България кандидатства през задния двор за мач за Суперкупата на Европа
България ще желае да одобри мача за Суперкупата на Европа през 2023 година Новината, публикувана у нас от Нова телевизия, в действителност се появи в началото в съветски медии. И звучи много изненадващо поради обстоятелството, че сега страната ни не разполага със оборудване, което да се приближава най-малко до средноевропейските стандарти.
Та в Русия обобщиха седемте града, които се съревновават за мачовете за европейската Суперкупа през 2022 и 2023 година - София, Алмати (Казах), Белфаст (С. Ирл), Казан (Русия), Минск (Блрс), Тирана (Алб) и Хелзинки (Фин).
В България обаче очевидно са работили тихомълком от известно време насам по напредването на документите. От БФС са удостоверили подаването на кандидатурата, само че към момента няма нищо оповестено на уеб страницата на футболния съюз. В понеделник след срещата си със притежателите на " Лудогорец ", " ЦСКА-София " и " Левски ", министър председателят Бойко Борисов леко се поиздаде пред радио " Дарик ": " Финал за Суперкупа на Европа могат да ни дадат незабавно, само че какъв е смисълът два огромни тима да дойдат и да изиграят тук един мач? Има смисъл, когато има построена система (б.р. - Борисов засяга система за развиване на детско-юношеския футбол). "
Завиден е оптимизмът на премиера, изключително като се погледнат някои от към този момент готовите уреди в упоменатите градове. Но Борисов явно е обнадежден от някого, че възможностите ни са положителни.
България не за пръв път кандидатства пред УЕФА без приключен стадион. През 2014 година страната ни опита да получи мачове от Евро 2020, като показа плана си за ст. " Славия ", който против обещани от вложител 32 млн. евро трябваше да стане украшение за 33 000 фенове и на него да играе и националният тим по футбол. От УЕФА, естествено, не взеха кандидатурата на съществено. По-късно и самата концепция за този стадион пропадна по разнообразни аргументи.
С какво влизаме този път в борбата? Присъствието таман на София като претендент автоматизирано значи, че като разновидности отпадат Разград, Варна и Пловдив. На " Лудогорец Арена ", който е най-близко до разбирането за естествен актуален стадион, има за изграждане още една естрада - централната, само че там оборудването ще е с доста дребен потенциал - до към 14 000 души. Стадион " Христо Ботев " в Пловдив пък е на към година и половина от завършването си, в случай че работата по него се възобнови в този момент (а мотиви за сходен оптимизъм липсват). Но и той е очакван за под 20 000 души (и по-точно 18 100). По последна информация от Варна пък някогашният " Юрий Гагарин " може да бъде достроен с помощта и на страната, като сега се изследва дали не може потенциалът му да бъде уголемен от 20 000 на 40 000 души. Последното може да се окаже излишно, щом той не е очакван в офертата за мача за Суперкупата на Европа. Стадион " Варна " е вид за един от четирите, с които България ще влезе в взаимната кандидатура с Гърция, Румъния и Сърбия за Евро 2028 и Мондиал 2030. Но дали такава кандидатура ще има в последна сметка, е много необикновен въпрос, поради промяната на властта в Гърция и нежните ни връзки със Сърбия сега, да речем.
В София обаче също сега няма нищо стартирано като градеж, а единствено положителни планове. Предвид комплицирания проблем с Борисовата градина е малко евентуално страната ни да кандидатства със ст. " Българска войска ", защото е евентуално даже чисто писмено нещата там да се затлачат. В допълнение няма определен план всред трите, които до момента управлението на " ЦСКА-София " стартира пред медиите.
Остава " кокетното стадионче " за " стотина милиона ", за което Бойко Борисов заприказва през септември м.г. Но и това е още надалеч от действителността, защото няма одобрен дори терен за градеж, камо ли обезпечено финансиране от държавния бюджет, конкурс за проект и така нататък
Действително, приемането на домакинство за сходен мач е примамливо. Например тази година феновете на ст. " Водафон парк " в Истанбул ще гледат конфликта " Ливърпул " - " Челси ". Но - още веднъж: Изобщо не е ясно дали в УЕФА ще се доверят единствено на положителните ни планове, без да видят отсреща действителен стадион, с който се кандидатства.
Та в Русия обобщиха седемте града, които се съревновават за мачовете за европейската Суперкупа през 2022 и 2023 година - София, Алмати (Казах), Белфаст (С. Ирл), Казан (Русия), Минск (Блрс), Тирана (Алб) и Хелзинки (Фин).
В България обаче очевидно са работили тихомълком от известно време насам по напредването на документите. От БФС са удостоверили подаването на кандидатурата, само че към момента няма нищо оповестено на уеб страницата на футболния съюз. В понеделник след срещата си със притежателите на " Лудогорец ", " ЦСКА-София " и " Левски ", министър председателят Бойко Борисов леко се поиздаде пред радио " Дарик ": " Финал за Суперкупа на Европа могат да ни дадат незабавно, само че какъв е смисълът два огромни тима да дойдат и да изиграят тук един мач? Има смисъл, когато има построена система (б.р. - Борисов засяга система за развиване на детско-юношеския футбол). "
Завиден е оптимизмът на премиера, изключително като се погледнат някои от към този момент готовите уреди в упоменатите градове. Но Борисов явно е обнадежден от някого, че възможностите ни са положителни.
България не за пръв път кандидатства пред УЕФА без приключен стадион. През 2014 година страната ни опита да получи мачове от Евро 2020, като показа плана си за ст. " Славия ", който против обещани от вложител 32 млн. евро трябваше да стане украшение за 33 000 фенове и на него да играе и националният тим по футбол. От УЕФА, естествено, не взеха кандидатурата на съществено. По-късно и самата концепция за този стадион пропадна по разнообразни аргументи.
С какво влизаме този път в борбата? Присъствието таман на София като претендент автоматизирано значи, че като разновидности отпадат Разград, Варна и Пловдив. На " Лудогорец Арена ", който е най-близко до разбирането за естествен актуален стадион, има за изграждане още една естрада - централната, само че там оборудването ще е с доста дребен потенциал - до към 14 000 души. Стадион " Христо Ботев " в Пловдив пък е на към година и половина от завършването си, в случай че работата по него се възобнови в този момент (а мотиви за сходен оптимизъм липсват). Но и той е очакван за под 20 000 души (и по-точно 18 100). По последна информация от Варна пък някогашният " Юрий Гагарин " може да бъде достроен с помощта и на страната, като сега се изследва дали не може потенциалът му да бъде уголемен от 20 000 на 40 000 души. Последното може да се окаже излишно, щом той не е очакван в офертата за мача за Суперкупата на Европа. Стадион " Варна " е вид за един от четирите, с които България ще влезе в взаимната кандидатура с Гърция, Румъния и Сърбия за Евро 2028 и Мондиал 2030. Но дали такава кандидатура ще има в последна сметка, е много необикновен въпрос, поради промяната на властта в Гърция и нежните ни връзки със Сърбия сега, да речем.
В София обаче също сега няма нищо стартирано като градеж, а единствено положителни планове. Предвид комплицирания проблем с Борисовата градина е малко евентуално страната ни да кандидатства със ст. " Българска войска ", защото е евентуално даже чисто писмено нещата там да се затлачат. В допълнение няма определен план всред трите, които до момента управлението на " ЦСКА-София " стартира пред медиите.
Остава " кокетното стадионче " за " стотина милиона ", за което Бойко Борисов заприказва през септември м.г. Но и това е още надалеч от действителността, защото няма одобрен дори терен за градеж, камо ли обезпечено финансиране от държавния бюджет, конкурс за проект и така нататък
Действително, приемането на домакинство за сходен мач е примамливо. Например тази година феновете на ст. " Водафон парк " в Истанбул ще гледат конфликта " Ливърпул " - " Челси ". Но - още веднъж: Изобщо не е ясно дали в УЕФА ще се доверят единствено на положителните ни планове, без да видят отсреща действителен стадион, с който се кандидатства.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ