60% от доматите на българския пазар са вносни
България ще продължи да бъде чист вносител на пипер, краставици и домати поради ниското произвеждане в страната и неналичието на индикация за значително развиване в средносрочен проект. Това се споделя в разбор за бранша на Центъра за стопански проучвания в селското стопанство (САРА) към Института по земеделска стопанска система.
По оценки на САРА към 60% от осъществените домати посредством другите търговски канали отвън преработката идват от импорт, до момента в който при пипера и краставиците вносните количества съставляват почти 35%.
В разбора се показва, че трайната наклонност да пораства вносът на пресни домати продължи и през 2017 година, като импортът доближи 75,7 хиляди тона или със 7% над равнището от 2016 година и със 141% над нивото от 2011 година
Авторите на разбора не изключват темпът на напредък при вноса да се забави поради предстоящото разширение на оранжерийното произвеждане на домати в страната.
През 2014-2017 година вносът на пипер пораства и годишно варира сред 23,3 до 28,5 хиляди тона. Натискът на евтина продукция от Турция е един от факторите, задържащи растежа в страната.
Загубата на пазарни позиции е най-отчетлива при краставиците и корнишоните, където от 2013 година насам вносът годишно се усилва.
През 2017 година в страната са импортирани рекордните 20,4 хиляди тона краставици. Увеличението е с 59,3% по отношение на 2013 година и с 67% по отношение на 2007 година Изнесени са едвам 5,9 хиляди тона краставици, което е покрай годините преди евроинтеграцията на България. Явно е, че българската продукция изпитва проблеми в превъзмогването на ценовата конкуренция на вноса, споделят анализаторите.
Реализираните приходи от експорт през 2017 година са 134,8 млн. евро или с 6,9% над равнището от 2016 година и с 85,5% повече от осъществената стойност през 2007 година
За втора поредна година имаме позитивен търговски баланс от търговията с модифицирани плодове и зеленчуци. Като стойност чистият експорт доближава 7,9 млн. евро и надвишава размера от 2016 година – 5,3 хиляди евро. Все отново както при външната търговия с консервирани домати, по този начин и при търговията с консерви от краставици и корнишони, салдото е негативно.
По данни на агроминистерството през 2017 година 2,2% от обработваемата земя в страната се употребява за произвеждане на зеленчуци при 1,7% през 2016 година Нараснали са откритите площи в стопанствата – от 59,3 хиляди ха на 73,8 хиляди ха (+24,5% растеж на годишна база).
Оранжериите са с повърхност 966 ха, което е едва понижение (с 3,6%) по отношение на записаните 1 002 ха през 2016 година
Драстично се свиват площите с тикви с 9,9 хиляди ха, поради отрязаната обвързана поддръжка за тяхното произвеждане.
Общото количество на създадената продукция от обсъжданите три групи зеленчуци през 2017 година е 267,7 хиляди тона или с 4,3% под 2016 година Производство на домати продължава да пораства, достигайки 158,8 хиляди тона, като това е най-високото ниво през последните 10 година
Силната ценова конкуренция на вноса от Турция и Македония и спецификата на агротехниката задържат развиването в производството на пипер.
Намалението при производството на краставици през 2017 година по отношение на 2016 година е с 18% поради естествени бедствия и мощно конкурентната среда на европейския пазар.
Ниското ниво на консумация на плодове и зеленчуци, изключително измежду децата, е необятно дискутиран проблем в Европа и в световен проект. По данни на OECD (2016) през образователната 2013/2014 година 43% от 15-годишните девойки в България и 32% от момчетата ядат зеленчуци всекидневно.
Все отново най-силно пораства потреблението на домати. Според САРА потреблението приблизително на разположение през 2005 година е към 19 кг и пораства до 30 кг през 2017 година
Ниското ниво на междинните добиви, по едно и също време със значителната разновидност по години, са двата съществени казуса пред конкурентоспособността на градинарите в България.
Според анализаторите за справяне с провокациите е належащо стабилизиране на производството и по-конкретно усъвършенстване на индустриалните разноски в оранжериите.
Предвижда се през идващия 5-годишен интервал ценовото ниво да се покачва поради растящите индустриални разноски, в това число поради цените на силата и горивата и растящото възнаграждение на труда в земеделието.
Засушаването през лятото на 2018 година в огромна част от Западна Европа се отрази на производството на зеленчуци и води до
по-високи цени на зеленчуците спрямо предишни години.
Очаква се средногодишните цени на дребно да отбележат растеж при доматите с към 16% спрямо 2017 година до 2,82 лева./кг, да няма изменение при пипера – 2,89 лева./кг и намаляване с 8% при краставиците до 2,48 лева./кг.
Очертават се два съществени казуса пред бранша – учредителен, обвързван с реализация на продукцията за приемане на най-хубавите пазарни условия и индустриален - успеваемост и продуктивност. Очаква се двата казуса да продължат да пречат за превъзмогване на стагнацията в зеленчукопроизводството.
В средносрочен проект може да се чака еволюционен растеж във вътрешното произвеждане и при трите типа зеленчуци – домати, пипер и краставици, само че вносът ще остане забележителен, а самозадоволяването ще си остане на равнища 0,75.
Проблемът с работната мощ също е сериозен фактор. Дългосрочните решения са в софтуерното модернизиране, за което се изискват финансови запаси.
При подкрепяне на преработвателните предприятия би трябвало да се търси интегриран метод, като се подтиква освен основаването на лични насаждения, само че и консолидираното на други производители за взаимна активност, предлагат анализаторите. /investolr.bg
По оценки на САРА към 60% от осъществените домати посредством другите търговски канали отвън преработката идват от импорт, до момента в който при пипера и краставиците вносните количества съставляват почти 35%.
В разбора се показва, че трайната наклонност да пораства вносът на пресни домати продължи и през 2017 година, като импортът доближи 75,7 хиляди тона или със 7% над равнището от 2016 година и със 141% над нивото от 2011 година
Авторите на разбора не изключват темпът на напредък при вноса да се забави поради предстоящото разширение на оранжерийното произвеждане на домати в страната.
През 2014-2017 година вносът на пипер пораства и годишно варира сред 23,3 до 28,5 хиляди тона. Натискът на евтина продукция от Турция е един от факторите, задържащи растежа в страната.
Загубата на пазарни позиции е най-отчетлива при краставиците и корнишоните, където от 2013 година насам вносът годишно се усилва.
През 2017 година в страната са импортирани рекордните 20,4 хиляди тона краставици. Увеличението е с 59,3% по отношение на 2013 година и с 67% по отношение на 2007 година Изнесени са едвам 5,9 хиляди тона краставици, което е покрай годините преди евроинтеграцията на България. Явно е, че българската продукция изпитва проблеми в превъзмогването на ценовата конкуренция на вноса, споделят анализаторите.
Реализираните приходи от експорт през 2017 година са 134,8 млн. евро или с 6,9% над равнището от 2016 година и с 85,5% повече от осъществената стойност през 2007 година
За втора поредна година имаме позитивен търговски баланс от търговията с модифицирани плодове и зеленчуци. Като стойност чистият експорт доближава 7,9 млн. евро и надвишава размера от 2016 година – 5,3 хиляди евро. Все отново както при външната търговия с консервирани домати, по този начин и при търговията с консерви от краставици и корнишони, салдото е негативно.
По данни на агроминистерството през 2017 година 2,2% от обработваемата земя в страната се употребява за произвеждане на зеленчуци при 1,7% през 2016 година Нараснали са откритите площи в стопанствата – от 59,3 хиляди ха на 73,8 хиляди ха (+24,5% растеж на годишна база).
Оранжериите са с повърхност 966 ха, което е едва понижение (с 3,6%) по отношение на записаните 1 002 ха през 2016 година
Драстично се свиват площите с тикви с 9,9 хиляди ха, поради отрязаната обвързана поддръжка за тяхното произвеждане.
Общото количество на създадената продукция от обсъжданите три групи зеленчуци през 2017 година е 267,7 хиляди тона или с 4,3% под 2016 година Производство на домати продължава да пораства, достигайки 158,8 хиляди тона, като това е най-високото ниво през последните 10 година
Силната ценова конкуренция на вноса от Турция и Македония и спецификата на агротехниката задържат развиването в производството на пипер.
Намалението при производството на краставици през 2017 година по отношение на 2016 година е с 18% поради естествени бедствия и мощно конкурентната среда на европейския пазар.
Ниското ниво на консумация на плодове и зеленчуци, изключително измежду децата, е необятно дискутиран проблем в Европа и в световен проект. По данни на OECD (2016) през образователната 2013/2014 година 43% от 15-годишните девойки в България и 32% от момчетата ядат зеленчуци всекидневно.
Все отново най-силно пораства потреблението на домати. Според САРА потреблението приблизително на разположение през 2005 година е към 19 кг и пораства до 30 кг през 2017 година
Ниското ниво на междинните добиви, по едно и също време със значителната разновидност по години, са двата съществени казуса пред конкурентоспособността на градинарите в България.
Според анализаторите за справяне с провокациите е належащо стабилизиране на производството и по-конкретно усъвършенстване на индустриалните разноски в оранжериите.
Предвижда се през идващия 5-годишен интервал ценовото ниво да се покачва поради растящите индустриални разноски, в това число поради цените на силата и горивата и растящото възнаграждение на труда в земеделието.
Засушаването през лятото на 2018 година в огромна част от Западна Европа се отрази на производството на зеленчуци и води до
по-високи цени на зеленчуците спрямо предишни години.
Очаква се средногодишните цени на дребно да отбележат растеж при доматите с към 16% спрямо 2017 година до 2,82 лева./кг, да няма изменение при пипера – 2,89 лева./кг и намаляване с 8% при краставиците до 2,48 лева./кг.
Очертават се два съществени казуса пред бранша – учредителен, обвързван с реализация на продукцията за приемане на най-хубавите пазарни условия и индустриален - успеваемост и продуктивност. Очаква се двата казуса да продължат да пречат за превъзмогване на стагнацията в зеленчукопроизводството.
В средносрочен проект може да се чака еволюционен растеж във вътрешното произвеждане и при трите типа зеленчуци – домати, пипер и краставици, само че вносът ще остане забележителен, а самозадоволяването ще си остане на равнища 0,75.
Проблемът с работната мощ също е сериозен фактор. Дългосрочните решения са в софтуерното модернизиране, за което се изискват финансови запаси.
При подкрепяне на преработвателните предприятия би трябвало да се търси интегриран метод, като се подтиква освен основаването на лични насаждения, само че и консолидираното на други производители за взаимна активност, предлагат анализаторите. /investolr.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ