България трябва да се стреми към фискална консолидация, а дългосрочно да се справи с натиска на бюджетни разходи, според доклад на ОИСР
България би трябвало да се стреми първоначално към реализиране на фискална консолидация. В дълготраен проект страната следва да се оправи с натиска върху фиска, произлизащ от разноските за защита, зеления преход, застаряващото население и нуждата от вложения, в това число посредством усилване на напъните за понижаване на неофициалната стопанска система и спазването на данъчните отговорности. Това са измежду водещите изводи и рекомендации на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) към България, които се съдържат в оповестеното през днешния ден „ Икономическо проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за България 2026 “. Документът ще бъде показан на особено събитие в Гранитна зала на Министерския съвет от премиера в оставка Росен Желязков и генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и раз Матиас Корман.
В проучването се показва, че процесът по доближаване на приходите в страната с тези в развитите стопански системи в Организацията за икономическо сътрудничество и раз продължава, въпреки с по-бавни темпове по отношение на други страни от района, а разликата в продуктивността се резервира относително огромна. Авторите му считат, че след интервал на продължителна политическа неустановеност, България има опция да предприеме по-активи промени за стимулиране на растежа, да усъвършенства използването на вложените европейски средства и не на последно място да се възползва от участието си в еврозоната.
В обзора се натъртва и върху бързо застаряващото население, на фона на свитото предложение на работна ръка поради изходящата миграция, въпреки през последните години чистата миграция да е към този момент позитивна.
За стопанската система на България се споделя, че поддържа релативно бързи темпове на напредък, водена от мощното повишаване на действителните хонорари и ниските действителни лихвени проценти, на фона на пълноправното участие на страната в еврозоната от 1 януари 2026 година.
Икономическият напредък на България, съгласно формалната информация, следва да се ребалансира последователно от ползване към вложения. В ранната фаза участието на страната в еврозоната би трябвало да се ръководи деликатно, обръщат внимание от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, организация, съгласно която постигането на благоразумна фискална траектория ще се нуждае от консолидация през идните години и в дълготраен проект, поставяйки пенсионната система на устойчива основа и с подобряването на приходите, в това число посредством усъвършенствано правоприлагане и придържане към данъчното законодателство.
За финансовата система на България се показва, че тя остава постоянна и кредитирането като цяло се задържа ниско, без значение от следения през последните години интензивен растеж при кредитирането на семействата.
Относно планувания за България стопански напредък от Организацията за икономическо сътрудничество и раз се придържат към предишна прогноза за действителен растеж на Брутният вътрешен продукт от 3 % през 2025 година и 2,6 % през 2026 година. От Организацията към този момент считат, че икономическото развиване ще се дефинира главно от заложеното последователно ребалансиране на стопанството от потреблението към движен от вложенията модел. Очаква се растежът при заплатите да се забави, а усвояването на европейските средства да се ускори.
България е страна, която е относително по-слабо изложена на риск от покачващото се комерсиално напрежение, се показва още в икономическия преглед на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Частните вложения и продуктивност биха могли да бъдат насърчени посредством подобряването на бизнес средата и с отстраняването на пречките пред основаването на нов бизнес, по-ефективна поддръжка за частния бранш и нововъведенията, усилване на конкуренцията и на битката с корупцията, предлагат от организацията в отчета за България.
В частта за вложенията от Организацията за икономическо сътрудничество и раз декларират, че те са относително ниски, а директните задгранични вложения са ориентирани най-вече към услугите и жилищните парцели. И въпреки секторът на услугите да се показва релативно по-добре, то индустриалната сфера е доминирана от микро и дребни компании, съсредоточени върху действия с ниска добавена стойност. Ниско е и равнището на нововъведенията и използването на нови технологии. Затова от Организацията за икономическо сътрудничество и раз акцентират нуждата от набор от структурни промени, които да подобрят привлекателността на страната за непознатите вложители, да подобрят бизнес средата и склонността към иновиране, както и да поддържат напъните в битката против корупцията.
В отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за България се проучват и дейностите на управляващите в страната за понижаване на нездравословните излъчвания в атмосферата. Заключението е, че излъчванията парникови газове понижават, само че остават високи. По-ясният проект за поетапно унищожаване на въглищата от енергийния микс, промените в данъчното облагане на транспортните средства и горивата и ускоряването на вложенията в електропреносната мрежа биха подкрепили страната в салдото сред реализиране на по-голямо понижение на излъчванията от парникови газове и гарантиране на енергийната й сигурност, съгласно отчета.
В него се акцентира също, че резултатите на страната в областта на образованието остават слаби. От Организацията за икономическо сътрудничество и раз обръщат внимание върху започнатите просветителни промени за възстановяване на резултатите, препоръчвайки още нараствания на заплатите на учителите и предприемането на промени и в други сфери.
България се чака да завърши процеса си на интеграция към Организацията за икономическо сътрудничество и раз през 2026 година, с което да реализира и този народен приоритет след участието си в еврозоната.
В проучването се показва, че процесът по доближаване на приходите в страната с тези в развитите стопански системи в Организацията за икономическо сътрудничество и раз продължава, въпреки с по-бавни темпове по отношение на други страни от района, а разликата в продуктивността се резервира относително огромна. Авторите му считат, че след интервал на продължителна политическа неустановеност, България има опция да предприеме по-активи промени за стимулиране на растежа, да усъвършенства използването на вложените европейски средства и не на последно място да се възползва от участието си в еврозоната.
В обзора се натъртва и върху бързо застаряващото население, на фона на свитото предложение на работна ръка поради изходящата миграция, въпреки през последните години чистата миграция да е към този момент позитивна.
За стопанската система на България се споделя, че поддържа релативно бързи темпове на напредък, водена от мощното повишаване на действителните хонорари и ниските действителни лихвени проценти, на фона на пълноправното участие на страната в еврозоната от 1 януари 2026 година.
Икономическият напредък на България, съгласно формалната информация, следва да се ребалансира последователно от ползване към вложения. В ранната фаза участието на страната в еврозоната би трябвало да се ръководи деликатно, обръщат внимание от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, организация, съгласно която постигането на благоразумна фискална траектория ще се нуждае от консолидация през идните години и в дълготраен проект, поставяйки пенсионната система на устойчива основа и с подобряването на приходите, в това число посредством усъвършенствано правоприлагане и придържане към данъчното законодателство.
За финансовата система на България се показва, че тя остава постоянна и кредитирането като цяло се задържа ниско, без значение от следения през последните години интензивен растеж при кредитирането на семействата.
Относно планувания за България стопански напредък от Организацията за икономическо сътрудничество и раз се придържат към предишна прогноза за действителен растеж на Брутният вътрешен продукт от 3 % през 2025 година и 2,6 % през 2026 година. От Организацията към този момент считат, че икономическото развиване ще се дефинира главно от заложеното последователно ребалансиране на стопанството от потреблението към движен от вложенията модел. Очаква се растежът при заплатите да се забави, а усвояването на европейските средства да се ускори.
България е страна, която е относително по-слабо изложена на риск от покачващото се комерсиално напрежение, се показва още в икономическия преглед на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Частните вложения и продуктивност биха могли да бъдат насърчени посредством подобряването на бизнес средата и с отстраняването на пречките пред основаването на нов бизнес, по-ефективна поддръжка за частния бранш и нововъведенията, усилване на конкуренцията и на битката с корупцията, предлагат от организацията в отчета за България.
В частта за вложенията от Организацията за икономическо сътрудничество и раз декларират, че те са относително ниски, а директните задгранични вложения са ориентирани най-вече към услугите и жилищните парцели. И въпреки секторът на услугите да се показва релативно по-добре, то индустриалната сфера е доминирана от микро и дребни компании, съсредоточени върху действия с ниска добавена стойност. Ниско е и равнището на нововъведенията и използването на нови технологии. Затова от Организацията за икономическо сътрудничество и раз акцентират нуждата от набор от структурни промени, които да подобрят привлекателността на страната за непознатите вложители, да подобрят бизнес средата и склонността към иновиране, както и да поддържат напъните в битката против корупцията.
В отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за България се проучват и дейностите на управляващите в страната за понижаване на нездравословните излъчвания в атмосферата. Заключението е, че излъчванията парникови газове понижават, само че остават високи. По-ясният проект за поетапно унищожаване на въглищата от енергийния микс, промените в данъчното облагане на транспортните средства и горивата и ускоряването на вложенията в електропреносната мрежа биха подкрепили страната в салдото сред реализиране на по-голямо понижение на излъчванията от парникови газове и гарантиране на енергийната й сигурност, съгласно отчета.
В него се акцентира също, че резултатите на страната в областта на образованието остават слаби. От Организацията за икономическо сътрудничество и раз обръщат внимание върху започнатите просветителни промени за възстановяване на резултатите, препоръчвайки още нараствания на заплатите на учителите и предприемането на промени и в други сфери.
България се чака да завърши процеса си на интеграция към Организацията за икономическо сътрудничество и раз през 2026 година, с което да реализира и този народен приоритет след участието си в еврозоната.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ