Юлиян Попов: Имах амбицията да прекръстим МОСВ
България би трябвало да развие Регионален спешен център, обвързван с акомодация към климатичните промени. Това сподели пред БНР някогашният министър на околната среда и водите, старши консултант на Европейската фондация за климата.
" Надявам се един ден да стане това - България би трябвало да развие Регионален спешен център. Защото това, което изпитва Гърция - тя е в доста огромна степен подложена на риск от горски пожари - изисква освен гръцка интервенция, изисква и интернационална интервенция, когато рецесията е доста огромна. Така че един Регионален център, обвързван с акомодация към климатичните промени и справяне с рискови положения, който е основан в България, би бил от огромна помощ и за България, и за прилежащите страни. Освен това би бил съвършената районна дипломация, тъй като няма по-добра дипломация от това да окажеш помощ на прилежащата страна, когато става дума за неволя ".
Той акцентира, че дирекцията по политики, свързани с измененията на климата в Министерство на околната среда и водите, при неговото ръководство е била превърната в основна дирекция, " което ѝ дава по-висока степен на въздействие и на летописи ", както и е бил повишен нейният екип.
" Много е значимо тази дирекция да работи с всички министерства - на опазването на здравето, на енергетиката, общественото, на районното развиване и така нататък Това е структурна смяна, която към този момент дава резултати и се надявам в бъдещето да промени климатичната политика в България. Повечето министерства на страните от Европейски Съюз, които са свързани с климат, са министерства на климата и нещо - на енергетиката и климата, на нововъведенията и климата, на околната среда и климата. Аз имах упоритостта да прекръстим Министерство на околната среда и водите на Министерство на околната среда и климата, само че може би това ще стане в бъдеще ", уточни Попов.
посочи, че в края на юли в София ще се състои най-голяма интернационална научна конференция за климата.
" Тя ще събере делегации от над 150 страна и ще може да въвлече доста български учени и хора, които се занимават професионално с климатичните промени. Тогава нашето схващане на климатичните промени ще могат да навлязат в научните среди доста надълбоко. Защото предвижданията не би трябвало да се вършат въз основата на паника, а въз основата на модели и на просвета. Това е огромно достижение, че успяхме да го докараме в България ", сподели още той.
Напоителната система за земеделие в България би трябвало да се възвърне, безапелационен беше някогашният министър на околната среда и водите и добави, че би трябвало да се премисли методът, по който се ръководят язовирите в страната.
" Управлението на водата в България би трябвало трагично да се промени.... Това е ръководство на язовирите, разчистване и ревитализация на реките, в това число и в градски условия, и напоителните системи. Трябва да се понижат доста загубите във ВиК.... Всичко това би трябвало да се премисли. Инвестициите в тази сфера са големи, само че те са оправдани поради бъдещето на нашите деца, тъй като климатичните промени, загубите на води са нещо, което може да докара големи вреди на България, в случай че не се овладее този бранш, който в този момент е малко оставен ", добави някогашният министър.
