Ритни я пак и пак и пак...
България като че ли е заседнала надълбоко в своите тъжни предмодерни времена. Времена, в които обликът на дамата се раздира сред богородица и развратница, сексът се счита за средство за оскърбление, а насилието постоянно намира опрощение. „ Не утвърждавам, само че... “
Когато става дума за публичното говорене за дамите, паралелът сред света и България е стряскащ. Там дамата е свободна да бъде от президент на страна или корпорация до красавица, известна единствено с това, че е красавица. И в нито една от тези позиции дамата не е унижавана и свеждана до грешен полов обект, заслужаващ да бъде изгорял на клада. В България съгласно ширещите се възгледи дамите се разделят на две – такива, които реализират нещо, тъй като са атрактивни и надлежно служат за наслаждение. Или такива, които към този момент не са чак толкоз атрактивни и реализират нещо в живота си, тъй като към този момент не доставят наслаждение и няма какво друго да вършат. И в двата случая дамите са третирани като просташко, немощно и подозрително секусално опрощение за личните ти неволи.
Смешното в тази ситуация е, че този облик, както и доста други в актуалното ни говорене, е цялостно двуличие. Защото дамите в България са и главният производител на Брутният вътрешен продукт, главният, не рядко уединен родител, гледачът на възрастните хора, здравната сестра, началната учителка, банкерката, журналистката... Българското общество е извънредно парадоксално – феминизарно и по едно и също време с това патриархално до последна степен. Тъжното в този абсурд е, че дамата постоянно е жертва. Тя е онази, която юнакът рита, пребива, унижава, осмива, когато в действителност желае да ритне, пребие, осмее някой по-силен от него.
Няколко случки от последните месеци изправят българското общество пред огледало, в което обликът, който виждаме, въобще не е прелестен.
Една актриса упрекна собствен известен сътрудник, че я е пребил. Една политичка бе залята с клюки и мръсотия, чиято кулминационна точка е клипът на Слави Трифонов за нея. Една щерка бе оплюта за професионалните си решения, единствено тъй като татко й е недолюбван политик.
Какво е общото сред Диана Димитрова, Лена Бориславова, Дарина Радева? Или, в случай че върнем лентата по-назад - и Надежда Михайлова, Антоанета Цонева, Десислава Радева, че даже Цвета Караянчева?
Всички те са ставали и към момента са обект на нападки главно за външния им тип и сексуалността им. Дори и когато е имало основателни мотиви за рецензия, рецензията постоянно отива в посока секс. По някаква причина сексът занимава извънредно публичното схващане и то в отрицателна светлина. Той не носи наслада и наслаждение, а или ражда деца, или демонстрира кой е победеният. Този, дето е изпод.
Актрисата Диана Димитрова е една от първите, които се осмели обществено да заприказва за насилието против нея, осъществено от сътрудник. Откакто тя призна, че е била ритана в главата от Вергов, против нея върви огромна акция, целяща да ни убеди, че не може да не си е отговорна сама. Вергов е възприеман като жертва на – опази Боже! – амбициозна жена. Фактът, че Димитрова наподобява зашеметяващо, умна е и е несъмнено доста надарена актриса и художничка единствено вършат нападките още по-унищожителни. Красотата, мозъкът и геният не се простят елементарно в нашето общество, което се е заклело във честност на посредствеността. Много от нападащите Димитрова са дами. Това е ужасяващо и по една друга причина – демонстрира какъв брой размита е границата сред принуждение и ненасилие, какъв брой доста дами не осъзнават къде в действителност минава тя – не е сред „ лекият “ ритник в главата и пребиването до гибел. Насилието стартира още с унижението, с крещенето, със заканите. Да не виждаш насилието значи, че най-вероятно ти самата си жертва на принуждение и си изгубила опцията да го различаваш.
В същата позиция от повече от година е и Лена Бориславова. Жена с блестяща биография, млада и превъзходно изглеждаща. Образованието й я извисява с няколко багра над сътрудниците й от Има Такъв Народ, кариерата й е изцяло съответна на учението и труда, които е положила за нея. Но до какво я свежда училият и недоучил шоу-не съвсем-мен Слави Трифонов? До издигане чрез секс. Тоест нещо мръсничко там, нещо за дами – съумяла е посредством удоволствията, които доставя на мъж. Който не прави по този начин, си остава несъвършен. Утехата на всички посредствени.
Тези пошли подмятания не отминават и съвсем още невръстната Дарина Радева, която е решила евентуално да одобри роля във филм на скандалния Максим Генчев. Изведнъж фактът, че актриса, за която сътрудниците й споделят, че играе добре, е приела роля във филм, се оказва абсурден и изцяло недопустим за българското общество по единствената причина, че Дарина е щерка на татко си.
Няма значение, че това е специалността й, че изборът на функциите й не може да става в кварталното Отечествен фронт, а си е неин персонален, че евентуално в действителност дава отговор на критериите за тази роля или Генчев желае да я употребява като трамплин за кино лентата си. Но даже и концепциите на режисьора да не са свързани единствено с гения на младата Радева, то тя няма никаква виновност за това, а обществото няма право да й подрежда какъв е верният й избор. Със сигурност доста повече режисьори от Генчев не биха й предложили роля, още веднъж по причина, че е щерка на Радев. Като дотук това е довело единствено до вреди за нея – откогато е президент Радев, децата му са подлагани на непрекъснато гонене, оплюване, критикуване и фактът, че те нямат нищо общо с политиката на татко си, не им оказва помощ по никакъв начин.
Но да спрем да изброяваме дамите, станали жертва на отровния мачизъм на българското общество. За страдание всички ние, даже и когато желаеме да се противопоставим на тази назадничавост, още веднъж се занимаваме главно с дамите и какво им се случва на тях. Вадим ги под прожектора, а самите причинители комфортно си остават в сянка. Никой не цялостни фейса с постове за това какъв брой неприемлива е даже мисълта да риташ жена в главата, какъв брой неприемлива е даже концепцията да запишеш клип, състоящ се единствено от обиди и полюции против твоя политическа съперничка, няма публичен глас, който да спре най-сетне саморазправата с Дарина Радева. Не се изброяват половите завоевания на мъжете, които предизвикват това, не се гледат дипломите им, не се разисква облеклото им и никой не им споделя бащински какво е по-добре да работят.
Българското общество за неволя за следващ път се потвърждава като изцяло детско. То се държи и реагира като изтървано синче, което непрестанно прави бели и хем желае да покаже на майка си, че не му пука какво споделя тя, хем го е боязън от нея. Българската жена е натоварена с ролята и упованията да е майката на обществото - непорочна, всеопрощаваща, саможертваща се, тиха, кротка и наложително – в кухнята. Всичко отвън това може да бъде сритано по главата, достолепието, кариерата. И да се извини с: „ Еми каквото потърсила... “
Още по темата
Когато става дума за публичното говорене за дамите, паралелът сред света и България е стряскащ. Там дамата е свободна да бъде от президент на страна или корпорация до красавица, известна единствено с това, че е красавица. И в нито една от тези позиции дамата не е унижавана и свеждана до грешен полов обект, заслужаващ да бъде изгорял на клада. В България съгласно ширещите се възгледи дамите се разделят на две – такива, които реализират нещо, тъй като са атрактивни и надлежно служат за наслаждение. Или такива, които към този момент не са чак толкоз атрактивни и реализират нещо в живота си, тъй като към този момент не доставят наслаждение и няма какво друго да вършат. И в двата случая дамите са третирани като просташко, немощно и подозрително секусално опрощение за личните ти неволи.
Смешното в тази ситуация е, че този облик, както и доста други в актуалното ни говорене, е цялостно двуличие. Защото дамите в България са и главният производител на Брутният вътрешен продукт, главният, не рядко уединен родител, гледачът на възрастните хора, здравната сестра, началната учителка, банкерката, журналистката... Българското общество е извънредно парадоксално – феминизарно и по едно и също време с това патриархално до последна степен. Тъжното в този абсурд е, че дамата постоянно е жертва. Тя е онази, която юнакът рита, пребива, унижава, осмива, когато в действителност желае да ритне, пребие, осмее някой по-силен от него.
Няколко случки от последните месеци изправят българското общество пред огледало, в което обликът, който виждаме, въобще не е прелестен.
Една актриса упрекна собствен известен сътрудник, че я е пребил. Една политичка бе залята с клюки и мръсотия, чиято кулминационна точка е клипът на Слави Трифонов за нея. Една щерка бе оплюта за професионалните си решения, единствено тъй като татко й е недолюбван политик.
Какво е общото сред Диана Димитрова, Лена Бориславова, Дарина Радева? Или, в случай че върнем лентата по-назад - и Надежда Михайлова, Антоанета Цонева, Десислава Радева, че даже Цвета Караянчева?
Всички те са ставали и към момента са обект на нападки главно за външния им тип и сексуалността им. Дори и когато е имало основателни мотиви за рецензия, рецензията постоянно отива в посока секс. По някаква причина сексът занимава извънредно публичното схващане и то в отрицателна светлина. Той не носи наслада и наслаждение, а или ражда деца, или демонстрира кой е победеният. Този, дето е изпод.
Актрисата Диана Димитрова е една от първите, които се осмели обществено да заприказва за насилието против нея, осъществено от сътрудник. Откакто тя призна, че е била ритана в главата от Вергов, против нея върви огромна акция, целяща да ни убеди, че не може да не си е отговорна сама. Вергов е възприеман като жертва на – опази Боже! – амбициозна жена. Фактът, че Димитрова наподобява зашеметяващо, умна е и е несъмнено доста надарена актриса и художничка единствено вършат нападките още по-унищожителни. Красотата, мозъкът и геният не се простят елементарно в нашето общество, което се е заклело във честност на посредствеността. Много от нападащите Димитрова са дами. Това е ужасяващо и по една друга причина – демонстрира какъв брой размита е границата сред принуждение и ненасилие, какъв брой доста дами не осъзнават къде в действителност минава тя – не е сред „ лекият “ ритник в главата и пребиването до гибел. Насилието стартира още с унижението, с крещенето, със заканите. Да не виждаш насилието значи, че най-вероятно ти самата си жертва на принуждение и си изгубила опцията да го различаваш.
В същата позиция от повече от година е и Лена Бориславова. Жена с блестяща биография, млада и превъзходно изглеждаща. Образованието й я извисява с няколко багра над сътрудниците й от Има Такъв Народ, кариерата й е изцяло съответна на учението и труда, които е положила за нея. Но до какво я свежда училият и недоучил шоу-не съвсем-мен Слави Трифонов? До издигане чрез секс. Тоест нещо мръсничко там, нещо за дами – съумяла е посредством удоволствията, които доставя на мъж. Който не прави по този начин, си остава несъвършен. Утехата на всички посредствени.
Тези пошли подмятания не отминават и съвсем още невръстната Дарина Радева, която е решила евентуално да одобри роля във филм на скандалния Максим Генчев. Изведнъж фактът, че актриса, за която сътрудниците й споделят, че играе добре, е приела роля във филм, се оказва абсурден и изцяло недопустим за българското общество по единствената причина, че Дарина е щерка на татко си.
Няма значение, че това е специалността й, че изборът на функциите й не може да става в кварталното Отечествен фронт, а си е неин персонален, че евентуално в действителност дава отговор на критериите за тази роля или Генчев желае да я употребява като трамплин за кино лентата си. Но даже и концепциите на режисьора да не са свързани единствено с гения на младата Радева, то тя няма никаква виновност за това, а обществото няма право да й подрежда какъв е верният й избор. Със сигурност доста повече режисьори от Генчев не биха й предложили роля, още веднъж по причина, че е щерка на Радев. Като дотук това е довело единствено до вреди за нея – откогато е президент Радев, децата му са подлагани на непрекъснато гонене, оплюване, критикуване и фактът, че те нямат нищо общо с политиката на татко си, не им оказва помощ по никакъв начин.
Но да спрем да изброяваме дамите, станали жертва на отровния мачизъм на българското общество. За страдание всички ние, даже и когато желаеме да се противопоставим на тази назадничавост, още веднъж се занимаваме главно с дамите и какво им се случва на тях. Вадим ги под прожектора, а самите причинители комфортно си остават в сянка. Никой не цялостни фейса с постове за това какъв брой неприемлива е даже мисълта да риташ жена в главата, какъв брой неприемлива е даже концепцията да запишеш клип, състоящ се единствено от обиди и полюции против твоя политическа съперничка, няма публичен глас, който да спре най-сетне саморазправата с Дарина Радева. Не се изброяват половите завоевания на мъжете, които предизвикват това, не се гледат дипломите им, не се разисква облеклото им и никой не им споделя бащински какво е по-добре да работят.
Българското общество за неволя за следващ път се потвърждава като изцяло детско. То се държи и реагира като изтървано синче, което непрестанно прави бели и хем желае да покаже на майка си, че не му пука какво споделя тя, хем го е боязън от нея. Българската жена е натоварена с ролята и упованията да е майката на обществото - непорочна, всеопрощаваща, саможертваща се, тиха, кротка и наложително – в кухнята. Всичко отвън това може да бъде сритано по главата, достолепието, кариерата. И да се извини с: „ Еми каквото потърсила... “
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ