България сигурно е единствената държава на планетата, в която протест

България несъмнено е единствената страна на планетата, в която митинг се насрочва за след месец и половина-два. А претендираме, че сме част от най-демократичната и прогресивна общественост в света – Европейския съюз. Това написа в. Труд в собствен коментар.

Как да си разбираем, че против номинацията на Иван Гешев за основен прокурор има плануван митинг за средата на месец септември, само че е разгласен още в края на месец юли, като се изключи че става въпрос за изкуствено насаждано напрежение, подплатено със съответното финансиране.

Това е и най-голямото доказателство, че сме очевидци на типичен “активни мероприятия” и всевъзможни опити да се внушава, че това са “граждански” демонстрации, не са нищо повече или по-малко от откровени неистини.

Всъщност, още от номинирането му Гешев е нападнат с компромати и имитации, само че с толкоз долнопробно качество, че биват опровергавани и отшумяват не за три дни, а от време на време и за по-малко от три часа.

Това, естествено, не отхвърля сценаристите, които явно търсят резултата на количественото струпване, не толкоз на качеството на “калта”, която наемници хвърлят против заместник-главния прокурор. Заради това и всичките неистини, които се появиха в миналите близо два месеца, изсъхнаха по-бързо и от цвете, изложено на летния зной.

Лъжите против Иван Гешев
Първата неистина , която съперниците на Гешев пробваха да внушат, бе тази, че кандидатурата му е безалтернативна, а изборът – съдбоносен. Смисълът на цялостното единогласие, с което 11-те членове на Прокурорската гилдия предложиха Иван Гешев, а освен трима кадровици, каквото е условието по закон, се състои в нещо напълно друго от манипулативните внушения.

За първи път в последните 30 години прокурори и следователи виждат действителния късмет излъчен от тях сътрудник, минал през всички равнища на системата, да застане отпред на държавното обвиняване.

Това би било от изгода за проверяващите, считат всички тези стотици, а евентуално към този момент и над хиляда магистрати и чиновници на правосъдната власт, които застанаха с имената и подписите си зад десетките мнения и позиции, с които заявиха пред Пленума на кадровия орган поддръжка за номинацията на заместника на основния прокурор.

Втората неистина бе, че подписките са режисирани, а даже уебсайт пусна подправената вест, че починал следовател от Специализираната прокуратура също се бил “подписал” в поддръжка на Гешев. Разбра се, че това е грозна неистина, тъй като става въпрос за съвпадане на имената, а подписалият се е чиновник в институцията.

И таман когато сътрудници на Гешев бяха атакувани с грозни изявления, че го поддържат, пристигна изненадващата поддръжка от чиновници на Министерство на вътрешните работи и, забележете, даже от Държавна организация “Национална сигурност”.

Само си представете какво значи Службата за контраразузнаване на Англия МИ-5, Американската организация за вътрешна сигурност или тайните служби на Израел – МОСАД да излязат в поддръжка на нечия номинация за основен за правоохранителните институции държавен пост, какъвто безспорно е този на основния прокурор. Това би било най-големият отзив за интегритета и професионалните качества на претендента.

Но тук е България. Тук сходна поддръжка е мотив за подбив или за неуместни мнения за нарушаване на разделянето на управляващите.

У нас няма значение какво споделя гилдията, двете професионални организации на прокурори и на следователи, службите и проверяващите служители на реда. Важно е какво ще кажат наемниците – публицисти, юристи и прочие представители на подсъдими и обвинени лица. Особено и в случай че има къде да го кажат.

Срещу Гешев е впрегната цяла медийна войска от уеб сайтове, радиа, вестници и най-малко две малките екрани, едната от които – най-голямата. Непрестанно в „ публичното “ БНР, всяка заран по бТВ, а скоро ще стане и всеки следобяд и всеки уикенд, наложително би трябвало да има един хвърляч на тиня против прокуратурата и в частност против номинирания за основен прокурор.

Няма значение кого тъкмо съставляват тези представители – като Татяна Дончева, която от 15 години все се явява на избори и все по-малко хора гласоподават за нея. Телевизията икономисва на аудиторията, че Дончева може да приказва и като юрист на мнозина подсъдими или разследвани от прокуратурата предприемачи, а и е много близка с фараона Цветан Василев, който е главен обвиняем за банкрута на КТБ, тъкмо след неуморната работа на Гешев.

Труд, който беше оценен даже от Международния арбитраж и от управляващите на Оман, които се отхвърлиха от финансовите искания против България, откакто се срещнаха с доказателствата против беглеца от правораздаването. Дори Иван Костов влезе в ролята на хвърляч на тиня. Воден евентуално и от персонален претекст, тъй като и той, сходно на ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов, когато бе махленски в укриване на данъчни отговорности в изключително огромни размери, побърза да се появи в бТВ и театрално да се показа за жертва.

А жертвата в тази ситуация са всички тези данъкоплатци, които съзнателно си заплащат данъците, до момента в който при Панов и Костов, на база инспекции на Национална агенция за приходите, се открива, че не могат да потвърдят произхода на шестцифрени суми.

Имаше и трета неистина, а умерено може да се назова и трийсет и трета, против Иван Гешев. Тя бе обвързвана с дамата, с която Гешев живее на фамилни начала, която била купила парцел от някогашен съучастник на основния очевидец против наказаната за корупция отстранена кметица на “Младост” Десислава Иванчева – Александър Ваклин.

Колко пъти тази неистина се пуска в общественото пространство ли? За последните 4-5 месеца за повторно, като и двата пъти бе опровергавана с обстоятелства и с доказателства, та даже Ваклин изясни, че създателите на компромата от поръчковия уебсайт “Биволъ” обърнали номерата на улицата – дали от несръчност или изцяло съзнателно, с цел да звучи „ правдиво “ подправената им вест.

Изброяването на лъжите може да продължи дълго. Като да вземем за пример с тази, че Гешев не признавал разделянето на управляващите. Желанието за единодушие на управляващите, за разговор, който да промени чувството за липса на правдивост у обществото, взе че към този момент се смята за нещо ненормално у нас?!

Защото това желае Гешев – добра, съвременна и ефикасна законодателна основа, която зависи от Народното събрание, работещи проверяващи органи – Министерство на вътрешните работи, ДАНС, Национална агенция за приходите, митници, които са към изпълнителната власт, общи дейности със съдиите по усъвършенстване на правосъдната карта, с цел да не страдат едни магистрати за сметка на други, а жителите да се оплакват от постепенно правораздаване.

И това е записал в Концепцията за ръководство на прокуратура. Жалкият опит за офанзива против нея доближи дъното, откакто издание на подсъдимия Иво Прокопиев пусна неизвестен памфлет от “следовател”, който се прави на редактор на концепциите на заместника на основния прокурор, само че не си споделя името.

От компромати към хибридни митинги
Целта на тази явно координирана от обединен център “кална” акция в месеците юли-август бе да държи във фокуса на публичното внимание кандидатурата на Гешев, с цел да се добута до септември месец, когато сценаристите на войната против прокуратурата и независимостта на правосъдната власт ще преминат и към провеждането на хибридни митинги.

Фалшът е толкоз огромен, че изцяло унищожава всевъзможен рационален спор. Попитайте защо тъкмо е митингът против Гешев, само че не уредниците му или стимулираните участници в него, а някой, който се е подвел по тренда, натрапван от медийната агитация.

Със сигурност няма да може да ви отговори, тъй като митингът против избора на основен прокурор няма идеология, той не е достоверен, той има ГМО-основа, съчетана от солидно финансиране, като тук въобще не става въпрос за „ заплащане на калпак “ за присъединяване, а за нещо доста по-голямо и скъпо струващо.

Протестът в действителност не е против Иван Гешев, тъй като щеше да го има и против всеки различен номиниран или номинирани, в случай че претендентите за основен прокурор бяха повече от един. Защото това в действителност не е митинг, а опит за бунт против демократичните институции и върховенството на закона. И всеки, който твърди друго, сигурно го прави за персонална или непозната полза, а най-вероятно и поради двете.

Колко коства войната против прокуратурата?
Дали има още някой, на който не му е ясно, че организации като “БОЕЦ” и “Правосъдие за всеки” съществуват, тъй като са част от защитната тактика на подсъдимия фараон Цветан Василев, както да вземем за пример и партиите от така наречен обединяване “Демократична България”, които бранят интереса на различен обвиняем – Иво Прокопиев и други като тях. Всички тези подсъдими лица от години употребяват медиите, които прикрито или директно финансират и имат, по едно и също време като ятаган и като щит против държавното обвиняване.

Нима имате подозрение, че в обстановка, в която от година в арестите са богати семейства, като Арабаджиеви, Баневи, Стайкови, същите нямат интерес от дестабилизация на страната и надлежно от неуспех на изцяло транспарантната процедура по желание на “обвинител №1”.

Дори не е нужно да се счита какъв брой милиарда имат тези, които седем години провеждат всекидневните офанзиви против Сотир Цацаров, а от два месеца целеустремено и против досегашния му заместител.

„ Либералните полезности “ и „ гражданските свободи “ – заслон за индулгенция против следствията на злоупотреби
Всички тези фигури от Прехода може и да са нямали до момента доста пресечни ползи, само че в тази ситуация ги сплотява общата им цел – да не разрешат не просто Иван Гешев да бъде идващият основен прокурор, а да попречат на прокурорите и следователите да получат опцията за първи път от настъпването на демокрацията да се самоуправляват и да запазят своята самостоятелност от продължаващите към този момент над две десетилетия опити за слагането им под политически диктат.

Защото задачата на кукловодите на митингите е тъкмо тази – да има слаби проверяващи органи, да няма ефикасна полиция, да има тромаво и затъващо във формалности законодателство, което да бави следствията до приключване на отминалостта, а най-много и да прави (почти) невероятно доказването на може би най-обществено неприемливите закононарушения – като злоупотребата с власт, корупцията и ощетяването на обществения интерес посредством престъпна приватизация и ощетяване на бюджета по всевъзможни схеми, осъществени от „ белите якички “.

Същите, които със сектантско озлобление бранят гражданските свободи и демократичните полезности, които са съвършен заслон за индулгенция против следствията на злоупотреби.

Много се направи през годините, с цел да ерозира доверието в правоохранителните институции. И това несъмнено има своята доста по-дълбока цел, а точно – притъпяване на публичното чувство за правдивост. Следете дебата за това по какъв начин да вземем за пример България би трябвало да се откаже от най-тежкото наказване в Наказателния кодекс – пожизнен затвор без право на подмяна.

В този спор тези, които не желаят Иван Гешев за основен прокурор, няма да желаят да чуят и околните на жертвите на най-бруталните убийства от последната година у нас – на красивата Виктория от Русе, на дребната Кристин от Сотиря или на възрастните Йордан и Мария от Негован.

Тези, които желаят правдивост, не проявявали човечност, ще кажат радетелите на правата на изнасилвачи и невъзмутими убийци, без значение дали това ще е някогашен министър председател – перач на пари, задържана с рушвет кметица, източил милиарди фараон-беглец или розов абсурден предприемач с медии, партии и министри „ на повикване “.

Заради това, преди да взимаме отношение по натрапения ни спор – “за” или “против” номинирания за основен прокурор, би трябвало да си дадем ясно сметка – желаеме индулгенция за корумпирани политици, за натрупали благосъстоянието си на гърба на народа скандални предприемачи и за жестоки убийци или желаеме повече сигурност, работеща полиция, сполучливи следствия и най-сетне ефикасни присъди.

Защото въпросът към този момент не е дали Иван Гешев ще е основен прокурор, а имаме ли въобще държава…