Фирмите са в капан на растящи заплати и ниска производителност
България би трябвало да извърши смели промени на пазара на труда и в образованието, тъй като рискува стопанската система ѝ да стане доста неконкурентноспособна. Разходите за труд порастват стремително и все пак не съумяват да наваксат изоставането по отношение на Европейски Съюз, а продуктивността остава ниска. Трябва да се усъвършенства внезапно и средата за вложения, които изостават съществено по отношение на съизмерими страни като Румъния и Хърватия.
Такива заключения направиха икономисти на втората годишна конференция, проведена от Съвета за стопански разбори към Министерски съвет. Съветът сплотява интернационално приети икономисти и изготвя самостоятелни разбори по основни проблеми, написа в. " Сега ".
Темпото на повишаване на заплатите надвишава съществено това на продуктивността. В същото време на пазара на труда има доста съществени дефицити и компаниите са принудени да се надпреварват със заплати. Това основава доста съществени опасности за конкурентоспособността на стопанската система, разяснява Джеф Готлиб, старши районен шеф на МВФ. Въпреки растящите разноски за труд, номиналните заплати остават относително ниски по отношение на Европейски Съюз и доближаването на приходите е постепенно, тъй като няма какво да дърпа стопанската система напред. Според Готлиб на този декор е основно България да употребява капацитета на стопански неактивните младежи, чийто дял е висок. Прекалено огромна е и ножицата в просветителните резултати на учениците по отношение на средноевропейските и тези на новите страни-членки, нужна е смела промяна, в това число във финансирането на образованието, разяснява Готлиб.
Ключово за растежа ще бъде увеличението на вложенията. България изостава съществено по равнище на общите вложения по отношение на съпоставими страни в Европейски Съюз като Румъния и Хърватия, разяснява доцент Калоян Ганев, член на съвета и учител в СУ “Св. Климент Охридски ”. Нивото на вложения е изключително ниско в нежилищните здания и уреди, т.е. в групата, в която попадат инфраструктурните уреди, заводите, офис постройките, разяснява Ганев. При тези вложения се следи мощна негативна наклонност в интервала след 2015 година и към 2023 година те са на най-ниските си равнища за последните 2 десетилетия.
Следва да бъде нараснало както равнището на обществените, по този начин и равнището на частните вложения, разяснява Десислава Николова, старши икономист в Световната банка. Публикуваният м.г. стопански меморандум за България на банката демонстрира, че при опазване на сегашния ритъм на напредък, без амбициозни промени, Брутният вътрешен артикул на глава от популацията няма да доближи средноевропейските равнища в идващите 15 години. За да се стигне до наваксване на приходите, е нужен напредък на стопанската система от порядъка на 4% от Брутният вътрешен продукт, разяснява Николова. Това няма по какъв начин да стане без внезапно възстановяване на общата факторна продуктивност, човешкия капитал и вложенията, добави Николова.
Според Джеф Готлиб от МВФ би трябвало да се усъвършенства и успеваемостта на вложенията. Това, че средствата не се изразходват дейно обаче не би трябвало да е спирачка да не се вършат вложения, разяснява Готлиб. Според показани от него данни подобряването на успеваемостта на вложенията е с капацитет да докара до икономии от порядъка на 2% от Брутният вътрешен продукт. Готлиб посочи, че има капацитет за икономии и по линия на понижаване на обособени фискални дотации. Според него като цяло България би трябвало да мисли за повече доходи в бюджета. Готлиб посочи и огромния принос на фискалната претрупаност към растежа на инфлацията. В България сериозен принос за растежа на инфлацията има освен предлагането, само че и търсенето, и за това има фискални импулси, посочи Готлиб.
Правителствата би трябвало да спрат да усилват обществения дълг и да признаят, че лихвените проценти може да не се върнат до свръхниските равнища отпреди пандемията, предлагат от BIS
Нарастващите равнища на световния държавен дълг заплашват финансовата непоклатимост и излагат държавните управления на риска от рецесията, която раздруса Обединеното кралство през 2022 година, предизвестява Банката за интернационалните разплащания (BIS).
„ Изглежда, че международната стопанска система най-сетне загърбва наследството на пандемията от COVID-19 и шока в цените на суровините “ заради продлъгаване на военните дейности в Украйна, написа банката в годишния си отчет. „ Като цяло световната инфлация продължава да понижава към задачата, а икономическата интензивност и финансовата система се оказаха удивително устойчиви “, се отбелязва още в отчета.
Но до момента в който международната стопанска система е на път за „ меко кацане “ от инфлационната рецесия, политиците би трябвало да бъдат деликатни, предупревди президентът на BIS Агустин Карстенс, представен от английския The Guardian. Глобалният държавен дълг към този момент доближи рекордни равнища, а изборите - от извършените неотдавна в Мексико и Южна Африка до парламентарните във Франция и Обединеното кралство в близко бъдеще и президентските избори в Съединените щати през ноември - носят опасности.
„ Правителствата би трябвало да спрат да усилват обществения дълг и да признаят, че лихвените проценти може да не се върнат до свръхниските равнища отпреди пандемията. Нуждаем се от здрава основа за по-нататъшно развиване “, счита той.
Лихвените проценти не се чака да се върнат на свръхниски равнища, а ценовият напън от застаряващото население, изменението на климата и пренастройването на защитата, икономическите тласъци и общото повишаване на протекционизма може да наруши сензитивните пазари, споделят от BIS.
„ Знаем, че всичко наподобява устойчиво, до момента в който внезапно не стане – по този начин работят пазарите “, сподели ръководителят на паричните и икономическите въпроси на BIS Клаудио Борио, представен от Financial Times.
Финансовият стрес исторически се е случвал две до три години след началото на цикъла на повишение на лихвените проценти, което значи, че може да се случи през идната година.
В отчета на банката се отбелязва, че централните банки би трябвало да заобикалят прекомерно бързо понижаване на лихвите заради риск от нов скок на инфлацията.
„ Преждевременното облекчение може да възобнови инфлационния напън и да провокира скъпоструващ поврат в политиката – още по-скъпо, защото доверието ще бъде подкопано “, се споделя още в отчета.
Такива заключения направиха икономисти на втората годишна конференция, проведена от Съвета за стопански разбори към Министерски съвет. Съветът сплотява интернационално приети икономисти и изготвя самостоятелни разбори по основни проблеми, написа в. " Сега ".
Темпото на повишаване на заплатите надвишава съществено това на продуктивността. В същото време на пазара на труда има доста съществени дефицити и компаниите са принудени да се надпреварват със заплати. Това основава доста съществени опасности за конкурентоспособността на стопанската система, разяснява Джеф Готлиб, старши районен шеф на МВФ. Въпреки растящите разноски за труд, номиналните заплати остават относително ниски по отношение на Европейски Съюз и доближаването на приходите е постепенно, тъй като няма какво да дърпа стопанската система напред. Според Готлиб на този декор е основно България да употребява капацитета на стопански неактивните младежи, чийто дял е висок. Прекалено огромна е и ножицата в просветителните резултати на учениците по отношение на средноевропейските и тези на новите страни-членки, нужна е смела промяна, в това число във финансирането на образованието, разяснява Готлиб.
Ключово за растежа ще бъде увеличението на вложенията. България изостава съществено по равнище на общите вложения по отношение на съпоставими страни в Европейски Съюз като Румъния и Хърватия, разяснява доцент Калоян Ганев, член на съвета и учител в СУ “Св. Климент Охридски ”. Нивото на вложения е изключително ниско в нежилищните здания и уреди, т.е. в групата, в която попадат инфраструктурните уреди, заводите, офис постройките, разяснява Ганев. При тези вложения се следи мощна негативна наклонност в интервала след 2015 година и към 2023 година те са на най-ниските си равнища за последните 2 десетилетия.
Следва да бъде нараснало както равнището на обществените, по този начин и равнището на частните вложения, разяснява Десислава Николова, старши икономист в Световната банка. Публикуваният м.г. стопански меморандум за България на банката демонстрира, че при опазване на сегашния ритъм на напредък, без амбициозни промени, Брутният вътрешен артикул на глава от популацията няма да доближи средноевропейските равнища в идващите 15 години. За да се стигне до наваксване на приходите, е нужен напредък на стопанската система от порядъка на 4% от Брутният вътрешен продукт, разяснява Николова. Това няма по какъв начин да стане без внезапно възстановяване на общата факторна продуктивност, човешкия капитал и вложенията, добави Николова.
Според Джеф Готлиб от МВФ би трябвало да се усъвършенства и успеваемостта на вложенията. Това, че средствата не се изразходват дейно обаче не би трябвало да е спирачка да не се вършат вложения, разяснява Готлиб. Според показани от него данни подобряването на успеваемостта на вложенията е с капацитет да докара до икономии от порядъка на 2% от Брутният вътрешен продукт. Готлиб посочи, че има капацитет за икономии и по линия на понижаване на обособени фискални дотации. Според него като цяло България би трябвало да мисли за повече доходи в бюджета. Готлиб посочи и огромния принос на фискалната претрупаност към растежа на инфлацията. В България сериозен принос за растежа на инфлацията има освен предлагането, само че и търсенето, и за това има фискални импулси, посочи Готлиб.
Правителствата би трябвало да спрат да усилват обществения дълг и да признаят, че лихвените проценти може да не се върнат до свръхниските равнища отпреди пандемията, предлагат от BIS
Нарастващите равнища на световния държавен дълг заплашват финансовата непоклатимост и излагат държавните управления на риска от рецесията, която раздруса Обединеното кралство през 2022 година, предизвестява Банката за интернационалните разплащания (BIS).
„ Изглежда, че международната стопанска система най-сетне загърбва наследството на пандемията от COVID-19 и шока в цените на суровините “ заради продлъгаване на военните дейности в Украйна, написа банката в годишния си отчет. „ Като цяло световната инфлация продължава да понижава към задачата, а икономическата интензивност и финансовата система се оказаха удивително устойчиви “, се отбелязва още в отчета.
Но до момента в който международната стопанска система е на път за „ меко кацане “ от инфлационната рецесия, политиците би трябвало да бъдат деликатни, предупревди президентът на BIS Агустин Карстенс, представен от английския The Guardian. Глобалният държавен дълг към този момент доближи рекордни равнища, а изборите - от извършените неотдавна в Мексико и Южна Африка до парламентарните във Франция и Обединеното кралство в близко бъдеще и президентските избори в Съединените щати през ноември - носят опасности.
„ Правителствата би трябвало да спрат да усилват обществения дълг и да признаят, че лихвените проценти може да не се върнат до свръхниските равнища отпреди пандемията. Нуждаем се от здрава основа за по-нататъшно развиване “, счита той.
Лихвените проценти не се чака да се върнат на свръхниски равнища, а ценовият напън от застаряващото население, изменението на климата и пренастройването на защитата, икономическите тласъци и общото повишаване на протекционизма може да наруши сензитивните пазари, споделят от BIS.
„ Знаем, че всичко наподобява устойчиво, до момента в който внезапно не стане – по този начин работят пазарите “, сподели ръководителят на паричните и икономическите въпроси на BIS Клаудио Борио, представен от Financial Times.
Финансовият стрес исторически се е случвал две до три години след началото на цикъла на повишение на лихвените проценти, което значи, че може да се случи през идната година.
В отчета на банката се отбелязва, че централните банки би трябвало да заобикалят прекомерно бързо понижаване на лихвите заради риск от нов скок на инфлацията.
„ Преждевременното облекчение може да възобнови инфлационния напън и да провокира скъпоструващ поврат в политиката – още по-скъпо, защото доверието ще бъде подкопано “, се споделя още в отчета.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ