България трябва значително да повиши прага за плащания в брой,

България би трябвало доста да увеличи прага за заплащания в брой, като го изравни с бъдещия общоевропейски предел от 10 000 евро (приблизително 20 000 лева.). Около тази теза се сплоти Фискалният съвет в последния си разбор по отношение на финансовата успеваемост и административната тежест в страната.

Според специалистите актуалното ограничаване от почти 5000 евро (10 000 лева.) слага българските бизнесмени в неизгодна позиция по отношение на сътрудниците им в огромна част от Европейския съюз.

Повод за предложенията е Регламент (ЕС) 2024/1624, който има за цел да затегне ограниченията против изпирането на пари, само че в същото време да вкара предсказуемост на единния пазар. От 2027 година в целия Европейски Съюз влиза в действие съгласуван таван от 10 000 евро за бизнес транзакции.

Поддържането на по-нисък предел от оптималния в Европейски Съюз може да сложи българските предприятия в неподходяща конкурентна позиция “, предизвестяват от Фискалния съвет.

Според тях, бизнесът в България сега е заставен да се оправя с непотребна административна трудност, която забавя комерсиалния оборот.
Край на „ раздробяването “ на заплащанията
Един от главните причини за смяната е намаляването на оперативните разноски. В момента компаниите постоянно са принудени да разделят заплащанията си на няколко транзакции или да употребяват комплицирани финансови принадлежности, с цел да не нарушат закона. Това води до спомагателни банкови такси и забавяния, които тежат най-много на дребните компании и стартъпите.

Увеличаването на лимита до 10 000 евро би опростило ежедневните интервенции, без да заплашва финансовата бистрота, считат от Съвета и показват:

Лимит от 10 000 евро ще опрости транзакциите, ще понижи оперативните разноски и ще поддържа по-динамична бизнес среда, което е изключително значимо за започващи компании, които желаят да уголемяват активността си на пазара на Европейски Съюз. “

Експертите акцентират, че европейската рамка е задоволително гъвкава – тя лимитира бизнес транзакциите, само че не слага предели върху заплащанията сред физически лица, признавайки кеша за законно средство за разплащане в всекидневието.
Карта на рестриктивните мерки в Европа
Анализът демонстрира пъстра картина в Европейски Съюз, като България се намира в групата на страните с по-рестриктивни режими:
Без предел: Германия, Австрия, Кипър, Естония, Финландия, Унгария, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия и Швеция;Високи предели: Чехия (10 500 евро), Хърватия (10 000 евро), Испания (10 000 евро);Стриктни ограничавания: Гърция (500 евро), Франция (1000 евро за резиденти), Румъния (1000 евро на ден).
С предел от 5 000 евро България е на едно равнище с Италия, Литва, Словакия и Словения, само че доста зад страни, които залагат на по-голяма независимост на кешовите разплащания.

Според Фискалния съвет, повишението на националния предел ще бъде сигнал за рационализация на бизнес средата. Очаква се предлагането да провокира спор в законодателната власт, защото балансира сред две основни цели: ефикасна битка със сивата стопанска система и обезпечаване на „ въздух “ за законния бизнес в изискванията на засилена европейска интеграция.

Припомняме, че през 2023 година даже имаше концепция прагът да падне на 5000 или 8000 лева точно за изсветляване на стопанската система. Предложенията за промени по този начин и не бяха признати. 
заплащане в брой Фискален съвет