България получава около 1 млрд. евро повече по политиката на сближаване след 2020 г.
България ще получи към 1 милиарда евро повече за районно развиване и по политиката на доближаване през идващия програмен интервал 2021 – 2027 година (около 10 милиарда евро) по отношение на сегашния. Това демонстрират предварителните калкулации по показаната от Европейската комисия рамка за разпределението на бюджетите по страни във вторник, заяви зам.-министърът на районното развиване Деница Николова на конгрес за бъдещето на териториалното доближаване в Европейски Съюз след 2020 година в София. Той е проведен от Европейската мрежа за териториална обсервация – ESPON, която е взела участие в правенето на знаците за разпределянето на средствата.
" С наслада и горделивост мога да отбележа, че това за нас е самопризнание, че сме натрупали потенциал по осъществяване на стратегиите и можем да реализираме резултати, които са забележими за всички. Очевидно Европейска комисия търси опция да ни поддържа, с цел да реализираме по-бързо развиването си на основни браншове ", разяснява Николова.
Причината България да получи повече средства е, че към този момент те се разпределят по нов механизъм с включването на нови знаци с изключение на досегашният базов – брутният вътрешен артикул на глава от популацията. Сред тях са интеграцията на мигрантите, младежката безработица и екологични индикатори.
Така поради политиката си да не одобряват мигранти бюджетите на Полша, Унгария и Чехия са доста орязани с към 20 на 100.
Дали обаче предлагането на Европейска комисия за това систематизиране ще бъде утвърдено, занапред ще стане ясно в договарянията сред страните, Европейска комисия, Екологичен потенциал и Съвета.
След 2020 година Европейски Съюз залага на нов модел на районна поддръжка. Унифицираният се заменя с диференциран метод съгласно характерните потребности на обособените райони. Защото един размер не пасва на всички, както нагледно се изрази проф. Фабрицио Барка, някогашен италиански министър.
Приоритетен ще е правилото на междурегионално съдействие, което ще се предизвиква. За България това значи да продължи да си партнира с други страни по стратегически планове за целия Европейски Съюз, сподели Деница Николова. По думите ѝ ще бъде подкрепян повече районният метод на влияние, а не концентрацията на равнище община и локални управляващи.
Ще се търси вид, при който сложно да се реализират резултати за съответен район по отношение на географските особености, естествените дадености, икономическите капацитети за развиване, демографията и всички останали знаци, върху които може да се влияе.
С новия метод Европейски Съюз ще се опита да поправи грешката от миналите години, тъй като провежданата политика не е понижила неравенствата, а е довела до разделяне, стана ясно от изявлението на проф. Барка.
" Има разделения сред хората от центъра и тези от перифериите, сред градовете и селските региони, сред бедните и богатите градове. Това основава чувството за изоставеност. Притеснявате се за образованието, опазването на здравето, бъдещето на децата. Това основава напрежение и слага в риск съществуването на Европа ", сподели Барка.
Според него добра политика за обучение, за опазване на здравето, за околна среда не може да се изготви и да се приложи еднообразно за всички. Направихме политика, която изглеждаше добре, само че когато я приложихме, тя не беше добра за доста други. За това решението на казуса е териториален метод. Нуждаете се от центъра, само че би трябвало да го свържете, тъй че познанията от него да са потребни и за останалите, сподели още Барка.
ЕСПОН е хоризонтална стратегия на Европейски Съюз, която има за цел даване на институционална поддръжка за създаването и осъществяването на разнообразни политики в региона на териториалното развиване и доближаване.
България получава поддръжка от програмата под формата на експертиза за правене на стратегически документи, които да послужат за оформяне на бъдещата рамка на равнище Европейски Съюз във връзка с развиване на районите.
Програма ЕСПОН слага фокус върху уравновесеното териториално развиване, като задачата е да се понижи обезлюдяването на дребните обитаеми места и пренаселването на огромните градове.
" С наслада и горделивост мога да отбележа, че това за нас е самопризнание, че сме натрупали потенциал по осъществяване на стратегиите и можем да реализираме резултати, които са забележими за всички. Очевидно Европейска комисия търси опция да ни поддържа, с цел да реализираме по-бързо развиването си на основни браншове ", разяснява Николова.
Причината България да получи повече средства е, че към този момент те се разпределят по нов механизъм с включването на нови знаци с изключение на досегашният базов – брутният вътрешен артикул на глава от популацията. Сред тях са интеграцията на мигрантите, младежката безработица и екологични индикатори.
Така поради политиката си да не одобряват мигранти бюджетите на Полша, Унгария и Чехия са доста орязани с към 20 на 100.
Дали обаче предлагането на Европейска комисия за това систематизиране ще бъде утвърдено, занапред ще стане ясно в договарянията сред страните, Европейска комисия, Екологичен потенциал и Съвета.
След 2020 година Европейски Съюз залага на нов модел на районна поддръжка. Унифицираният се заменя с диференциран метод съгласно характерните потребности на обособените райони. Защото един размер не пасва на всички, както нагледно се изрази проф. Фабрицио Барка, някогашен италиански министър.
Приоритетен ще е правилото на междурегионално съдействие, което ще се предизвиква. За България това значи да продължи да си партнира с други страни по стратегически планове за целия Европейски Съюз, сподели Деница Николова. По думите ѝ ще бъде подкрепян повече районният метод на влияние, а не концентрацията на равнище община и локални управляващи.
Ще се търси вид, при който сложно да се реализират резултати за съответен район по отношение на географските особености, естествените дадености, икономическите капацитети за развиване, демографията и всички останали знаци, върху които може да се влияе.
С новия метод Европейски Съюз ще се опита да поправи грешката от миналите години, тъй като провежданата политика не е понижила неравенствата, а е довела до разделяне, стана ясно от изявлението на проф. Барка.
" Има разделения сред хората от центъра и тези от перифериите, сред градовете и селските региони, сред бедните и богатите градове. Това основава чувството за изоставеност. Притеснявате се за образованието, опазването на здравето, бъдещето на децата. Това основава напрежение и слага в риск съществуването на Европа ", сподели Барка.
Според него добра политика за обучение, за опазване на здравето, за околна среда не може да се изготви и да се приложи еднообразно за всички. Направихме политика, която изглеждаше добре, само че когато я приложихме, тя не беше добра за доста други. За това решението на казуса е териториален метод. Нуждаете се от центъра, само че би трябвало да го свържете, тъй че познанията от него да са потребни и за останалите, сподели още Барка.
ЕСПОН е хоризонтална стратегия на Европейски Съюз, която има за цел даване на институционална поддръжка за създаването и осъществяването на разнообразни политики в региона на териториалното развиване и доближаване.
България получава поддръжка от програмата под формата на експертиза за правене на стратегически документи, които да послужат за оформяне на бъдещата рамка на равнище Европейски Съюз във връзка с развиване на районите.
Програма ЕСПОН слага фокус върху уравновесеното териториално развиване, като задачата е да се понижи обезлюдяването на дребните обитаеми места и пренаселването на огромните градове.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ