Васил Велев: България в еврозоната от 1 януари 2024 г. е постижима цел, трябва мобилизация
България в еврозоната от 1 януари 2024 година е постижима цел. Трябва готовност, с цел да влезем в този отворен прозорец, тъй като не е ясно по кое време ще се отвори следващия път. Това мнение изрази Васил Велев, ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), на кръгла маса в София за готовността на българската стопанска система за еврозоната, съобщи Българска телеграфна агенция. Организатор на форума, който беше открит от ръководителя на Народното събрание Вежди Рашидов и събра изявени финансисти и икономисти, е Центърът за развиване и политики.
Велев сподели, че качеството и количеството на човешките запаси са главният проблем за България, който няма да се реши с влизане в еврозоната. За това трябват други политики, за които обществото узрява, че би трябвало да се извършат, добави той.
Васил Велев уточни, че проблемите, които страната ни има, са свързани с демографията и те не са относими към еврозоната, няма да се трансформират с влизането в еврозоната, а те са трагични. Той даде образец, че всяка година България губи сред 40 000-50 000 души на пазара на труда по чисто демографски аргументи. Тези, които излизат на пазара на труда, през днешния ден са приблизително 70 000 годишно, тези, които се пенсионират, са 120 000 годишно, означи Велев. Той означи и загубата за пазара на труда от миграция. Не съумяваме да увеличим продуктивността и потребностите от трудова имиграция нарастват, означи още той. Васил Велев уточни също нуждата от квалифицирана работна ръка и по-високоплатени работни места.
Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система означи, че за пазара на труда влизането в паричен съюз е обвързано с конкурентоспособността и реакцията на шокове, която при нас е по-малка поради валутния ръб.
Това, което остава най-важно за пазара на труда, е гъвкавостта - по какъв начин най-бързо да се трансформираш, да създаваш работни места, уточни Ганев. По думите му сполучливите страни са тези, които основават нови работни места, а не които изкуствено пазят остарели и към този момент основани. За профила на нашата стопанска система, която е в непрекъсната промяна - от ръчен труд, към други браншове с повече познание, нови браншове като цифровия, приливът на служащи от един в различен бранш е нещо, от което печелим, означи Петър Ганев.
Финансистът Борис Петров разяснява, че една от най-важните последствия за България и за банковия бранш от участие в еврозоната ще бъде освобождението на значителен ликвиден запас от салдото на Централната банка по отношение на присъединението. Той даде образец с минималните наложителни запаси - сега процентът е 10 у нас, в еврозоната е 1. Това значи, че един запас от порядъка сред 19,5 милиарда лева и 20 милиарда лева, което е над 1,5 % и повече от Брутният вътрешен продукт, ще бъде освободен и ще бъде ориентиран към вложения и стимулиране на дълготрайния напредък в България, сподели Петров. Той уточни, че сега този запас е блокиран в европейски държавни скъпи бумаги с ниска, даже с негативна рентабилност. Това носи негативна рентабилност за благосъстоянието на българския народ, това ще се промени и колкото по-скоро, толкоз по-добре, означи Петров.
Финансистът сподели, че в кратковременен проект този запас няма да излезе на кредитния пазар, той ще бъде отмерено разпределен по отношение на обществения и непубличния бранш, тъй че ще бъде един мощен подтик в интервал, в който има рецесионни напрежения освен у нас, само че и в целия свят. Борис Петров добави, че по този начин ние можем да контрабалансираме на тези напрежения. Това ще се отрази добре и върху доходността по държавните скъпи бумаги. Това е и ресурсът за ускорение на икономическия напредък и за надминаване на темповете в еврозоната, сподели още Борис Петров.
Велев сподели, че качеството и количеството на човешките запаси са главният проблем за България, който няма да се реши с влизане в еврозоната. За това трябват други политики, за които обществото узрява, че би трябвало да се извършат, добави той.
Васил Велев уточни, че проблемите, които страната ни има, са свързани с демографията и те не са относими към еврозоната, няма да се трансформират с влизането в еврозоната, а те са трагични. Той даде образец, че всяка година България губи сред 40 000-50 000 души на пазара на труда по чисто демографски аргументи. Тези, които излизат на пазара на труда, през днешния ден са приблизително 70 000 годишно, тези, които се пенсионират, са 120 000 годишно, означи Велев. Той означи и загубата за пазара на труда от миграция. Не съумяваме да увеличим продуктивността и потребностите от трудова имиграция нарастват, означи още той. Васил Велев уточни също нуждата от квалифицирана работна ръка и по-високоплатени работни места.
Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система означи, че за пазара на труда влизането в паричен съюз е обвързано с конкурентоспособността и реакцията на шокове, която при нас е по-малка поради валутния ръб.
Това, което остава най-важно за пазара на труда, е гъвкавостта - по какъв начин най-бързо да се трансформираш, да създаваш работни места, уточни Ганев. По думите му сполучливите страни са тези, които основават нови работни места, а не които изкуствено пазят остарели и към този момент основани. За профила на нашата стопанска система, която е в непрекъсната промяна - от ръчен труд, към други браншове с повече познание, нови браншове като цифровия, приливът на служащи от един в различен бранш е нещо, от което печелим, означи Петър Ганев.
Финансистът Борис Петров разяснява, че една от най-важните последствия за България и за банковия бранш от участие в еврозоната ще бъде освобождението на значителен ликвиден запас от салдото на Централната банка по отношение на присъединението. Той даде образец с минималните наложителни запаси - сега процентът е 10 у нас, в еврозоната е 1. Това значи, че един запас от порядъка сред 19,5 милиарда лева и 20 милиарда лева, което е над 1,5 % и повече от Брутният вътрешен продукт, ще бъде освободен и ще бъде ориентиран към вложения и стимулиране на дълготрайния напредък в България, сподели Петров. Той уточни, че сега този запас е блокиран в европейски държавни скъпи бумаги с ниска, даже с негативна рентабилност. Това носи негативна рентабилност за благосъстоянието на българския народ, това ще се промени и колкото по-скоро, толкоз по-добре, означи Петров.
Финансистът сподели, че в кратковременен проект този запас няма да излезе на кредитния пазар, той ще бъде отмерено разпределен по отношение на обществения и непубличния бранш, тъй че ще бъде един мощен подтик в интервал, в който има рецесионни напрежения освен у нас, само че и в целия свят. Борис Петров добави, че по този начин ние можем да контрабалансираме на тези напрежения. Това ще се отрази добре и върху доходността по държавните скъпи бумаги. Това е и ресурсът за ускорение на икономическия напредък и за надминаване на темповете в еврозоната, сподели още Борис Петров.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ