Синдикатите искат 900 лв. минимална заплата
България Синдикатите желаят 900 лева минимална заплата Средната работна заплата в България изостава номинално сред 4 и 7 пъти по отношение на старите страни членки на Европейски Съюз, регистрира КНСБ 
9 май 2019, 15:09
НСБ упорства в края на 2022 година междинната работна заплата в България да стане 1000 евро, а минималната - 450 евро.
Това съобщи през днешния ден президентът на синдиката Пламен Димитров, който показа главните заключения от Четвъртия годишен отчет за резултатите от груповото договаряне на работните заплати.
Средната работна заплата в България изостава номинално сред 4 и 7 пъти по отношение на старите страни членки и към 1,6-2,5 пъти по отношение на новите страни членки на Европейския съюз.
България продължава да е на последно място по мярка на минималната работна заплата, само че като процентно повишаване за година има сходна динамичност с тази на Чехия, Хърватия, Естония, Румъния, Словакия и Гърция.
Страната ни е измежду осемте в Европейски Съюз с най-висока данъчно-осигурителна тежест на годишния приход от минимална заплата. Това стимулира настояването на КНСБ за ускорена конвергенция на заплатите, от една страна, и за въвеждане на необлагаем най-малко до размера на минималната заплата, от друга.
Докладът сочи, че междинното контрактувано повишение на приходите е към 10 %. Масово, контрактуваното покачване на заплащането е с от 5 до 10 на 100, като в предприятия от частния бранш се следи растеж на заплатите с над 10 на 100.
Поставената от КНСБ цел от 12 на 100 постоянно е надвишавана. Съществено са надградени и разширени задачите за растеж на приходите в бюджетната сфера. Общото покритие на наетите с групово трудово договаряне е към 30 на 100, или 687 хиляди души, като от КНСБ упорстват да стане 60 % до пет години, както на национално, по този начин и на европейско равнище, защото заплатите на хората в предприятия, в които има групови трудови контракти, са с 12 % по-високи.
Най-високи са заплатите в ИТ бранша, въздушния превоз, производството на кокс, застраховането, централните офиси, добива на железни руди, рекламата и изследването на пазари, финансовите услуги, далекосъобщенията.
Сред най-нископлатените действия са медико-социалните грижи, обществената работа без настаняване, производството на дървен материал, ветеринарномедицинската активност, производството на облекло, защитата, ресторантьорството и други
Средната работна заплата по предварителни данни за 2018 година доближи 1135 лева, което е номинален растеж от 9,4 на 100 и действително повишаване с 6,4 на 100, в случай че се претегли по отношение на инфлацията. В индустрията от общо 29 бранша 17 имат ниво на възнаграждение над междинната работна заплата за страната, а 13 са с номинален растеж над междинния за страната.
Обхватът на броя на наетите на минимална заплата обаче продължава да нараства. В края на декември 2018 година доближава 442 392 души и съставлява 19,3 на 100 от всички наети. Драстично нарастване на наетите на минимална заплата спрямо 2017 година се регистрира в секторите Транспорт, депозиране и пощи, Финансови и застрахователни действия и Създаване и разпространяване на информация.
Работната заплата продължава да бъде главният източник на приход в домакинските бюджети.
Проблемът със мощната районна диференциация в заетостта и заплащането на труда остава неуреден, установяват от КНСБ. Проблемът се обуславя от неналичието на вложения, ниския размер на трудовите хонорари и огромния обсег на нископлатени служащи в някои от областите. Разликата в брутните заплати е близо 2,1 пъти сред София (1536 лева.) и Видин (746 лева.).
9 май 2019, 15:09 НСБ упорства в края на 2022 година междинната работна заплата в България да стане 1000 евро, а минималната - 450 евро.
Това съобщи през днешния ден президентът на синдиката Пламен Димитров, който показа главните заключения от Четвъртия годишен отчет за резултатите от груповото договаряне на работните заплати.
Средната работна заплата в България изостава номинално сред 4 и 7 пъти по отношение на старите страни членки и към 1,6-2,5 пъти по отношение на новите страни членки на Европейския съюз.
България продължава да е на последно място по мярка на минималната работна заплата, само че като процентно повишаване за година има сходна динамичност с тази на Чехия, Хърватия, Естония, Румъния, Словакия и Гърция.
Страната ни е измежду осемте в Европейски Съюз с най-висока данъчно-осигурителна тежест на годишния приход от минимална заплата. Това стимулира настояването на КНСБ за ускорена конвергенция на заплатите, от една страна, и за въвеждане на необлагаем най-малко до размера на минималната заплата, от друга.
Докладът сочи, че междинното контрактувано повишение на приходите е към 10 %. Масово, контрактуваното покачване на заплащането е с от 5 до 10 на 100, като в предприятия от частния бранш се следи растеж на заплатите с над 10 на 100.
Поставената от КНСБ цел от 12 на 100 постоянно е надвишавана. Съществено са надградени и разширени задачите за растеж на приходите в бюджетната сфера. Общото покритие на наетите с групово трудово договаряне е към 30 на 100, или 687 хиляди души, като от КНСБ упорстват да стане 60 % до пет години, както на национално, по този начин и на европейско равнище, защото заплатите на хората в предприятия, в които има групови трудови контракти, са с 12 % по-високи.
Най-високи са заплатите в ИТ бранша, въздушния превоз, производството на кокс, застраховането, централните офиси, добива на железни руди, рекламата и изследването на пазари, финансовите услуги, далекосъобщенията.
Сред най-нископлатените действия са медико-социалните грижи, обществената работа без настаняване, производството на дървен материал, ветеринарномедицинската активност, производството на облекло, защитата, ресторантьорството и други
Средната работна заплата по предварителни данни за 2018 година доближи 1135 лева, което е номинален растеж от 9,4 на 100 и действително повишаване с 6,4 на 100, в случай че се претегли по отношение на инфлацията. В индустрията от общо 29 бранша 17 имат ниво на възнаграждение над междинната работна заплата за страната, а 13 са с номинален растеж над междинния за страната.
Обхватът на броя на наетите на минимална заплата обаче продължава да нараства. В края на декември 2018 година доближава 442 392 души и съставлява 19,3 на 100 от всички наети. Драстично нарастване на наетите на минимална заплата спрямо 2017 година се регистрира в секторите Транспорт, депозиране и пощи, Финансови и застрахователни действия и Създаване и разпространяване на информация.
Работната заплата продължава да бъде главният източник на приход в домакинските бюджети.
Проблемът със мощната районна диференциация в заетостта и заплащането на труда остава неуреден, установяват от КНСБ. Проблемът се обуславя от неналичието на вложения, ниския размер на трудовите хонорари и огромния обсег на нископлатени служащи в някои от областите. Разликата в брутните заплати е близо 2,1 пъти сред София (1536 лева.) и Видин (746 лева.).
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ