България вече е пълноправен член на Еврозоната – единния валутен

България към този момент е пълновръстен член на Еврозоната – единния валутен съюз на Европа, само че изгодите от това не се генерират автоматизирано – те са евентуални благоприятни условия, изискващи стопански и политически старания, както и отговорности, които следва да поемем от наша страна.

На този декор европейската стопанска система е изправена пред кръстопът по какъв начин да възвърне конкурентоспособността си, да форсира вложенията и да укрепи устойчивостта си в динамичен геополитически пейзаж и енергийна рецесия поради военните спорове в Украйна и Близкия изток.

Ролята на България в тази нова действителност би могла да бъде основна, само че страната ни би трябвало да направи стратегически избори – към това мнение се сплотиха участниците в полемика на 17-ото издание на влиятелния конгрес, проведен от Profit.bg, който се организира в Sofia Event Center.

Модератор на диалога беше Лиляна Павлова, някогашен вицепрезидент на Европейската капиталова банка, с директен опит в ръководството на вложения и политики на европейско равнище, която сложи като главен акцент въпроса може ли в този динамичен и изменящ се свят Европа да бъде задоволително бърза и съответна, и в този подтекст употребява ли България всички благоприятни условия от приключената евроинтеграция с участието в Еврозоната.
Лиляна Павлова с водещия на събитието Светослав Иванов на 17-ото издание на The Sound of Money в Sofia Event CenterДжейсън Пелмар, Световната банка: България е водач в производството и приложението на софтуерни артикули с изкуствен интелект
Говорим, че Европа е на кръстопът, само че действителността в действителност е по комплицирана и България също би трябвало да направи своите избори, разяснява Джейсън Пелмар, началник на активността на Световната банка у нас с опит в инфраструктурни и капиталови планове в Европа, Азия и Близкия изток.

Той очерта ясните провокации – геополитика, сигурност, макроикономика, само че посочи, че опциите за Европа са в дигитализацията.

България занапред стартира да възприема AI, макар че е водач в производството и приложението на софтуерни артикули с изкуствен интелект.

Предизвикателството е да се подсилят мощните страни и да се усили внедряването му в сфери като образованието и енергетика, безапелационен е той, като добави, че България има стратегически преимущества в енергийния преход и занапред следва да премине към по висок потенциал в производството на сила.
Джейсън Пелмар на сцената на 17-ото издание на The Sound of Money в Sofia Event Center
Според специалиста осъществяването на тези цели може да бъде фокусирано върху три фактора:

- България има висока претовареност, по-скоро казусът е неналичието на работна ръка и основаването на положителни работни места, тъй че българите от чужбина да се завърнат. Това би могло да се извърши посредством опростяване на бизнес средата за дребните предприятия

- България има стратегическо географско състояние по коридора о Китай към Европа и има неповторимата опция да се възползва от икономическите преимущества, което то допуска

- Ролята на човешкия капитал – от сериозно значение са политиките в образованието и опазването на здравето, и подготовката на работна ръка с нови умения

Представителят на Световната банка акцентира, че страната ни има стеснен фискален потенциал, което постанова привличане на повече вложения от частния бранш.

Инструмент за това са публично-частните партньорства, които към този момент са тествани в Европа, а българският образец е отдаването на концесия на Летище София, като сходни процеси сега са в ход и за Летище Варна.

България сподели във времето, че може да понася доста буфери с помощта на своята фискална дисциплинираност и енергийни мощности, само че в тази област може да се направи още доста, добавя в умозаключение той.
Илия Лингорски, Българска народна банка: Имаме прекомерно доста и прекомерно положителни рецесии, от които да не се възползваме
Живеем във време на доста бързи и чести промени в събитията, които имат съвсем незабавно отражение върху пазарите и по-краткосрочните и средносрочните упования за икономическото развиване, разяснява от своя страна Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската национална банка, с дълготраен опит в обществените финанси и интернационалните институции.

Трябва да похвалим хората които формулират и избират политики – не тези, които са на изборни позиции, има редица други обществени чиновници, които формулират и вършат избори на политики изключително във времена на бързо изменяща се обстановка, изясни той.

От друга страна обаче, стопанската система показва изключителна еластичност – невиждано държание, което не сме виждали в предходните десетилетия, посочи централният банкер. Според него тази композиция е резултат както от софтуерния прогрес, по този начин и от новия метод на мислене в избора на политики.

Имаме задоволително учредения да не си споделяме, че след участието ни в Еврозоната към този момент няма потребност да вършим нищо

– тъй като нямаме никаква гаранция какво следва и какво може да разбърка пазарите, предизвести Лингорски.

Неслучайно ние, централните банкери, преминахме от прогнози, които използвахме до февруари, към сюжети за вземането на политически решения, тъй като сюжетите не допускат промени в лихвените проценти или паричната политика.
Илия Лингорски на сцената на 17-ото издание на The Sound of Money в Sofia Event Center
Пътят в този момент е към фокусиране и избор на политики, които водят към напредък, безапелационен е той.

Трябва да се движим напред и да ограничаваме фискалните маневри по подобен метод, че да можем да повишим успеваемостта на фискалните принадлежности.

Ние сме в добра позиция в Европа, защото точно компликациите ни принуждават да бъдем освен адаптивни, само че и много по-новаторски настроени.

Имаме прекомерно доста и прекомерно положителни рецесии, от които да не се възползваме, добавя Лингорски.

Ясно е, че прогнозите и опциите за напредък се потискат, до момента в който инфлационните упования се движат нагоре, само че това не би трябвало да ни отклонява от два доста здрави стълба – възобновяване на буферите и диверсификация със блян към по-висока енергийна сигурност.

Трябва да използваме обстоятелството, че към този момент сме цялостен протагонист в границите на европейските институции и европейското семейство, с цел да се възползваме дружно от този грамаден стопански мащаб и капацитет на Еврозоната, добавя в умозаключение той.
Методи Методиев, министерство на финансите: Трябва да повишим внезапно ролята и успеваемостта на институциите, в това число посредством цифровизация
Процесът на присъединението към еврозоната мина извънредно добре проведено и извънредно гладко с помощта на ролята на институциите и положителната информационна акция,

съобщи Методи Методиев, заместник-министър на финансите, с дълготраен опит в европейската икономическа и фискална политика и работа по задълбочаването на икономическия и валутен съюз.

Той акцентира, че е извънредно значимо страната ни да продължи с няколко съществени политики, които да образува и развива:

Разумна фискална политика – да се премине от траектория на фискална агресия към траектория на фискална консолидация, което се подсказва и от интернационалната среда, оказваща резултат и върху нашата стопанска система

От позиция на средносрочните и дълготрайните аспекти за капацитета за напредък – да повишим внезапно ролята и успеваемостта на работата на институциите, в това число посредством цифровизация, развиване на демографски политики и нови политики в областта на образованието и енергетиката, добави специалистът.
Методи Методиев на сцената на 17-ото издание на The Sound of Money в Sofia Event CenterКристофор Павлов, UniCredit Bulbank: Моделът ни за стопански напредък се изчерпва
Ръстът на инфлацията е главен макрооикономически риск поради двете войни – в Украйна и в Близкия изток, което се вижда в данните за инфлационните упования, съобщи Кристофор Павлов, основен икономист на UniCredit Bulbank, прочут със своите задълбочени разбори на паричната политика и финансовите пазари.

Финансовият специалист изясни, че следва доста нарастване на цените на торовете поради затварянето на комерсиалните направления пред Ормузкия пролив. Пролетните култури са засети с торове преди началото на рецесията, заради което в този момент няма да се усети резултат, добавя той.

По думите му обаче, предстоящото към 50% нарастване в цените на торовете може да докара до повишаване на огромен брой хранителни артикули с 5-10 % на годишна база.

Така че се задава нова инфлационна вълна, която ще премине и през българската стопанска система.

В този подтекст бих споделил, че сякаш новото държавно управление вярно се ориентира, че в стопанската система има източници на структурна уязвимост, които пречат на това инфлацията да бъде по-ниска. Опитите за фокусиране към вярна стопанска политика за мен са оправдани, изясни той.
Кристофор Павлов на сцената на 17-ото издание на The Sound of Money в Sofia Event Center
От страна на икономическия напредък съгласно финансиста имаме модел, който наподобява във все по-голяма част привършен, който прекалено много разчита на ниските налози, на ниската цена на труда, до момента в който експортът не играе толкоз значима роля в растежа и продължава да е доминиран от артикули с междинно предопределение.

Това е разочароващо и е нужен фокус върху софистикацията на експорта, акцентира той.

Имаме модел на напредък на прага на опциите, само че от гледна точна на пай проект, растежът продължава да бъде много мощен, което значи че имаме време да преоткрием себе си и целите си за осъществяване, съобщи в умозаключение Павлов.
Румен Радушев, Postbank: Всички български промишлености би трябвало оптимално бързо да стартират да внедряват AI
Ние сме при започване на една нова индустриална гражданска война, която ще ни накара да преосмислим всичко, което вършим и метода, по който го вършим, съобщи Румен Радушев, член на Управителния съвет и основен шеф „ Дигитална промяна “ в Postbank, с основна роля в модернизацията и цифровото развиване на банковия бранш у нас.
Румен Радушев на сцената на 17-ото издание на The Sound of Money в Sofia Event Center
Той съпостави това с появяването на електричеството и въпроса какъв брой е могъщо и кой ще го употребява.

AI е тук, с цел да промени метода, по който ние предоставяме артикули и услуги, и споделяме доста по-ефективно. Очакваме голяма и основна смяна във всички бизнеси,

която ще ни помогне да бъдем още по-конкурентоспособни. От позиция на финансовата сфера и банките, AI дава последващо равнище на благоприятни условия, акцентира той, допълвайки, че става въпрос за голям брой клиенти – милиони, които се ръководят в еднакъв миг посредством технологията.

Като съществени преимущества във внедряването ѝ открои опциите за повишение на киберсигурността, отбраната на заплащания, както и хиперперсонализация, която съгласно него е била немислима допреди 3-4 години.

В ръководената от него банка са основали два генератора за внедряване на изкуствен интелект – преосмисляне на процесите и потребителско прекарване, като тези две области работят в доста тясно съдействие, с цел да се придвижи напред целия плануван развой за потреблението на AI.

Много е значимо за всички български промишлености оптимално бързо да стартират да внедряват AI, разясни Радушев.

„ Решенията са пред нас би трябвало да даваме образец и да подкрепяме този развой. Трансформацията е тук, с цел да остане и в случай че не използваме новите технологии – пазарът ще се промени и без нас “.

Според него регулациите са извънредно нужни, по този начин както, разпоредбите за пилотирането на аероплан или футболните шампионати, да вземем за пример. Регулациите дефинират терена, на който можем да играем, употребявайки AI, добави в умозаключение той.