България в момента с една средна заплата може да се

България сега с една междинна заплата може да се купи повече жилищна повърхност, в сравнение с преди 10 години. По този индикатор парцелите у нас си остават едни от най-достъпните в Европа. 

Това разяснява в рубриката " Портфейл " в ефира на Дарик радио кредитният съветник Борис Димитров, който е съосновател на кредитния медиатор Кредит Навигатор и на платформата Musketari.bg.

Има ли балон на имотния пазар?

" На имотния пазар се чакаха известни корекции както във връзка с растежа на цените в посока надолу, по този начин и при лихвените проценти в посока нагоре. Но до момента в който първото шестмесечие на 2023 г. беше в действителност нерешително, в актуалната 2024 г. отново бяха сложени върхове ", разяснява Димитров. 

Той напомни, че растежът на новоотпуснатите жилищни заеми за първите шест месеца на годината е с над 24%, като се следи осезаемо повишение и в цените на недвижимите парцели. 

По думите му, спадът на покупко-продажбите с недвижими парцели през 20223 г. е бил индикация за възможна промяна на имотния пазар, само че от началото на тази година броят на подписаните покупко-продажби в София, Варна, Бургас и Пловдив още веднъж бележи двуцифрен растеж.  

" По всичко проличава, че тази промяна се отсрочва. Дори и новината, че България най-вероятно няма да влезе в еврозоната през 2025 година, не уплаши изключително вложителите на имотния пазар и за това има доста аргументи. Основната е, че парцелът си остава главен капиталов инструмент за българите. Много от тях се завърнаха от чужбина през последните години и насочиха средства точно към покупката на жилища ".  

Как ще се отрази влизането на България в еврозоната на имотния пазар? 

Според Борис Димитров, броят на чужденците, които купуват парцели в България, към този момент регистрира възходяща наклонност, като се чака тя да се форсира след влизането на страната във валутния съюз. 

" Поне на доктрина се чака ползата към недвижимите парцели да се усили, защото еврозоната е още един позитивен сигнал за задграничните вложители. Освен това, цените на недвижимите парцели в действителност нараснаха силно през последните години, само че в случай че ги съпоставим с тези в Западна и Централна Европа, жилищата у нас си остават едни от най-достъпните. И то не като безспорна стойност, а като съответствие по отношение на приходите ". 

Според него, растежът на приходите у нас е един от главните мотори на имотния пазар. 

Борис Димитров сподели още, че така наречен " сиви капитали " в България, чиято стойност даже не може да бъде изчислена, защото те нормално се държат в брой, ще бъдат " изсветлени " след приемането на еврото, защото наличните левови парични средства ще би трябвало да бъдат обменени.

И това ще би трябвало да се случи през банките, като най-удобният " инструмент " за тази цел евентуално още веднъж ще бъде имотният пазар. 

Подходящ ли е моментът за изтегляне на ипотечен заем? 

" Аз се надявам тегленето на жилищен заем все по-често да се приема като позитивно събитие от хората, а не като някакво задължение. Средният период на един ипотечен заем е сред 15 и 20 години. Ясно е, че каквито и да са лихвите към днешна дата, никой не може да предвижда по какъв начин те ще се трансформират за толкоз дълъг интервал от време. Но има правила, които можем да съблюдаваме, тъй че да се защитим от евентуалните опасности ". 

По думите му, добра процедура е месечните ни вноски по всички заеми - ипотечни, потребителски, кредитни карти, авто лизинг и така нататък, да не надвишават 30-40% от месечния приход. По този метод, даже да има краткотрайно покачване на лихвите или някаква загуба на част от този приход, те няма да бъдат съдбовни. 

" В момента банките са извънредно ликвидни, депозитите са към 90 милиарда лв., което значи, че популацията е платежоспособно и заделя част от приходите си под формата на спестявания ", сподели още Борис Димитров.