Финансистът Любомир Христов: България трябва да се присъедини към еврозоната тогава, когато икономиката й е готова
" България би трябвало да се причисли към еврозоната тогава, когато стопанската система й е подготвена да поеме конкурентния напън и да действа в еврозоната. Според разбора на Българска народна банка България не е подготвена и няма да бъде подготвена и към 1 януари 2025 година. Анализът на Българска народна банка демонстрира, че нито една страна член на еврозоната не е била по-далече от нивото на еврозоната, колкото е България ".
Това съобщи финансистът Любомир Христов, някогашен основен икономист и член на УС на Българска народна банка пред БНР.
Според него е контрапродуктивно и неуместно е да се дефинират случайни дати за влизане на България в еврозоната.
Той цитира студия на трима професори от университета в Пирея, които са оценили влизането на Гърция в еврозоната като злополука за страната им. Техният претекст е, че при подготовката на Гърция за влизане в еврозоната не е имало спор дали е потребно да се отсрочи влизането, не са разискали професионално какви политики би трябвало да се следват и има ли някакво условие за смяна на държанието.
„ В Гърция се е говорело доста за номиналните критерии - инфлация, бюджетен недостиг, дълг, а са се пренебрегвали действителните критерии, действителната конвергенция. Преекспонирали са се предстоящите изгоди и са се неглижирали рисковете. Политическата система на Гърция се е характеризирала с клиентелизъм и корупция. Ако вършим същото, което са правили гърците, можем ли да чакаме разнообразни резултати ", запита Любомир Христов.
Той е безапелационен, че рационална икономическа политика и финансово държание са значими в дълъг интервал от време, тъй като еврозоната има вход, само че няма излаз.
" Трябва да се мисли какви биха били последствията за България не на идващия ден или на идната година, а за идните 5-10-15 години ", поучава финансистът.
По думите му въпросът за влизането в еврозоната не е геостратегически. Той запита - в случай че е правилно, че приемането на еврото е геополитическа клетва, то къде се намират Чехия, Дания и Швеция с техните крони или Полша с нейните злоти. " Полша путинистка страна ли е?! Да не приказваме парадокси! По образеца на тези страни виждаме, че геополитическите решения и паричният режим на една страна са два напълно разнообразни въпроса ", съобщи Любомир Христов.
Това съобщи финансистът Любомир Христов, някогашен основен икономист и член на УС на Българска народна банка пред БНР.
Според него е контрапродуктивно и неуместно е да се дефинират случайни дати за влизане на България в еврозоната.
Той цитира студия на трима професори от университета в Пирея, които са оценили влизането на Гърция в еврозоната като злополука за страната им. Техният претекст е, че при подготовката на Гърция за влизане в еврозоната не е имало спор дали е потребно да се отсрочи влизането, не са разискали професионално какви политики би трябвало да се следват и има ли някакво условие за смяна на държанието.
„ В Гърция се е говорело доста за номиналните критерии - инфлация, бюджетен недостиг, дълг, а са се пренебрегвали действителните критерии, действителната конвергенция. Преекспонирали са се предстоящите изгоди и са се неглижирали рисковете. Политическата система на Гърция се е характеризирала с клиентелизъм и корупция. Ако вършим същото, което са правили гърците, можем ли да чакаме разнообразни резултати ", запита Любомир Христов.
Той е безапелационен, че рационална икономическа политика и финансово държание са значими в дълъг интервал от време, тъй като еврозоната има вход, само че няма излаз.
" Трябва да се мисли какви биха били последствията за България не на идващия ден или на идната година, а за идните 5-10-15 години ", поучава финансистът.
По думите му въпросът за влизането в еврозоната не е геостратегически. Той запита - в случай че е правилно, че приемането на еврото е геополитическа клетва, то къде се намират Чехия, Дания и Швеция с техните крони или Полша с нейните злоти. " Полша путинистка страна ли е?! Да не приказваме парадокси! По образеца на тези страни виждаме, че геополитическите решения и паричният режим на една страна са два напълно разнообразни въпроса ", съобщи Любомир Христов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ