България трябва да започне да се оглежда за приятели –

България би трябвало да стартира да се оглежда за другари – в близост в Европа, и да гледа по какъв начин приятелите позволяват проблемите. Това съобщи пред БГНЕС Даниел Кадик, програмен шеф за Югоизточна Европа на Фондация за независимост „ Фридрих Науман “ при откриването на конференцията „ (Пре)моделирай България, (пре)моделирай Европа! “ ”.

По-долу публикуваме диалога с него.

[b]БГНЕС:[/b] Какво би трябвало да промени България, с цел да стане фактически част от Европа, доколкото в този момент сме част от Балканите?

[b]Даниел Кадик:[/b] Е, Балканите са сърцето на Европа., тъй че и България е част от Европа. Но има доста неща, които би трябвало да бъдат решени: правосъдна система, корупция, обучение, опазване на здравето... Но в случай че погледнете една по-широка картина България би трябвало да стартира да се оглежда за другари – в близост в Европа, и да гледа по какъв начин приятелите позволяват проблемите. България също по този начин би трябвало да стартира да поема отговорност – освен по време на председателството на Европейски Съюз, само че и след това. Защото, когато ние в този момент сме в рецесия, имаме потребността да знаем накъде ще вървим оттук насетне с Европа. И България има отговорността в оформянето на Европа и да каже каква Европа желае и да работи за това.

[b]БГНЕС:[/b] Министър Лиляна Павлова дефинира целите на българското председателство като четирите „ К “: конкуренция, кохезия, консенсус и просвета. И също така постоянно се приказва за пътя на Западните Балкани към Европейски Съюз. Но къде може да бъде открит консенсус по Западните Балкани? Сърбия има проблеми със свои съседи, Босна и Херцеговина мъчно би могла да бъде наречена страна...

[b]Кадик:[/b] Що се отнася до консенсуса преди всичко би трябвало да забележим каква ще бъде Европа. И след това ще забележим по какъв начин ще ги [Западните Балкани] приемем там. Един от моментите тук е огромната полемика за Европа на разнообразни скорости, против която България е твърдо срещу. Но дано да погледнем действителността: ние имаме де факто Европа на разнообразни скорости, тъй че да приемем това и да го използваме. Така че да забележим водещите страни и да помогнем на другите страни да преодолеят трудностите и да станат членове на Европейски Съюз. Нека да се помогне на тези страни да станат полу-членове на Европейски Съюз: да имат достъп до единния пазар, тяхното население да може да се движи свободно из Европа... Така че дано им дадем опция последователно да се интегрират посредством, както го назоваваме, променлива геометрия. Така че, гледайки в по-голямата картина и дребния въпрос за границите сред упоменатите страни, ние започваме да приказваме за райони, тъй че дребното отстъпва на огромното.

[b]БГНЕС:[/b] Защо съгласно Вас България е срещу концепцията за Европа на разнообразни скорости?

[b]Кадик:[/b] Нещата по този въпрос са свързани с логиката на психиката. Ако имаме Европа на разнообразни скорости обичайното схващане е...

[b]БГНЕС:[/b]...т.е. ние би трябвало да сме по-активни при търсенето на решения.

[b]Кадик:[/b] Да, единствено че обичайното схващане е, че някои са по-добре от другите, хората мислят, че други са по-добре от тях. Но тук опираме до случая с променливата геометрия. Трябва да приемем, че за България към момента е в деяние Механизмът за съдействие и инспекция, че България към момента би трябвало да се оправи с някои неща и че България не е в еврозоната. И на Шенген. Така че де факто Европа на разнообразни скорости си съществува. И ние би трябвало да преодолеем това. Това слага България да бъде виновна за превъзмогването на тези въпроси. Преодоляването на тези въпроси е доста тясно обвързвано с европейските фондове. И в случай че няма старания за превъзмогване на тези проблеми – а България, за жалост, правеше тъкмо това през последните 10 година - европейските фондове би трябвало да бъдат съкратени. И това също е въпрос, който би трябвало да бъде разискван – преразглеждане на кохезионните фондове на Европейски Съюз за идната година. /БГНЕС