България ще плаща 5% от БВП за отбрана, според ангажимента

България ще заплаща 5% от Брутният вътрешен продукт за защита, съгласно уговорката си към НАТО. Новината удостовери министър председателят Росен Желязков по време на Срещата на върха в Хага. Той разясни, че 3,5% ще се отделят за истински разноски, а останалите 1,5% ще бъдат за разноски, „ които имат отношение към защитата ". като ще бъде направен народен проект за вложенията в отбранителния бранш.

Обърнато в пари - това значи към 10 милиарда лева, до момента в който сега страната ни дава малко под 2 милиарда лева

Говорим за едно много огромно разширение на разноските за защита. Това, което би трябвало да излезе като обръщение към жителите е какво ще вършим в защитата - инфраструктура, вложения. Какво значи това за бюджета? Бюджет, който е извънредно под напрежение, знаем, че тази година не върви доста добре откъм доходи от Данък добавена стойност, разяснява в BTV „ Тази заран " икономистът Петър Ганев.

Според него от тематика „ еврозона " страната би трябвало доста бързо да се ориентира към тематика „ обществени финанси ". Той беше безапелационен, че повече пари за защита значи промени в други сфери.

Ако покачваме с такава степен обществените разноски за защита или би трябвало да повишим данъчната тежест върху бизнеса и хората, или да спрем други разноски. Вдигането на налозите постоянно лимитира икономическата интензивност, вложенията и понижава приходите, добави финансистът Никола Филипов.

Ганев изясни, че с цел да се компенсира сумата, нужна за НАТО, ще би трябвало „ букет от ограничения " и даде образец с автоматизираното повдигане на заплатите в държавния бранш, които носят голям разход в бюджета.

Въпросът е по какъв начин да избягаме от повдигане на Данък добавена стойност, повдигане на осигуровките. Трябва да се търсят средства от тол системите, облагането на хазарта, облагането на парцелите. Има сфери, в които може да се пипне и би било относително заслужено, уточни Ганев.

Банките не би трябвало да са обект на повишение на данъчната тежест - там може да има два пожара. Първо, концептуален - не може страната да санкционира всеки бранш, който се оправя добре и процъфтява. Второ - те са супер контролирани и би трябвало да дават отговор на много финансови условия, сподели Филипов.

Експертите бяха безапелационни, че без промени в разходната част на бюджета, няма по какъв начин да се доближат мечтаните цели.