България свети в червено при дигиталните умения
България би трябвало да направи час по-скоро първокласен скок в цифровите умения на работната мощ, прикани президента на КНСБ Пламен Димитров по време на народен спорен конгрес " Бъдещето на труда и младежите ". " България свети в алено " във връзка с цифровите умения - съгласно Европейския учебен срок това е една от петте основни области, в които сме в сериозно положение.
Решението, съгласно Димитров, е основаване и институционализиране на секторните фондове за подготовка и преквалификация , пилотното им въвеждане посредством пари от ОПРЧР и по-късно развиването им като главен финансов инструмент, който финансира ученето през целия живот.
Той напомни и друго главно искане на синдиката в подтекста на идните евроизбори - национална стратегия за базови цифрови умения за всички към 3 милиона и 300 хиляди работещи българи, която да се осъществя посредством европейско финансиране. За това са нужни към милиард евро за идващите пет - седем години. " Казахме през вчерашния ден на Мария Габриел, ще кажем и на Елена Йончева, на всички, които ще вървят в европарламента - да не вървят на разходка, а да отидат, с цел да доведат един милиард евро - по 300 евро за всеки работещ за базови цифрови умения ", уточни Димитров.
Той приказва за бъдещето на труда и за това какъв вид служащи ще се търсят отсега нататък в международен, а и в народен мащаб. Според него ще се търсят извънредно квалифицирани служащи, които да ръководят цялата система на машините, както и такива с ниска и съвсем никаква подготовка, които да " натискат пет копчета ", както към този момент се случва в едно дружество в Пловдивската икономическа зона, в което заетите са 80 % роми, които са с ниска подготовка.
В същото време средносрочните прогнози на нашето министерство на труда и обществената политика демонстрират, че ще се търсят от ден на ден идващите 10 години служащи със приблизително и приблизително техническо обучение, с което, по думите на Пламен Димитров, значи допускане, че ние се помиряваме, че оставаме в софтуерния заден двор на Европа. Той изрази вяра прогнозата да бъде трагично изменена, в случай че у нас влезе цех на " Фолксваген ".
В момента 3,5 милиарда души по света имат достъп до интернет услуги . До 2021 година всички мобилни устройства се чака да имат биометрична технология. Към края на 2018 година 20 % от световното бизнес наличие се основава от машини, добави Пламен Димитров. Той уточни още, че до 2020 година ботове с изкуствен интелект ще зареждат 85 % от всички дейности за обслужване на клиенти. Китай, Съединени американски щати и Канада към този момент имат построени тактики за развиване на изкуствен интелект и са водачи в световната конкуренция, а в това време едвам 4 на 100 от международните данни се съхраняват в Европейски Съюз и единствено 25 на 100 от огромните предприятия в Европейски Съюз са употребявали разбор на огромен размер данни, уточни Пламен Димитров.
Според него измененията идват със светкавична скорост, като изкуственият разсъдък ще добави 1,3 трилиона $ към международния брутен артикул до 2030 година.
Пламен Димитров означи, че пред синдикатите стои и различен въпрос - в случай че продуктивността стартира да се развива от ден на ден от технологиите, а не от труда, по какъв начин тъкмо би трябвало да се формулира настояването служащият да получава повече.
На фона на всички промени сериозен проблем става и регулацията на ексцентричните форми на претовареност. Регулацията ще има сериозен подтик от декларацията от 100 годишнината на МОТ, сподели Пламен Димитров.
Заместник-министърът на труда и обществената политика Султанка Петрова напомни, че прогнозите са, че 65 % от децата, които в този момент почват обучение, ще работят изцяло нови специалности, които не познаваме.
Тя също акцентира, че следва огромно заменяне на работните места с нови генерации компютри и роботи , което изисква нов метод на политиките - непрестанно вложение в уменията на работната мощ опция за учене във всеки стадий и преход в кариерата. По стратегия на МТСП ще бъдат подготвени 5000 души в цифрови умения, сподели Петрова в отговор на въпрос, заложен от младежите, присъстващи на форума.
БТА
Решението, съгласно Димитров, е основаване и институционализиране на секторните фондове за подготовка и преквалификация , пилотното им въвеждане посредством пари от ОПРЧР и по-късно развиването им като главен финансов инструмент, който финансира ученето през целия живот.
Той напомни и друго главно искане на синдиката в подтекста на идните евроизбори - национална стратегия за базови цифрови умения за всички към 3 милиона и 300 хиляди работещи българи, която да се осъществя посредством европейско финансиране. За това са нужни към милиард евро за идващите пет - седем години. " Казахме през вчерашния ден на Мария Габриел, ще кажем и на Елена Йончева, на всички, които ще вървят в европарламента - да не вървят на разходка, а да отидат, с цел да доведат един милиард евро - по 300 евро за всеки работещ за базови цифрови умения ", уточни Димитров.
Той приказва за бъдещето на труда и за това какъв вид служащи ще се търсят отсега нататък в международен, а и в народен мащаб. Според него ще се търсят извънредно квалифицирани служащи, които да ръководят цялата система на машините, както и такива с ниска и съвсем никаква подготовка, които да " натискат пет копчета ", както към този момент се случва в едно дружество в Пловдивската икономическа зона, в което заетите са 80 % роми, които са с ниска подготовка.
В същото време средносрочните прогнози на нашето министерство на труда и обществената политика демонстрират, че ще се търсят от ден на ден идващите 10 години служащи със приблизително и приблизително техническо обучение, с което, по думите на Пламен Димитров, значи допускане, че ние се помиряваме, че оставаме в софтуерния заден двор на Европа. Той изрази вяра прогнозата да бъде трагично изменена, в случай че у нас влезе цех на " Фолксваген ".
В момента 3,5 милиарда души по света имат достъп до интернет услуги . До 2021 година всички мобилни устройства се чака да имат биометрична технология. Към края на 2018 година 20 % от световното бизнес наличие се основава от машини, добави Пламен Димитров. Той уточни още, че до 2020 година ботове с изкуствен интелект ще зареждат 85 % от всички дейности за обслужване на клиенти. Китай, Съединени американски щати и Канада към този момент имат построени тактики за развиване на изкуствен интелект и са водачи в световната конкуренция, а в това време едвам 4 на 100 от международните данни се съхраняват в Европейски Съюз и единствено 25 на 100 от огромните предприятия в Европейски Съюз са употребявали разбор на огромен размер данни, уточни Пламен Димитров.
Според него измененията идват със светкавична скорост, като изкуственият разсъдък ще добави 1,3 трилиона $ към международния брутен артикул до 2030 година.
Пламен Димитров означи, че пред синдикатите стои и различен въпрос - в случай че продуктивността стартира да се развива от ден на ден от технологиите, а не от труда, по какъв начин тъкмо би трябвало да се формулира настояването служащият да получава повече.
На фона на всички промени сериозен проблем става и регулацията на ексцентричните форми на претовареност. Регулацията ще има сериозен подтик от декларацията от 100 годишнината на МОТ, сподели Пламен Димитров.
Заместник-министърът на труда и обществената политика Султанка Петрова напомни, че прогнозите са, че 65 % от децата, които в този момент почват обучение, ще работят изцяло нови специалности, които не познаваме.
Тя също акцентира, че следва огромно заменяне на работните места с нови генерации компютри и роботи , което изисква нов метод на политиките - непрестанно вложение в уменията на работната мощ опция за учене във всеки стадий и преход в кариерата. По стратегия на МТСП ще бъдат подготвени 5000 души в цифрови умения, сподели Петрова в отговор на въпрос, заложен от младежите, присъстващи на форума.
БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ