България взе 5 млрд. лв. дълг от международните пазари
България сполучливо е пласирала държавни облигации за 5 милиарда лева на интернационалните пазари, заяви министърът на финансите Кирил Ананиев на конференция. Те са били разграничени в две излъчвания – 10-годишна и 30-годишна. Ананиев означи, че България е постигнала доста по-ниски от предстоящите лихви по този заем и посочи, че страната ни за първи път пласира толкоз дълга емисия дълг – 30-годишна.
Интересът на вложителите е бил доста огромен, като са получени общо поръчки, които надвишават 4 пъти размера, който страната ни е търсила в началото – а точно 2 милиарда евро. „ Това ни даде съображение да увеличим лимита на емисията от 2 на 2,5 милиарда евро “, изясни още Ананниев.
При 10-годишната емисия облигации лихвата, която България ще заплаща годишно е 0,389% с лихвен ваучър от 0,37. При 30-годишните облигации лихвата е 1,476% с лихвен ваучър 1,375.
„ Очевидно доверието в страната ни е на доста високо равнище и това се удостоверява от участниците – вложители от висок клас. Сред тях имаше централни банки, държавни пенсионни сдружения и други институционални вложители с доста необятен географски триумф “, похвали се Ананиев. Около 16% от облигациите са били добити от български компании.
Допреди вземането на този дълг България беше втората най-ниско задлъжняла страна в Европейския съюз след Естония с дълг, възлизащ на 21% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне междинното равнище на дълга в Европейски Съюз е 80% от Брутният вътрешен продукт, а в еврозоната – 86%, като максимален дълг имат Гърция 176% от Брутният вътрешен продукт и Италия 137% от Брутният вътрешен продукт.
По-рано през годината българският парламент усили лимита на дълга, който България може да взема в границите на една година от 2,2 милиарда лева на 10 милиарда лева Тогавашният министър на финансите Владислав Горанов изясни, че с цел да се финансира упования недостиг в бюджета ще са нужни 4,2 милиарда лева, а останалите са като буфер за непредвидени обстановки.
Това се случи при започване на април, малко след въвеждането на противоепидемичните ограничения, които съществено удариха стопанската система.
Въпреки упованията обаче към края на август бюджетът на страната към момента беше на плюс от 1,5 милиарда лева, като макар оповестените стопански ограничения за избавяне на бизнеса разходната част регистрира намаляване от 3%. При приходите за първите 8 месеца на годината беше регистриран спад от 950 млн. лева
„ В момента на пазарите няма никаква рентабилност, по тази причина всяка емисия, която е с над 0% рентабилност незабавно се купува от вложителите. Ето за какво разликата сред високорейтинговите и нискорейтинговите страни е пренебрежима. Затова моментът да се пласира сходна емисия е подобаващ “, разяснява за Мениджър Нюз Бисер Манолов, финансист и някогашен член на управителния съвет на " Фонд за гарантиране на влоговете ".
Интересът на вложителите е бил доста огромен, като са получени общо поръчки, които надвишават 4 пъти размера, който страната ни е търсила в началото – а точно 2 милиарда евро. „ Това ни даде съображение да увеличим лимита на емисията от 2 на 2,5 милиарда евро “, изясни още Ананниев.
При 10-годишната емисия облигации лихвата, която България ще заплаща годишно е 0,389% с лихвен ваучър от 0,37. При 30-годишните облигации лихвата е 1,476% с лихвен ваучър 1,375.
„ Очевидно доверието в страната ни е на доста високо равнище и това се удостоверява от участниците – вложители от висок клас. Сред тях имаше централни банки, държавни пенсионни сдружения и други институционални вложители с доста необятен географски триумф “, похвали се Ананиев. Около 16% от облигациите са били добити от български компании.
Допреди вземането на този дълг България беше втората най-ниско задлъжняла страна в Европейския съюз след Естония с дълг, възлизащ на 21% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне междинното равнище на дълга в Европейски Съюз е 80% от Брутният вътрешен продукт, а в еврозоната – 86%, като максимален дълг имат Гърция 176% от Брутният вътрешен продукт и Италия 137% от Брутният вътрешен продукт.
По-рано през годината българският парламент усили лимита на дълга, който България може да взема в границите на една година от 2,2 милиарда лева на 10 милиарда лева Тогавашният министър на финансите Владислав Горанов изясни, че с цел да се финансира упования недостиг в бюджета ще са нужни 4,2 милиарда лева, а останалите са като буфер за непредвидени обстановки.
Това се случи при започване на април, малко след въвеждането на противоепидемичните ограничения, които съществено удариха стопанската система.
Въпреки упованията обаче към края на август бюджетът на страната към момента беше на плюс от 1,5 милиарда лева, като макар оповестените стопански ограничения за избавяне на бизнеса разходната част регистрира намаляване от 3%. При приходите за първите 8 месеца на годината беше регистриран спад от 950 млн. лева
„ В момента на пазарите няма никаква рентабилност, по тази причина всяка емисия, която е с над 0% рентабилност незабавно се купува от вложителите. Ето за какво разликата сред високорейтинговите и нискорейтинговите страни е пренебрежима. Затова моментът да се пласира сходна емисия е подобаващ “, разяснява за Мениджър Нюз Бисер Манолов, финансист и някогашен член на управителния съвет на " Фонд за гарантиране на влоговете ".
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ