на причини за изчерпването на демокрацията в този ѝ тип и евентуалното предпочитание за по-дълбока смяна в изборния развой и/или модел на ръководство.
Тук икономическият роман няма да е задоволителен. В случая рисковете пред котвите на растежа са по-скоро политически и съвсем непосредствено разследване от невъзможността да се образува болшинство, което по едно и също време да бъде западно насочено и най-малко периферно и имитативно да поддържа някакви опити за демонтиране на корупцията и превзетите институции.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Тези вести се сблъскват челно с политическия безпорядък в България. Едни ги изясняват със своето скорошно ръководство и другата фискална политика, други с тяхното дългогодишно ръководство и с еднократния резултат на преброяването и корекцията на популацията, трети с ролята на служебните държавни управления.
Факторите несъмнено са доста, само че водещият стопански роман мъчно може да се ограничи до един или различен политически коментар. Дългосрочният стопански тренд към момента мачка политическите боричкания и корупцията.
Големият стопански триумф на България в последните повече от две десетилетия е постигането на резистентен напредък и неналичието на огромен макроикономически неуспех, макар връхлитащи рецесии от друг темперамент. Скъсяването на разликата с развития свят не се пречупи нито по време на огромната финансова рецесия, нито по време на пандемията, нито в интервала на продължаващата политическа неустойчивост. Напротив, в някои от тези интервали даже догонваме по-бързо, тъй като стопанската система ни се оказа по-добре готова за бурята. На този декор, има най-малко два въпроса, които заслужават внимание.
Кое прави по този начин, че стопанската система дърпа напред даже в интервал на политически блокаж?
Видимо, политиците са изкушени да посочат себе си и своята групировка като съществена причина, само че на процедура фундаменталните фактори не са се трансформирали значимо в последните две десетилетия. Стабилни пари (с над 25 годишна история), постоянни държавни финанси (с над 20 годишна история), ниски директни налози (с над 15 годишна история) и цялостен достъп до огромния европейски пазар (вече 17 години). Тези фактори в последно време са постоянно подценявани, само че в действителност те допускат трансформацията на българската стопанска система и са в основата на дълготрайния напредък и догонването на западния стандарт на живот.
По време на форума на ИПИ „ Растеж в бурни времена “ Румен Аврамов уточни, че множеството блокажи в обществото ни имат институционален темперамент, в това число отсъствието на правова страна и корупцията. Там той приказва за една периферна, имитативна икономическа просвета, която въпреки всичко генерира напредък и в това се крие абсурд – по-лесно е да разбираем неуспехите, в сравнение с триумфите. Струва ми се, че когато в институционалната рамка сложим фокус и върху към този момент изброените котви на растежа, то обяснението на подема стартира да наподобява задоволително правдоподобно.
Кои са факторите, които могат да пречупят дълготрайния тренд на напредък и да ни извадят за дълго от групата на богатите?
Уроците на историята, както и индикаторите на други страни от региона, изрично демонстрират, че икономическото развиване и конвергенцията не са обезпечени. Напротив, в случай че даже отчасти приемем тезата за една периферна, имитативна икономическа просвета, то икономическият неуспех постоянно дебне зад ъгъла. Голямата заплаха от продължаващата политическа рецесия не се крие в непосредствените разноски за осъществяване на избори, нито даже в неналичието на дълготраен небосвод на ръководство, което отсрочва вложения, промени и стратегически решения. Това са фактори, които лимитират растежа, само че (поне до момента) не обръщат дълготрайния тренд. Голямата заплаха се крие в неизбежната поява на причини за изчерпването на демокрацията в този ѝ тип и евентуалното предпочитание за по-дълбока смяна в изборния развой и/или модел на ръководство.
Тук икономическият роман няма да е задоволителен. В случая рисковете пред котвите на растежа са по-скоро политически и съвсем непосредствено разследване от невъзможността да се образува болшинство, което по едно и също време да бъде западно насочено и най-малко периферно и имитативно да поддържа някакви опити за демонтиране на корупцията и превзетите институции.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ