България се вижда като регионален център за цифрова икономика
България счита, че до 2030 година може да се трансформира с районен център за цифрова стопанска система, настрана страната ни работи за превръщането на Балканите в IT хъб на Европа. Високите цели бяха показани от министрите на стопанската система и на европейското председателство Емил Караниколов и Лиляна Павлова в понеделник по време на почналата в " София тех парк " двудневна интернационална конференция IT Hub Connect 2018.
Нейни уредници са Американската комерсиална камара в България и Индийско-българската бизнес камара. На форума, който е под егидата на българското европредседателство, се дискутират опциите за вложения и нововъведения в България и Европейски съюз с акцент върху различаване на България като врата за Индия към Общия цифров европейски пазар.
Нужни са обединени старания, с които можем да подсигуряваме, че всеки ще може да се възползва от цифровата промяна, че никой няма да остане изключен, съобщи пред участниците в проявата еврокомисарят Мария Габриел
По думите й Брюксел работи по амбициозна стратегия за разширение на вложенията в цифровата промяна за всички европейски жители и бизнеса - от цифровизацията на промишлеността до обществените услуги. Очаква се тя да бъде подготвена през май.
Габриел добави, че тя и екипът й оферират в идващият европейски бюджет след 2020 година да има настрана перо за дигитализацията и цифровото бъдеще.
Иска ми се в идващия бюджет на Европейски Съюз да видя поддръжка за към този момент стартирали начинания, добави тя и уточни, че частният бранш също би трябвало да е деен, защото единствено напъните на институциите не са задоволителни.
Еврокомисарят добави, че са нужни вложения и в цифровата подготовка на чиновниците на предприятията и администрацията, с цел да може изгодите от всички европейски и международни вложения могат да се материализират. Според нея има потребност от доста по-широко разпространяване на технологии в някои и браншове от огромен публичен интерес като опазване на здравето, обучение, просвета, правораздаване и обществена администрация. Важно е да запазим индивида в центъра на цифровизацията, той е този, който би трябвало да основава и ръководи технологиите, разяснява Габриел.
Единният дигитален пазар, достъпът до нововъведения, връзката сред обучение и пазара на труда са в основата на софтуерното развиване и неслучайно те са приоритет на българското председателство, счита и министърът на стопанската система Емил Караниколов. Цифровата промяна има огромен капацитет за основаване на работни места и повишение на продуктивността и конкурентоспособността на предприятията в Европейски Съюз, уточни той. По думите му връзките сред предприятията, научно-изследователската активност и нововъведенията са от значимо значение за пазарната реализация.
Данните за развиването на българската стопанска система през последното десетилетие демонстрират, че тя следва международната трендове на цифровизация, разяснява още министърът. Според тях
България е на четвърта позиция по иновационна динамичност през последните пет години, съгласно иновационната ранглиста на Европейски Съюз. Това демонстрира съществуването на интензивни процеси при реализирането на иновационната политика, уточни той.
Караниколов цитира данни, че съвсем една трета от предприятията в страната се правят оценка като новаторски, а 17% от тях са осъществили софтуерни нововъведения.
" Целта ни да развием иновационния си капацитет за основаване и развиване на нови технологии, водещи към конкурентни преимущества и повишение на добавена стойност на националните артикули и услуги “, добави той. По думите му Единният дигитален пазар, достъпът до нововъведения, връзката сред образованието и условията на бъдещия пазар на труда са в основата на софтуерното развиване.
Икономическият министър посочи, че данните за развиването на българската стопанска система през последното десетилетие демонстрират ясно, че тя следва международната наклонност на цифровизация на бизнес връзките, като даде образец с оборота на услугите в бранша на осведомителните и информационни технологии в България, който се е нараснал с 300% за последните 7 години и доближава 2,5 милиарда евро.
Караниколов добави, че създадената от неговото ведомство Концепция за цифрова промяна на българската промишленост планува към 2030 година България да се разпознава като районен център на цифровата стопанска система посредством внедряване на артикули, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.
Във видеообръщение към делегатите министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова съобщи, че с днешните технологии физическите граници нямат значение.
" Дигитална Европа " е един от главните цели на българското председателство, напомни тя и уточни, че като ръководител на Съвета на Европейски Съюз България работи по три съществени целта - за довеждане докрай на единния дигитален пазар, за киберсигурност, за отбрана на персоналните данни. Цифровизацията и развиването на IT промишлеността за нас са също по този начин народен и районен приоритет, България пое водеща роля и работи старателно Балканите да станат IT хъб на Европа, сподели още тя.
Във втория ден на форума ще разисква киберсигурността и регулациите, а шефът на Дирекция " Дигитално общество, доверие и киберсигурност " към Европейската комисия Деспина Спану ще показа тактиката на еврообщността за киберсигурността и проблемите, които Европейската комисия вижда пред развиването на бранша.
Нейни уредници са Американската комерсиална камара в България и Индийско-българската бизнес камара. На форума, който е под егидата на българското европредседателство, се дискутират опциите за вложения и нововъведения в България и Европейски съюз с акцент върху различаване на България като врата за Индия към Общия цифров европейски пазар.
Нужни са обединени старания, с които можем да подсигуряваме, че всеки ще може да се възползва от цифровата промяна, че никой няма да остане изключен, съобщи пред участниците в проявата еврокомисарят Мария Габриел
По думите й Брюксел работи по амбициозна стратегия за разширение на вложенията в цифровата промяна за всички европейски жители и бизнеса - от цифровизацията на промишлеността до обществените услуги. Очаква се тя да бъде подготвена през май.
Габриел добави, че тя и екипът й оферират в идващият европейски бюджет след 2020 година да има настрана перо за дигитализацията и цифровото бъдеще.
Иска ми се в идващия бюджет на Европейски Съюз да видя поддръжка за към този момент стартирали начинания, добави тя и уточни, че частният бранш също би трябвало да е деен, защото единствено напъните на институциите не са задоволителни.
Еврокомисарят добави, че са нужни вложения и в цифровата подготовка на чиновниците на предприятията и администрацията, с цел да може изгодите от всички европейски и международни вложения могат да се материализират. Според нея има потребност от доста по-широко разпространяване на технологии в някои и браншове от огромен публичен интерес като опазване на здравето, обучение, просвета, правораздаване и обществена администрация. Важно е да запазим индивида в центъра на цифровизацията, той е този, който би трябвало да основава и ръководи технологиите, разяснява Габриел.
Единният дигитален пазар, достъпът до нововъведения, връзката сред обучение и пазара на труда са в основата на софтуерното развиване и неслучайно те са приоритет на българското председателство, счита и министърът на стопанската система Емил Караниколов. Цифровата промяна има огромен капацитет за основаване на работни места и повишение на продуктивността и конкурентоспособността на предприятията в Европейски Съюз, уточни той. По думите му връзките сред предприятията, научно-изследователската активност и нововъведенията са от значимо значение за пазарната реализация.
Данните за развиването на българската стопанска система през последното десетилетие демонстрират, че тя следва международната трендове на цифровизация, разяснява още министърът. Според тях
България е на четвърта позиция по иновационна динамичност през последните пет години, съгласно иновационната ранглиста на Европейски Съюз. Това демонстрира съществуването на интензивни процеси при реализирането на иновационната политика, уточни той.
Караниколов цитира данни, че съвсем една трета от предприятията в страната се правят оценка като новаторски, а 17% от тях са осъществили софтуерни нововъведения.
" Целта ни да развием иновационния си капацитет за основаване и развиване на нови технологии, водещи към конкурентни преимущества и повишение на добавена стойност на националните артикули и услуги “, добави той. По думите му Единният дигитален пазар, достъпът до нововъведения, връзката сред образованието и условията на бъдещия пазар на труда са в основата на софтуерното развиване.
Икономическият министър посочи, че данните за развиването на българската стопанска система през последното десетилетие демонстрират ясно, че тя следва международната наклонност на цифровизация на бизнес връзките, като даде образец с оборота на услугите в бранша на осведомителните и информационни технологии в България, който се е нараснал с 300% за последните 7 години и доближава 2,5 милиарда евро.
Караниколов добави, че създадената от неговото ведомство Концепция за цифрова промяна на българската промишленост планува към 2030 година България да се разпознава като районен център на цифровата стопанска система посредством внедряване на артикули, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.
Във видеообръщение към делегатите министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова съобщи, че с днешните технологии физическите граници нямат значение.
" Дигитална Европа " е един от главните цели на българското председателство, напомни тя и уточни, че като ръководител на Съвета на Европейски Съюз България работи по три съществени целта - за довеждане докрай на единния дигитален пазар, за киберсигурност, за отбрана на персоналните данни. Цифровизацията и развиването на IT промишлеността за нас са също по този начин народен и районен приоритет, България пое водеща роля и работи старателно Балканите да станат IT хъб на Европа, сподели още тя.
Във втория ден на форума ще разисква киберсигурността и регулациите, а шефът на Дирекция " Дигитално общество, доверие и киберсигурност " към Европейската комисия Деспина Спану ще показа тактиката на еврообщността за киберсигурността и проблемите, които Европейската комисия вижда пред развиването на бранша.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ