България ще влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г.

Минималната заплата в евро от 2025 г. поставя България отново на дъното в ЕС

България ще влезе в еврозоната на 1 януари 2025 година с минимална месечна работна заплата от 1077 лева, или почти 551 евро по закрепения курс. Това е съществено алегорично достижение в подтекста на икономическата интеграция, само че действителното му отражение в джоба на работещите остава обезпокоително. Страната ще резервира последното място в Европейски Съюз по минимално заплащане.

Очакваното нарастване на минималната заплата от 1 януари 2026 година до 1210–1212 лева (около 619 евро ) ще съставлява растеж от 12,3% , само че още веднъж няма да извади България от дъното на класацията в Европейския съюз.

България – трайно последна в Европейски Съюз

Сравнението с останалите страни членки е красноречиво:

Люксембург води с над 2570 евро минимално заплащане.
Германия подсигурява най-малко 2100 евро .
Нидерландия , Белгия и Ирландия също са над 2000 евро .

Дори страни като Румъния (663 евро) и Латвия (700 евро) изпреварват България. Със своите 551 евро през 2025 година , и прогнозните 619 евро през 2026 година , страната остава твърдо на последното място по минимални приходи в Европейски Съюз.

Как се дефинира минималната заплата у нас?

В момента минималната заплата се пресмята като 50% от междинната брутна заплата за 12 месеца (две тримесечия от миналата и две от настоящата година). Според Кодекса на труда, новият размер би трябвало да бъде разгласен до 1 септември 2025 година , само че окончателните статистически данни към момента не са оповестени.

Според служебния обществен министър, в случай че не бъде реализирано единодушие със обществените сътрудници по новата европейска инструкция, ще се приложи актуалният механизъм. Изчисленията сочат стойност сред 1210 и 1212 лева за 2026 година

Блокаж към новата европейска инструкция

Европейската инструкция, която трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство, планува нова формула: 50% от междинната брутна заплата , или 60% от медианната заплата.

България извършва първия аршин, само че работодателските организации упорстват за втория, защото медианната стойност е по-ниска. Освен това директивата изисква:

Отчитане на покупателната дарба
Наблюдение върху растежа на приходите и тяхното систематизиране
Поне 80% покритие на груповото договаряне

Към момента България не е изпълнила тези условия. Преговорите сред синдикати, работодатели и държавно управление са блокирани, а е в лятна почивка, без изгледи за законови промени в период.

Синдикатите: „ Не виждам по какъв начин ще има смяна до септември “

Президентът на КНСБ Пламен Димитров изрази съществени подозрения, че ще се стигне до приемане на законодателни промени в границите на оставащите периоди. Според него актуалната формула дава известна отбрана, само че не реализира стабилно повишаване на приходите , нито действително приближаване до европейските стандарти.

Присъединете се към нашия