България ще стане най-новият член на еврозоната на 1 януари

България ще стане най-новият член на еврозоната на 1 януари 2026 година, като стопанската система е в мощна позиция на прага на приемането на еврото, без значими макроикономически несъответствия, в случай че се изключат високите равнища на неравенства в приходите и делът на хората изложени на риск от беднотия и обществено изключване. Това се показва в макроикономическия преглед на " УниКредит Булбанк " за третото тримесечие на тази година с създатели Кристофор Павлов, основен икономист на банката и Елена Костадинова, старши икономист.

Перспективата пред растежа на брутния вътрешен артикул (БВП) остава удобна на фона на мощното вътрешно търсене, което продължава да получава поддръжка от бързото повишаване на приходите и заема за българските семейства.

Според главния сюжет на банката се планува инфлацията на потребителските цени да стартира да се успокоява през оставащите месеци на тази и по-нататък в хода на идната година. Принос за това ще има разгръщането на разяснителната акция на държавното управление по отношение на приемането на еврото от 1 януари 2026 година, която би следвало да способства за усмиряване на инфлационните упования, както и регулаторните ограничения имащи за цел понижаване на опитите за спекулативно увеличение на цените на продуктите и услугите от страна на недобросъвестни търговци.

Основен риск за позитивния сюжет на банката остава политическата непоклатимост. Колапс на държавното управление и нови избори в края на тази или началото на идната година ще подкопаят напъните на институциите отговарящи за въвеждане на еврото, в това число сполучливото адресиране на публичните опасения, че в случай че не се подхващат енергични ограничения против спекулата, приемането на еврото може да бъде съпроводено с повишаване на инфлацията, написа в разбора.

" УниКредит Булбанк " покачва прогнозата за напредък на Брутният вътрешен продукт за тази година по отношение на предходното издание на макроикономическата си прогноза с 0,1 процентни пункта до 3,2 на 100. " В новата ни прогноза чакаме по-силен растеж на частното ползване и вложенията. Положителния резултат от нарасналата прогноза за частното ползване и вложенията ще бъде отчасти обезщетен от по-слаб експорт, който ще усили отрицателния принос към растежа на чистия износ, спрямо прогнозата ни от преди три месеца по отношение на 3 на 100, посочени в предходното издание на макроикономическата прогноза на банката ", показват от банката.

Прогнозата за растеж на Брутният вътрешен продукт през 2026 година и 2027 година възлиза на надлежно 3 на 100 и 2,8 на 100. В предходното издание на прогнозата банката очакваше растеж от 3,3 на 100 и 2,7 на 100.

Годишната инфлация, изчислена по националната методология (ИПЦ), доближи 4,4 на 100 през юни, което е най-високата стойност следена от месец декември 2023 година, написа в разбора. С максимален принос за увеличението на инфлацията на потребителските цени от началото на годината бяха цените на храните. Натрупаната инфлация при храните до момента от началото на годината в България доближи 5,2 на 100, което е третата най-висока стойност регистрирана измежду всички страни членки на Европейския съюз.

Основен сюжет на банката планува инфлацията на потребителските цени да стартира да се успокоява през втората половина на тази и по-нататък в хода на идната година. Принос за това ще има предстоящата добра селскостопанска годишна продукция през 2025 година, както и разгръщането на разяснителната акция на държавното управление по отношение на приемането на еврото от 1 януари 2026 година, която би следвало да способства за усмиряване на инфлационните упования, както и за понижаване на случаите на спекулативно увеличение на цените на продуктите и услугите.

Основен риск за позитивен сюжет за инфлацията остава политическата непоклатимост. Колапс на държавното управление и нови избори в края на тази или началото на идната година ще подкопаят напъните на институциите отговарящи за въвеждане на еврото, в това число сполучливото адресиране на публичните опасения, че в случай че не се подхващат енергични ограничения против спекулата, приемането на еврото може да бъде съпроводено с повишаване на инфлацията, написа в разбора.

Бюджетът на страната планува нарастване на данъчно-осигурителните доходи от 28,9 % от Брутният вътрешен продукт през 2024 година на 32,7 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година, което подхожда на растеж от цели 3,8 на 100. Отпадането на понижената ставка на Данък добавена стойност за хляба, брашното и някои туристически услуги, в композиция по-високи акцизи за тютюна и тютюневите произведения и увеличените доходи от ТОЛ системата се чака да способстват за повишаване на фискалните доходи със сума съответстваща на към 0,5 % от Брутният вътрешен продукт, написа в разбора.

Оставащите спомагателни данъчно-осигурителни доходи в размер на цели 3,3 % от Брутният вътрешен продукт се чака да дойдат от ограничения на държавното управление за понижаване на сивата стопанска система.

Според банката, този избор на политика е верен, тъй като България има огромен сив бранш. В взаимозависимост от употребяваната методология сивият бранш се прави оценка на сред една четвърт и една трета от стопанската система на страната. Ако част от тези обороти се обзет, в случай че данъчно-осигурителната тежест е към 30 %, има огромен капацитет за увеличение на приходите.

На процедура, задачата от 3,3 на 100 увеличение на данъчно-осигурителните доходи сочи, че държавното управление си слага за задача да изкара на ярко обороти съответстващи на към 11 % от Брутният вътрешен продукт на страната, написа в разбора.

В прогнозата си за осъществяването на бюджета банката е приела, че държавното управление ще реализира две-трети от задачата си. Очаква се България да надвиши недостига с до 1 % от Брутният вътрешен продукт за вложения за защита, без това да започва процедура за свръх недостиг, заради авансово получено утвърждение от Европейската комисия. Така дефицитът на начислена база ще доближи 4 % от Брутният вътрешен продукт, до момента в който за задачите на Пакта за непоклатимост и напредък (ПСР) регистрираният недостиг през 2025 година ще остане в размер на 3 %.

След нескончаем интервал, в който главните налози останаха без смяна, България наподобява покрай момента, в който ще забележим нарастване на съществени налози, показват от банката, като предвиждат кумулативно повдигане на осигурителните вноски за пенсии с 3 на 100 през 2027 година и 2028 година.