Венецианската комисия: Някой независим трябва да може да разследва Цацаров
България би трябвало да продължи правосъдната промяна, с цел да даде още гаранции за независимостта на съда и да ускори отчетността върху основния прокурор. Това излиза наяве от позицията на Венецианската комисия във връзка извършената през последните две години правосъдна промяна в страната. Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианската комисия – б.р.) заяви, че позицията е призната в петък и следва разгласяването на цялостния й текст.
Ключовите предложение са две и те засягат директно основния прокурор, чиято безконтролна власт си остава непокътната макар фасадните законодателни промени от последните години. Едното предложение е ръководителят на държавното обвиняване да не може да се меси при избора на шефовете на висшите съдилища. Второто е да се сътвори самостоятелна институция, която да може да проверява основния прокурор.
Венецианската комисия е спомагателен орган на Съвета на Европа и е най-авторитетният орган в Европа в региона на конституционното право. Българските управляващи неотменно се допитват до нея по противоречиви въпроси, само че възприемат рекомендациите изборно, както стана преди две години с конституционните промени за правосъдната власт.
Като цяло Венецианската комисия прави оценка конституционната промяна от края на 2015 г като неуспех. Тогавашният правосъден министър Христо Иванов настояваше за гарантиране на съдийската самостоятелност във Висш съдебен съвет, за основаване на самостоятелна прокуратура по румънски модел, която да проверява корупцията по високите етажи на властта, в това число и основния прокурор. С голямо многопартийно болшинство Народното събрание отхвърли тези хрумвания и Иванов подаде оставка. Така българската прокуратура продължи да работи под едноличната власт на основния прокурор, а съдиите към момента са подвластни от представителите на прокуратурата и Народното събрание във Висш съдебен съвет.
Сега Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет не може сама да избира ръководителите на двете висши съдилища. Те се излъчват взаимно от съдийската и прокурорската гилдия, нормално след подмолни сделки с присъединяване на основният прокурор и политическата квота в съвета.
" Източник на терзания за Венецианската комисия е фактът, че прокуратурата, в частност основният прокурор, към момента имат забележителна роля в съдийското самоуправление. Това може да се поправи по няколко метода. Например, Съдийската гилдия (на ВСС) може да получи част от пълномощията на Пленума на Висш съдебен съвет, като назначава и освобождава двамата шефовете на висшите съдилища и да може да отстранява определените от съдиите членове на Висш съдебен съвет. Алтернативата е тези решения да се взимат от двойно болшинство, т.е. по тях да се произнася Пленумът на Висш съдебен съвет и Съдийската гилдия ", показва Венецианската комисия.
Наред с това комисията упорства за усилване на отчетността на основния прокурор. С тази цел се предлага създаването на процедура, която да разрешава " дейно и без значение следствие при съществуване на данни за осъществени от основния прокурор нарушавания ".
В момента обвинител №1 е на практика недостижим, както демонстрира практиката от Никола Филчев насам. Името на настоящия основен прокурор Сотир Цацаров бе забъркано в няколко съществени абсурда – най-големите от които бяха " Яневагейт " и " ЦУМгейт ", разкриващи корист с власт и подмолни измами, само че лоялното на Цацаров болшинство във Висш съдебен съвет всякога е отказвало същинско следствие.
Отделно Венецианската комисия предложила " функционалностите и властта на прокуратурата отвън наказателния развой би трябвало да бъдат съществено понижени ". През последните години ръководещите от ГЕРБ, подпомагани интензивно от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, вървят в тъкмо противоположната посока и непрекъснато се пробват да усилят властта на прокуратурата. В началото на 2015 година ГЕРБ се опита да прокара изключително право за прокуратурата да скапва търговски покупко-продажби.
Венецианската комисия предлага и въвеждане на още една гаранция за независимостта на българския съд - съдиите би трябвало да избират минимум половината от членовете на Съдийската гилдия във Висш съдебен съвет.
" Приетите през 2015 година промени в конституцията са положителни в доста връзки. По- особено разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии за съдии и прокурори, както и изборът на членовете на Висш съдебен съвет (от парламентарната квота) с квалифицирано болшинство бяха стъпки напред. Все отново сегашната система продължава да има известни дефекти и напредъкът реализиран с измененията в конституцията и Закона за правосъдната власт би трябвало да бъде вкоренен посредством нови структурни промени в конституцията и законите на страната ", се споделя в позицията.
По отношение на съдийското самоуправление се предлага общите събрания на съдиите да имат изключителни пълномощия за номинирането на претендентите за шефове. Сега те имат право да предлагат, само че такива права имат и членовете на Висш съдебен съвет. Обикновено най-после се избират претендентите на Висш съдебен съвет.
Венецианската комисия предлага да се разшири кръгът от хора, които могат да вземат участие и в процеса по номиниране на претендентите за членове на Висш съдебен съвет. В случая се предлага това право за " уважаваните професионални асоциации на адвокатурата и правните учебни заведения ".
Друго значимо предложение е Висш съдебен съвет да получи право да номинира претенденти за правосъдни инспектори и да може да ги отстранява при съществени нарушавания. Сега това е напълно в ръцете на Народното събрание.
Венецианската комисия упорства пълномощията на шефовете на съдилищата да бъдат преосмислени, като им се отнеме правото да санкции на съдиите и да инспектират тяхната активност.
" Функциите на инспектората би трябвало да бъдат ясно разграничени от функционалностите на Висш съдебен съвет, а процедурите, по които се организират инспекциите, би трябвало да бъдат по-детайлно дефинирани, с цел да се предотврати опцията за неоправдани, прекомерно продължителни или прекомерно инвазивни инспекции ", предлага още Венецианската комисия.
Ключовите предложение са две и те засягат директно основния прокурор, чиято безконтролна власт си остава непокътната макар фасадните законодателни промени от последните години. Едното предложение е ръководителят на държавното обвиняване да не може да се меси при избора на шефовете на висшите съдилища. Второто е да се сътвори самостоятелна институция, която да може да проверява основния прокурор.
Венецианската комисия е спомагателен орган на Съвета на Европа и е най-авторитетният орган в Европа в региона на конституционното право. Българските управляващи неотменно се допитват до нея по противоречиви въпроси, само че възприемат рекомендациите изборно, както стана преди две години с конституционните промени за правосъдната власт.
Като цяло Венецианската комисия прави оценка конституционната промяна от края на 2015 г като неуспех. Тогавашният правосъден министър Христо Иванов настояваше за гарантиране на съдийската самостоятелност във Висш съдебен съвет, за основаване на самостоятелна прокуратура по румънски модел, която да проверява корупцията по високите етажи на властта, в това число и основния прокурор. С голямо многопартийно болшинство Народното събрание отхвърли тези хрумвания и Иванов подаде оставка. Така българската прокуратура продължи да работи под едноличната власт на основния прокурор, а съдиите към момента са подвластни от представителите на прокуратурата и Народното събрание във Висш съдебен съвет.
Сега Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет не може сама да избира ръководителите на двете висши съдилища. Те се излъчват взаимно от съдийската и прокурорската гилдия, нормално след подмолни сделки с присъединяване на основният прокурор и политическата квота в съвета.
" Източник на терзания за Венецианската комисия е фактът, че прокуратурата, в частност основният прокурор, към момента имат забележителна роля в съдийското самоуправление. Това може да се поправи по няколко метода. Например, Съдийската гилдия (на ВСС) може да получи част от пълномощията на Пленума на Висш съдебен съвет, като назначава и освобождава двамата шефовете на висшите съдилища и да може да отстранява определените от съдиите членове на Висш съдебен съвет. Алтернативата е тези решения да се взимат от двойно болшинство, т.е. по тях да се произнася Пленумът на Висш съдебен съвет и Съдийската гилдия ", показва Венецианската комисия.
Наред с това комисията упорства за усилване на отчетността на основния прокурор. С тази цел се предлага създаването на процедура, която да разрешава " дейно и без значение следствие при съществуване на данни за осъществени от основния прокурор нарушавания ".
В момента обвинител №1 е на практика недостижим, както демонстрира практиката от Никола Филчев насам. Името на настоящия основен прокурор Сотир Цацаров бе забъркано в няколко съществени абсурда – най-големите от които бяха " Яневагейт " и " ЦУМгейт ", разкриващи корист с власт и подмолни измами, само че лоялното на Цацаров болшинство във Висш съдебен съвет всякога е отказвало същинско следствие.
Отделно Венецианската комисия предложила " функционалностите и властта на прокуратурата отвън наказателния развой би трябвало да бъдат съществено понижени ". През последните години ръководещите от ГЕРБ, подпомагани интензивно от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, вървят в тъкмо противоположната посока и непрекъснато се пробват да усилят властта на прокуратурата. В началото на 2015 година ГЕРБ се опита да прокара изключително право за прокуратурата да скапва търговски покупко-продажби.
Венецианската комисия предлага и въвеждане на още една гаранция за независимостта на българския съд - съдиите би трябвало да избират минимум половината от членовете на Съдийската гилдия във Висш съдебен съвет.
" Приетите през 2015 година промени в конституцията са положителни в доста връзки. По- особено разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии за съдии и прокурори, както и изборът на членовете на Висш съдебен съвет (от парламентарната квота) с квалифицирано болшинство бяха стъпки напред. Все отново сегашната система продължава да има известни дефекти и напредъкът реализиран с измененията в конституцията и Закона за правосъдната власт би трябвало да бъде вкоренен посредством нови структурни промени в конституцията и законите на страната ", се споделя в позицията.
По отношение на съдийското самоуправление се предлага общите събрания на съдиите да имат изключителни пълномощия за номинирането на претендентите за шефове. Сега те имат право да предлагат, само че такива права имат и членовете на Висш съдебен съвет. Обикновено най-после се избират претендентите на Висш съдебен съвет.
Венецианската комисия предлага да се разшири кръгът от хора, които могат да вземат участие и в процеса по номиниране на претендентите за членове на Висш съдебен съвет. В случая се предлага това право за " уважаваните професионални асоциации на адвокатурата и правните учебни заведения ".
Друго значимо предложение е Висш съдебен съвет да получи право да номинира претенденти за правосъдни инспектори и да може да ги отстранява при съществени нарушавания. Сега това е напълно в ръцете на Народното събрание.
Венецианската комисия упорства пълномощията на шефовете на съдилищата да бъдат преосмислени, като им се отнеме правото да санкции на съдиите и да инспектират тяхната активност.
" Функциите на инспектората би трябвало да бъдат ясно разграничени от функционалностите на Висш съдебен съвет, а процедурите, по които се организират инспекциите, би трябвало да бъдат по-детайлно дефинирани, с цел да се предотврати опцията за неоправдани, прекомерно продължителни или прекомерно инвазивни инспекции ", предлага още Венецианската комисия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ