Хампарцумян: Политиците не могат да променят математическите и икономическите закони
България би трябвало да стартира развой на постепенна бюджетна консолидация и стесняване на дефицитите, защото непрекъснатото трупане на дефицитни бюджети не е добра концепция. Бюджетен недостиг от 3%, за който се приказва през последните години, би могъл да бъде допустим в неприятна година с непредсказуеми стопански и политически условия, само че като непрекъсната цел, това значи да стигнем до усложнение за стопанската система в обозримо бъдеще. Това коментира Левон Хампарцумян, заместник-председател на Българския конгрес на бизнес водачите, в пред телевизия .
" Усилията в проектобюджета за 2026 година би трябвало да бъдат ориентирани към стесняване на дефицитите и то освен с прословутите обществени вложения. По-скоро би трябвало да стартираме да приказваме от ден на ден и да се грижим за успеваемостта на обществените пари “, счита Хампарцумян и добави, че системи като опазването на здравето, сигурността, комуналните услуги не са задоволително ефикасни.
" Когато вършим търг за боклука с обществени пари и разликата в препоръчаните цени нахдхвърля 100%, това значи, че нещо не работи. Публичните пари, които сме събрали под формата на налози, не се харчат добре. “
Според Хампарцумян страната има неверни политики, които приложени и изпълнявани задоволително дълго време, биха довели до усложнения в стопанската система. " Да се надяваме, че ще има проект за по-консервативни бюджети, които да ни разрешат даже да натрупаме буфери против неприятни години, които наподобява се задават заради непредсказуемостта към митата на Доналд Тръмп, спада на индустриалната продукция в Европа, конкуренцията от Китай “, означи банкерът.
Той разяснява и засилената интензивност през последно време на централните банки, в това число Българска народна банка, при покупките на злато, като означи, че благородният метал е леговище, само че не е инструмент за напредък. " Много по-важно е да си отговорим къде в действителната стопанска система да влагаме частните и обществените пари, тъй че да получим оптималната резистентност и напредък “, посочи той и добави, че отговорът на този въпрос няма да пристигна от политически декрет, а е въпрос на обща организация на икономическата среда, която " има доста тресчици за дялане “.
Хампарцумян разяснява и продължаващите високи растежи на ипотечното кредитиране в България, като означи, че банките имат консервативни политики, само че призна, че във връзка с ипотечния пазар те " малко се увличат “ заради конкурентната среда и настоящите трендове.
" Банките са единствено съставен елемент в цялата верига, само че хората, които купуват парцели за живеене или за инвестиция, би трябвало да се замислят и най-малкото да не влагат в здания, които са строени в устието на река или в неприятно урбанизирана среда “, посъветва банкерът.
" Ефектът от присъединението в еврозоната особено за кредитния пазар към този момент е изконсумиран. Няма да забележим внезапни промени след 1 януари 2026 година, по-скоро чакам относителна непоклатимост. Пазарът нито ще получи внезапен старт от следващата година, нито ще има внезапна спирачка. Процесите са доста инерционни и зависят от ситуацията в света. “
Хампарцумян чака леко отрезвяване на жилищния и ипотечния пазар след трагичните събития в Несебър и Елените. " Самите банки стартират да стават малко по-придирчиви. Събитията демонстрираха, че би трябвало да сме по-внимателни към регулациите, разпоредбите, законосъобразността, изключително в строителството на жилища и индустриални парцели “, уточни банкерът.
Той добави, че съществува огромна въпросителна по какъв начин банките и застрахователните компании ще третират залетите жилища в Несебър и Елените, част от които евентуално са закупени с заеми. " Това създава неустановеност на пазара и не оказва помощ за растежа “, добави гостът. Затова упованията му са за малко по-консервативни политики от банките, повече вземане предвид с разпоредбите и търсене на способена интервенция.
Хампарцумян посочи, че еврозоната не е имунизация против неприятно финансово ръководство и страни членки като Гърция, Малта, Франция и до известна степен Италия са образец за това. " Увличането по политически благодеяния, които имат внезапен позитивен политически резултат в началото, не е положително, защото по-късно идва сметката и би трябвало да плащаме “, уточни той.
" Всички правила за благоразумното финансово ръководство, годни преди еврозоната, ще бъдат още по-валидни след присъединението към валутния съюз. “
Политиците може да трансформират доста неща, само че не могат да трансформират физическите, математическите и икономическите закони и би трябвало да се преценяват с тях, посочи Хампарцумян.
