България трябва по възможно най-бърз и най-добър начин да актуализира

България би трябвало по допустимо най-бърз и най-хубав метод да актуализира своя Интегриран народен проект в региона на енергетиката и климата (ИНПЕК). До този извод стигнаха десетките специалисти и представители на министерства, общини, университетски институции и неправителствени организации, които се отзоваха на поканата на WWF да се включат онлайн и онлайн в задълбочена полемика по тематиката. Организаторите се ангажираха да изпратят резултатите от дебатите до виновните институции, защото България е една от последните страни в Европа, които към момента не съумяват да актуализират своя проект. Какво съставлява ИНПЕК?  ИНПЕК следва европейските цели за нисковъглеродна стопанска система, отчитайки спецификите на енергийния бранш в България. В него са обхванати ограниченията в региона на енергийната сигурност, либерализацията на енергийния пазар и опциите за потребление на нови технологии. Планът би трябвало да дава отговор на климатичните цели на Европейски Съюз за 2030 година, най-важната от които е упоритостта да задържим нарастването на средногодишната температура на планетата под 1,5°C.  Защо имаме потребност от ИНПЕК? Днес България продължава да разчита на производството на сила от лигнитни въглища. То обаче поетапно ще бъде прекратено, в по-голямата си част - още през актуалното десетилетие. За страдание, към момента липсват съответни данни по какъв начин ще протече този преход, по какъв начин ще се попълни енергийния недостиг, какъв брой ще коства силата за потребителите и какво ще стане със чиновниците, заети в бранша. Поглед напред Прогнозите на Центъра за проучване на демокрацията сочат, че към 2030 година множеството въглищни централи у нас ще са напуснали пазара, ще се следи огромен растеж на електричество от ВЕИ, в това число вятърни мощности, а нови нуклеарни мощности към момента няма да има. Данните сочат, че, заради отличната енергийна съгласуваност на Балканите, дефицит на електрическа енергия и прекалено високи цени в бранша не се чакат, даже в случай че България загуби ролята си на чист експортьор. „ Според прогнозите намаляването на популацията ще докара до стесняване на енергийното ползване у нас с една трета до 2050 година Въпреки това няма да успеем да реализираме климатична индиферентност. За да редуцираме въглеродните излъчвания според амбициозните си цели, ние би трябвало да реализираме преди всичко качествени промени в поведенческите привички на популацията. Другият вид е да се усили двойно горския фонд у нас, което е нереалистично “, предупреди Мартин Владимиров, началник на стратегия „ Енергия и климат ” в Център за проучване на демокрацията.  Бариерата на енергийната бедност Една от огромните бариери пред сполучливия и обективен енергиен преход е високото равнище на енергийната беднотия. В момента ИНПЕК не задава цели за понижаване на енергийната беднотия, няма и избран брой на енергийно бедните. В същото време е значимо да се дефинират подобаващи ограничения и целеви принадлежности, да вземем за пример в границите на упования Декарбонизационен фонд и Социалния климатичен фонд, които да адресират потребностите на най-уязвимите семейства. „ Колкото и ниски да бъдат цените за електрическа енергия, те съставляват огромна част от разходните пера на семействата у нас. Върху цената на силата въздействат и фактори като либерализацията на пазара, търговията с излъчвания в промишлеността и енергетиката, по тази причина ние би трябвало да заложим ограничения за поддръжка на енергийно бедните семейства. От WWF предлагаме 10 такива ограничения, измежду които картографиране на енергийната накърнимост, механизъм за автоматизирано установяване на обществената търпимост на цените и обективно активиране на ограничения за отбрана при растеж на цените. Най-важното обаче е създаването на дълготрайна стратегия за понижаване на енергийната беднотия, която да синхронизира всички вероятни запаси – национални и европейски, по този начин както е заложено в чл.8 на Закона за енергетиката “, коментира доцент Теодора Пенева, старши специалист „ Климат и сила “ във WWF. Бъдещето на природно-базираните решения В устрема си да смекчи следствията от климатичните промени WWF търси отговор в природно-базираните решения. Те употребяват естествените дадености и процеси за справяне с разнообразни проблеми. Освен че са по-евтини от инженерно-базираните подходи, те могат да обезпечат изгоди освен за биологичното многообразие, само че и за индивида. „ В световен мащаб природно-базираните решения могат сполучливо да гълтам въглерод и да оказват помощ за климатична акомодация на градовете и екосистемите. Те би трябвало да дават отговор на осем критерия, само че два от тях са безусловно наложителни: да обезпечават изгоди за биоразнообразието и да подсигуряват повишение на благосъстоянието. Такива решения са: устойчивото ръководство на горите, съхраняването и възобновяване на влажните зони, въглеродното земеделие, а също и методите за битка с топлинния стрес и отпадната сила от превоза в градска среда “, каза Райна Ангелова,  старши специалист „ Климат и сила “ във WWF. Нов доклад с присъединяване на WWF сподели, че бъдеще, захранвано от възобновими източници, би било от два до шестнадесет пъти по-добро за хората и природата. А намаляването на провокираните от климата бедствия ще избави хиляди човешки животи и ще спести 2 трилиона $ годишно от вреди по инфраструктурата в световен мащаб. Потенциал за развиване на ВЕИ у нас В рамките на събитието бе показан и Базов разбор на капацитета за инсталиране на ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени. На база публично налична информация и информация, получена по ЗДОИ, WWF приготви документ, който цели да даде първична изясненост по отношение на опциите за развиване на слънчева и вятърна сила в нарушените и урбанизирани терени на територията на страната. Докладът съдържа и рекомендации към институциите по отношение на стъпките за дълготрайното надграждане и потребление на разбора. Участниците в срещата приветстваха основаването му, а в идващите няколко месеца той ще бъде допълнен, прецизиран и оповестен.