"България трябва да държи на лева и валутния борд, това

"България би трябвало да държи на лв. и валутния ръб, това е най-ценната посткомунистическа институция и би било неприятно решение да се откажете от тях. Премиерът Бойко Борисов би трябвало да спре да слуша Брюксел и да стартира да обръща внимание на българите ".

Това декларира в публикация за Forbes проф. Стив Ханке, прочут като "баща на валутния ръб " у нас, който разяснява желанието на държавното управление за присъединение към еврозоната и въвеждане на еврото. Системата на паричен съвет работи у нас към този момент 21 години, откакто беше въведена благодарение на МВФ след хиперинфлацията и срутва на лв. през зимата на 1996-1997 година

Проф. Ханке напомня тези времена в публикацията си - достигнатите 242% хиперинфлация през февруари 1997 година, отводите за ръб от българските управляващи и уверенията на тогавашния шеф на Българска народна банка проф. Тодор Вълчев, че "ситуацията е под надзор ".

В момента, в който беше натрапен паричният съвет - на 1 юли 1997 година, инфлацията и лихвените проценти се намалиха неотложно. Проф. Ханке напомня удовлетворението, което е изпитал - и облекчението, когато президентът Петър Стоянов го е поздравил за изключителните резултати, получени през първите няколко седмици на деяние на паричния съвет.

"Много по-късно президентът Стоянов ме увери, че без стабилността, основана от системата на валутния ръб, България щеше да има доста по-големи усложнения при влизането в НАТО през 2004 година и в Европейския съюз през 2007 година ", написа проф. Ханке.

Той излага доводите си за какво отхвърли от валутен ръб би бил неприятно решение.

"Днес българските жители мощно поддържат валутния ръб и се опълчват на амортизация на лв. при (евентуално) въвеждане на еврото. И за какво не? В края на краищата валутният ръб е най-ценната посткомунистическа институция в България. Тя е осигурила непоклатимост. Стабилността може да не е всичко, само че българите знаят от опит, че няма нищо без непоклатимост. Сега министър председателят Бойко Борисов изрази концепцията, че валутният ръб и левът би трябвало да бъдат сложени в музей. Това би било неприятно решение ", счита проф. Ханке.

Ето неговите причини:

1. Паричният съвет на България разрешава на България да емитира лична валута, която се търгува при закрепен обменен курс с еврото, изцяло обезпечена е с еврорезерви и е изцяло конвертируема в и отвън еврото. Това значи, че левът е клонинг на еврото и че България към този момент е част от зоната на еврото, без публично да е част от така наречен еврозона. Затова да прекратим цялото това бръщолевене дали и до каква степен България е подготвена публично да се причисли към еврозоната. България към този момент е неофициално член.

2. Паричният съвет на България беше доста сполучлив: спря хиперинфлацията през 1997 година, разреши на България да овладее всички външни финансови рецесии, в това число рухването на съветската рубла през 1998 година и Голямата криза през 2009 година

Освен това (паричният съвет) разреши на България да преодолее банковия срив на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) през 2014 година (и който не беше породен или обвързван с паричната система, а по-скоро с банковия контрол на Българска народна банка, която не съумя да контролира и управлява вярно КТБ).

Най-важното е, че откакто държавното управление не може да взема заеми от паричния съвет (БНБ), на българските политици е наложена фискалната дисциплинираност. След въвеждането на валутния ръб през 1997 година фискалните дефицити бяха строго следени и нивото на дълга на България се намали. Всъщност фискалната дисциплинираност и намаляването на дълга на България направиха България звезда в 28-членния Европейски съюз.

Защо някой би желал да се опита да поправи нещо, което не се е развалило? Никой образован човек не би се опитал да го направи. Предвид социологическите изследвания, които демонстрират, че българите са дали групов "палец надолу " на концепцията за занемаряване на обичания си лев и замяната му с еврото, е ясно, че българското население е по-умно от българската политическа класа.

4. Българското население знае, че посредством формалното присъединение към еврозоната България ще се откаже от суверенитета си над своята парична система. Този суверенитет е скъп, изключително в случай че еврото попадне в неволя. Ако това се случи, България може незабавно да премине към по-добра котва, без да желае позволение от страна на друга страна или организация.

5. Защо всеки естествен човек желае да се причисли и да бъде заключен в клуб, чието бъдеще е нестабилно? Официалното влизане в еврозоната би било като напускането (check-out) на хотела от шлагера на Еagles "Хотел Калифорния ". Както се споделя в текста на Еagles, може да освободите стаята когато и да е, само че в никакъв случай не може да си тръгнете.

You can checkout any time you like,/But you can never leave!

Право да влезе и излезе има единствено Дания, която получи скъпа алтернатива - да не взе участие в общата парична политика, нещо, което което България в никакъв случай няма да получи.

6. Защо някой би желал да се откаже от известните правила на пътя и фискалната дисциплинираност в подмяна на моралния хазарт, който предизвиква неприятното фискално държание - като това на Гърция? Интересното е, че може би тъкмо това мечтаят някои български политици, които се застъпват за формалното участие в еврозоната. Може би са изтощени от усмирителната риза, която валутният ръб ги кара да носят.

7. България би направила огромна неточност, в случай че се откаже от още един суверенитет, с цел да се причисли към еврозоната. Ако България се причисли към еврозоната, ще би трябвало да изхвърли една от дребното български институции, която работи добре, се поддържа от обществеността и се управлява от българи. Това би било в подмяна на неразбираемо и евентуално несигурно съглашение, което България не може да управлява и не може да откаже.

Премиер Борисов, спрете да слушате Брюксел и започнете да обръщате внимание на българите.