България прахоса 2 млрд. лева за частично електронно управление
--------
България към този момент е пръснала към 2 милиарда лв. за създаване на електронно ръководство и все пак не е напреднала изключително. Естония, която е европейски водач в е-управлението, е постигнала своя триумф с 20 пъти по-малко средства - със скромните 25 млн. евро, или към 50 млн. лв.. Парите са изхарчени в почти еднакъв интервал от време - в последните 15 година, когато и двете страни афишират, че стартират да работят за е-управлението.
От 2002 година насам всяко българско ведомство си е поръчвало скъпи сървъри и безценен програмен продукт, с цел да стане ясно в идващите години, че продуктите са несъвместими и мрежите на другите администрации не могат да " беседват между тях ". Балтийската страна е вложила 70% от сумата в техника, а софтуерните решения са били безвъзмездни, тъй като са употребявани стратегии с отворен код. Тези и още обстоятелства разкрива разбор на Българската стопанска камара, който съпоставя напредъка на двете страни.
Въпреки колосалните вложения у нас държавните ведомства оферират едвам 2900 услуги, като множеството са обикновени - разрешават електронно подаване на документи и заявки, само че общуването клиент - служител остава на хартия. В същото време в Естония е-управлението на процедура е на всички места - даже в учебните заведения, в лечебните заведения и в аптеките, при гласуването. У нас пpинтepитe в министерства, организации, общини и така нататък не престават да порастват застрашително, до момента в който в Естония админиcтpaцията работи онлайн и по този начин пecти пo двa тoнa xapтия вcякa гoдинa.
Талин стартира да гради е-правителство през 2001 година, внедрявайки електронни персонални карти. Те са с чип - притежател на лични данни, т.е. играят ролята на електронен автограф и дават на жителите достъп до всяка електронна услуга. У нас серия държавни управления отхвърлят да създадат тази значима промяна, само че си вършат всевъзможни дребни опити. През 2011 година тогавашният кабинет на Бойко Борисов взема решение да внедри сполучливия естонски опит, само че след това нещата още веднъж зациклят. И сега 30% от администрациите в България не одобряват електронно подписани документи. 98% от всички заявки за прилагане на е-услуги са към пет държавни служби, измежду които Национална агенция за приходите, Инспекцията по натрупа, кадастъра. В последната година едвам 19% от българите са общували с администрацията онлайн - против 77% в Естония.
Още през 2007 година в Естония е било допустимо човек да записва компания през интернет за 15 минути, да получи заверка и още същия ден да стартира бизнес. В България процедурата и през днешния ден лишава повече от 20 дни.
Администрацията в България към днешна дата събира от жителите общо 5985 типа документи или удостоверения, с цел да дава услугите си. Попълването на заявления и информации и заплащането на налози лишава на средностатистическия българин 53 часа. Естонският поданик прави същото за 9 пъти по-малко време.
НАПРЕДЪК
Положителна вест е, че през предходната седмица Държавната организация " Електронно ръководство " пусна системата за електронно връчване. Чрез нея всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. Администрациите би трябвало да създадат профили на електронните си услуги на този уебсайт, а жителите ще могат да си създадат кутия за електронно връчване на документи. Условието е да имат или електронен автограф, или личен код от Национален осигурителен институт.
Е-БИТИЕ
Естонците могат да си купуват онлайн - да вземем за пример през смарт телефона, билети за паркинг или за градски превоз. Здравните досиета са електронни и пациентът няма потребност да носи със себе си епикризи, лабораторни проучвания, рентгенови фотоси - всичко е налично през компютъра. Дори шофьорските книжки, дебитните и кредитните карти там се считат за отживялост, тъй като информацията е налична онлайн, а банковите интервенции се вършат през преносимия компютър или телефона. Естонските учебни заведения работят с е-дневници, а родителите получават информация за оценките на децата си по мейла./ segabg.com
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
България към този момент е пръснала към 2 милиарда лв. за създаване на електронно ръководство и все пак не е напреднала изключително. Естония, която е европейски водач в е-управлението, е постигнала своя триумф с 20 пъти по-малко средства - със скромните 25 млн. евро, или към 50 млн. лв.. Парите са изхарчени в почти еднакъв интервал от време - в последните 15 година, когато и двете страни афишират, че стартират да работят за е-управлението.
От 2002 година насам всяко българско ведомство си е поръчвало скъпи сървъри и безценен програмен продукт, с цел да стане ясно в идващите години, че продуктите са несъвместими и мрежите на другите администрации не могат да " беседват между тях ". Балтийската страна е вложила 70% от сумата в техника, а софтуерните решения са били безвъзмездни, тъй като са употребявани стратегии с отворен код. Тези и още обстоятелства разкрива разбор на Българската стопанска камара, който съпоставя напредъка на двете страни.
Въпреки колосалните вложения у нас държавните ведомства оферират едвам 2900 услуги, като множеството са обикновени - разрешават електронно подаване на документи и заявки, само че общуването клиент - служител остава на хартия. В същото време в Естония е-управлението на процедура е на всички места - даже в учебните заведения, в лечебните заведения и в аптеките, при гласуването. У нас пpинтepитe в министерства, организации, общини и така нататък не престават да порастват застрашително, до момента в който в Естония админиcтpaцията работи онлайн и по този начин пecти пo двa тoнa xapтия вcякa гoдинa.
Талин стартира да гради е-правителство през 2001 година, внедрявайки електронни персонални карти. Те са с чип - притежател на лични данни, т.е. играят ролята на електронен автограф и дават на жителите достъп до всяка електронна услуга. У нас серия държавни управления отхвърлят да създадат тази значима промяна, само че си вършат всевъзможни дребни опити. През 2011 година тогавашният кабинет на Бойко Борисов взема решение да внедри сполучливия естонски опит, само че след това нещата още веднъж зациклят. И сега 30% от администрациите в България не одобряват електронно подписани документи. 98% от всички заявки за прилагане на е-услуги са към пет държавни служби, измежду които Национална агенция за приходите, Инспекцията по натрупа, кадастъра. В последната година едвам 19% от българите са общували с администрацията онлайн - против 77% в Естония.
Още през 2007 година в Естония е било допустимо човек да записва компания през интернет за 15 минути, да получи заверка и още същия ден да стартира бизнес. В България процедурата и през днешния ден лишава повече от 20 дни.
Администрацията в България към днешна дата събира от жителите общо 5985 типа документи или удостоверения, с цел да дава услугите си. Попълването на заявления и информации и заплащането на налози лишава на средностатистическия българин 53 часа. Естонският поданик прави същото за 9 пъти по-малко време.
НАПРЕДЪК
Положителна вест е, че през предходната седмица Държавната организация " Електронно ръководство " пусна системата за електронно връчване. Чрез нея всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. Администрациите би трябвало да създадат профили на електронните си услуги на този уебсайт, а жителите ще могат да си създадат кутия за електронно връчване на документи. Условието е да имат или електронен автограф, или личен код от Национален осигурителен институт.
Е-БИТИЕ
Естонците могат да си купуват онлайн - да вземем за пример през смарт телефона, билети за паркинг или за градски превоз. Здравните досиета са електронни и пациентът няма потребност да носи със себе си епикризи, лабораторни проучвания, рентгенови фотоси - всичко е налично през компютъра. Дори шофьорските книжки, дебитните и кредитните карти там се считат за отживялост, тъй като информацията е налична онлайн, а банковите интервенции се вършат през преносимия компютър или телефона. Естонските учебни заведения работят с е-дневници, а родителите получават информация за оценките на децата си по мейла./ segabg.com
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ