България ще се включи в новата обучителна мисия на НАТО

България ще се включи в новата обучителна задача на НАТО в Ирак, заяви вицепремиерът министър Красимир Каракачанов, който взе участие в срещата на военните министри от страните членки на пакта в Брюксел.

Той обаче не посочи какви ще са параметрите на българското присъединяване там.

НАТО утвърди на съвещанието си началото на подготовката за новата задача, която няма да е бойна.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг уточни в четвъртък, че интернационалната коалиция против " Ислямска страна " е освободила 98 % от завладените територии в Сирия и Ирак и 7.5 млн. души са били освободени от джихадистите.

Преди два дни министърът на защитата на Съединени американски щати Джеймс Матис прикани за подготвителната задача. Тя ще е следващо тестване за бюджета на страните членки и до момента част от тях имаха запаси.

НАТО и в този момент поддържа сходна задача. По-малко от 20 души извършват сходни задания към посолството на Англия в Багдад и съгласно Вашингтон тази задача е прекомерно дребна.

Каракачанов предложения Матис да посети България

Каракачанов заяви в четвъртък, че в границите на форума се е срещнал с Джеймс Матис и го е поканил да посети България.

" Обсъдихме равнището на съдействие във военната област, нуждата от усилване на това съдействие и извеждането му на по-високо равнище като връзка. Това през днешния ден бе първата крачка в тази посока. Запознах Матис с нашите стратегии за рационализация на въоръжените сили ", сподели Каракачанов.

България би трябвало да започва трите огромни модернизационни плана – покупката на нови изтребители, кораби и бронирани машини, само че към момента има съществени подозрения дали държавното управление има в действителност политическа роля за това.

Те се ускоряват още повече от проектите на Каракачанов да влага съществени средства в ремонт и даже рационализация на остарялата руска техника.

България ще отделя от ден на ден средства за защита

Съединени американски щати от време на време приканват съдружниците в НАТО да отделят повече средства за защита, което стана и на този конгрес.

По този мотив Каракачанов уточни, че България е измежду страните, които се чака да изпълнят задачата вложенията им в отбранителни качества да доближат два % от Брутният вътрешен продукт до 2024 година

София е поела този ангажимент от години, само че до момента няма забележителен прогрес и бюджетът за защита се движи към 1.2-1.4%. Почти напълно той се изразходва за настояща поддръжка и заплати.

" Още на 3 януари българското държавно управление одобри националния проект за увеличение на разноските до два % от Брутният вътрешен продукт ", сподели Каракачанов, представен от Българска телеграфна агенция.

" Средствата за защита не са единствено поради поетия ангажимент, а са нужни за рационализация на нашите въоръжени сили. За разлика от доста други европейски страни в България има схващане по тази тематика. ", добави той.

Според данни на НАТО Англия, Румъния, Гърция, Естония, Литва и Латвия са изпълнили или са близо до задачата от 2 %. Франция и Турция са измежду страните, които ще я доближат бързо.

Като цяло 15 от 28 членки на алианса, като изключим Съединени американски щати, имат тактики за извършване на задачата от 2 %, контрактувана за първи път през 2014 година като отговор на съветската анексия на Крим.