„Лаборатория за батерии“: България ускорява енергийната си трансформация
България форсира енергийната си промяна и се обрисува като един от водещите пазари за системи за предпазване на сила в Европа. Около това се сплотиха участниците на кръглата маса „ Енергийната промяна на България – ускорение към 2030: Инвестиции, регулации и технологии за конкурентоспособна енергетика и стопанска система “, проведена от Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия на електрическа енергия (АПСТЕ) и Центъра за проучване на демокрацията.
В началото на полемиката бе очебийно, че енергийният преход не е единствено климатична, а и икономическа тематика. Мартин Владимиров, шеф стратегия „ Енергетика и климат “ в Центъра за проучване на демокрацията, показа разбор, съгласно който страните в Европейски Съюз с по-нисък въглероден интензитет на енергетиката имат и доста по-ниски цени на електрическата енергия.
Това удостоверява икономическата логичност на декарбонизацията и нуждата България да форсира своя преход, с цел да остане конкурентоспособна и да задържи индустриални вложения “, акцентира той.
Енергийната промяна на страната се случва на фона на мощно деен районен пазар в Югоизточна Европа, където Румъния, Гърция и Турция към този момент влагат масирано във ВЕИ и предпазване, с цел да обезпечат на ниска цена ток за потребителите и бизнеса. България стартира да наваксва изоставането – както по линия на възобновимите мощности, по този начин и в съхранението.
Ангелин Цачев, изпълнителния шеф на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО), разгласи, че са подписани контракти за батерийни мощности, надхвърлящи 10 000 MW / 35 000 MWh, само че и посочи, че част от тези планове няма да бъдат осъществени незабавно
Но инвеститорският интерес демонстрира, че България ще продължи да прибавя потенциал за предпазване и ще бъде главният балансьор в района. “
Цачев прикани да продължат напъните на ЕСО за рационализация на мрежата, увеличение на потенциала за присъединение на нови ВЕИ и усилване на междусистемната съгласуваност.
Председателят на АПСТЕ, Никола Газдов, сложи акцент върху районния подтекст и нуждата България да продължи ускорено развиването на ВЕИ бранша.
България не е остров – ние сме част от един общ районен пазар. Румъния, Гърция и Турция влагат стремително във възобновима сила, тъй като това подсигурява на ниска цена ток за потребителите. България изоставаше, само че през последните години бяха извършени дълго отлагани промени и към този момент започваме да наваксваме “, сподели той.
И изнесе данни, съгласно които през последните години страната е привлякла над 6 милиарда лв. частни вложения, главно в слънчеви централи, увеличавайки потенциала им от 1 до 5 GW.
Благодарение на евтиния ток от слънце цените на енергийната борса са рекордно ниски, което оказва помощ на бизнеса да е по-конкурентоспособен. “
Газдов обаче предизвести, че неналичието на нови вятърни мощности от 2015 година насам е „ антирекорд в Европейски Съюз “, макар че страната разполага с над 3 GW готови планове:
Вятърната сила подсигурява ниски цени и през зимата, когато слънчевите централи работят с понижен товар. Индустрията има потребност от този на ниска цена ток, само че поради хибридна агитация и незавършени промени, плановете се бавят. “
Той също акцентира водещата роля на България в съхранението на сила. „ България се трансформира в районен водач в съхранението – над 1500 MWh към този момент работят, а следващата година чакаме над 10 000 MWh. “
Според Председателя на КЕВР Пламен Младеновски развиването на системите за предпазване слага нови условия към пазара и изисква деен мониторинг:
България е първата страна в Европейски Съюз, в която системите за предпазване доближават толкоз важен дял по отношение на размера на електроенергийната система. Може да се каже, че сме " лабораторията за акумулатори " на Европейския съюз. Това изисква засилен регулаторен мониторинг, с цел да може институциите да се движат със скоростта на пазара и по този начин да подсигуряваме сигурност и устойчиво ръководство. “
Той осведоми, че КЕВР планува да вкара механизъм, който разрешава присъединение на разнообразни технологии – вятър, слънце, акумулатори (BESS) – към една и съща точка на присъединение (т. нар. cable pooling). Така съществуващият мрежови потенциал ще се употребява по-ефективно и ще се форсира реализацията на нови капиталови планове.
Младеновски разгласи и концепция за въвеждане на „ регулаторен опит “. „ Идеята е регулаторът да заплати на представителна извадка от български фамилии да се включат в опит, който ще тества модели за присъединяване на свободния пазар. Така ще съберем действителни данни да оценим изгодите и рисковете от либерализацията за семействата. “
В началото на полемиката бе очебийно, че енергийният преход не е единствено климатична, а и икономическа тематика. Мартин Владимиров, шеф стратегия „ Енергетика и климат “ в Центъра за проучване на демокрацията, показа разбор, съгласно който страните в Европейски Съюз с по-нисък въглероден интензитет на енергетиката имат и доста по-ниски цени на електрическата енергия.
Това удостоверява икономическата логичност на декарбонизацията и нуждата България да форсира своя преход, с цел да остане конкурентоспособна и да задържи индустриални вложения “, акцентира той.
Енергийната промяна на страната се случва на фона на мощно деен районен пазар в Югоизточна Европа, където Румъния, Гърция и Турция към този момент влагат масирано във ВЕИ и предпазване, с цел да обезпечат на ниска цена ток за потребителите и бизнеса. България стартира да наваксва изоставането – както по линия на възобновимите мощности, по този начин и в съхранението.
Ангелин Цачев, изпълнителния шеф на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО), разгласи, че са подписани контракти за батерийни мощности, надхвърлящи 10 000 MW / 35 000 MWh, само че и посочи, че част от тези планове няма да бъдат осъществени незабавно
Но инвеститорският интерес демонстрира, че България ще продължи да прибавя потенциал за предпазване и ще бъде главният балансьор в района. “
Цачев прикани да продължат напъните на ЕСО за рационализация на мрежата, увеличение на потенциала за присъединение на нови ВЕИ и усилване на междусистемната съгласуваност.
Председателят на АПСТЕ, Никола Газдов, сложи акцент върху районния подтекст и нуждата България да продължи ускорено развиването на ВЕИ бранша.
България не е остров – ние сме част от един общ районен пазар. Румъния, Гърция и Турция влагат стремително във възобновима сила, тъй като това подсигурява на ниска цена ток за потребителите. България изоставаше, само че през последните години бяха извършени дълго отлагани промени и към този момент започваме да наваксваме “, сподели той.
И изнесе данни, съгласно които през последните години страната е привлякла над 6 милиарда лв. частни вложения, главно в слънчеви централи, увеличавайки потенциала им от 1 до 5 GW.
Благодарение на евтиния ток от слънце цените на енергийната борса са рекордно ниски, което оказва помощ на бизнеса да е по-конкурентоспособен. “
Газдов обаче предизвести, че неналичието на нови вятърни мощности от 2015 година насам е „ антирекорд в Европейски Съюз “, макар че страната разполага с над 3 GW готови планове:
Вятърната сила подсигурява ниски цени и през зимата, когато слънчевите централи работят с понижен товар. Индустрията има потребност от този на ниска цена ток, само че поради хибридна агитация и незавършени промени, плановете се бавят. “
Той също акцентира водещата роля на България в съхранението на сила. „ България се трансформира в районен водач в съхранението – над 1500 MWh към този момент работят, а следващата година чакаме над 10 000 MWh. “
Според Председателя на КЕВР Пламен Младеновски развиването на системите за предпазване слага нови условия към пазара и изисква деен мониторинг:
България е първата страна в Европейски Съюз, в която системите за предпазване доближават толкоз важен дял по отношение на размера на електроенергийната система. Може да се каже, че сме " лабораторията за акумулатори " на Европейския съюз. Това изисква засилен регулаторен мониторинг, с цел да може институциите да се движат със скоростта на пазара и по този начин да подсигуряваме сигурност и устойчиво ръководство. “
Той осведоми, че КЕВР планува да вкара механизъм, който разрешава присъединение на разнообразни технологии – вятър, слънце, акумулатори (BESS) – към една и съща точка на присъединение (т. нар. cable pooling). Така съществуващият мрежови потенциал ще се употребява по-ефективно и ще се форсира реализацията на нови капиталови планове.
Младеновски разгласи и концепция за въвеждане на „ регулаторен опит “. „ Идеята е регулаторът да заплати на представителна извадка от български фамилии да се включат в опит, който ще тества модели за присъединяване на свободния пазар. Така ще съберем действителни данни да оценим изгодите и рисковете от либерализацията за семействата. “
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ