Историкът доц. Спас Ташев: България трябва да излезе от ролята на пасивен наблюдател по отношение на Северна Македония
България би трябвало да излезе от ролята на въздържан наблюдаващ във връзка с Северна Македония. Това мнение изрази историкът доц. Спас Ташев от Българска академия на науките в студиото на " Денят ON AIR ".
Преди дни ръководещите в Северна Македония желаеха гаранции от Европейския съюз, с цел да впишат българите в Конституцията си.
" Ние като страна и дипломация, в случай че следим деликатно посланията, които идват от Скопие, трябваше да бъдем добре готови за сходна теза, която явно се стартира целеустремено. Затова казаното преди два дни персонално за мен не е изненада. По-скоро изненада е реакцията на българската публична власт, която за следващ път позволява сходно нещо да мине около ушите ѝ. Няма българска реакция. И е ясно, че с този вид пасивна политика мъчно ще обърнем политическия развой в Скопие ", сподели доцент Ташев пред Bulgaria ON AIR.
Той счита, че сходни изявления от македонска страна имат на първо място вътрешнополитическа цел. С наближаването на локалните избори в Северна Македония ръководещите се стремят да активизират електората чрез засилване на антибългарската изразителност, с цел да обезпечат надзор и на локално равнище.
" България не може да продължава да стои със скръстени ръце, нищо да не споделя, леко да размахва заканително пръст и да приказва на своето по-малко братче: " Внимавайте, вие не сте прави ". Очевидно става дума за систематична провокация. С нашето пасивно държание няма по какъв начин да преодолеем задълбочаващата се бездна сред двете страни. Скриваме се от събитията, както щраусът зарива главата си в пясъка. Надяваме се тези процеси да ни отминат, само че те не ни отминават ", разяснява още историкът.
Ташев припомня, че още преди два месеца е било препоръчано основаването на пост на дипломат със специфични поръчения по македонския въпрос, само че предлагането не е било признато от Министерския съвет – явен знак за липса на тактика.
Експертът отбелязва, че Северна Македония се опитва да заобиколи изискванията на европейската преговорна рамка от 2022 година, известна като " френското предложение ".
" Тъй като в това предложение е изведено като главно изискване смяната на конституцията и вписването на българската общественост, нашето внимание е концентрирано само върху това. Но в случай че сме справедливи, в предлагането е залегнал и пакетът 5 плюс 1 български претенции. В този пакет са включени и договорите с Гърция и България за добросъседство, както и двата протокола. В момента даже се води дело в Скопие за оповестяване на втория протокол за незабележим, макар че в него ясно са написани съответни задължения във времето. Междувременно периодите от дълго време изтекоха, а нищо не е направено ", сподели още доцент Ташев.
Той акцентира, че казусът с правата и репресиите против българите в Северна Македония остава сериозен – при последното броене огромна част от тях са били записани като " лица с двойно поданство ", а десетки хиляди семейства въобще не са били посетени. Това съгласно него е опит да се минимизира действителният брой на българите в страната.
Относно опцията Европейски Съюз да даде гаранции, че конституционната смяна е последното изискване, доцент Ташев е песимистичен. По думите му рамката към този момент е контрактувана и включва голям брой задължения, които не могат да бъдат заобиколени.
