България ще инвестира над 3 млн. евро за астрономически изследвания
България ще влага над 3 милиона евро в нова станция за астрономически проучвания. Съоръжението ще бъде част от един от най-интересните и съвременни планове в международен мащаб.
" LOFAR (Low-Frequency Array) или нискочестотният масив, е най-големият радиотелескоп за наблюдаване на Вселената в честоти сред 10 и 250 мегахерца. Това са най-ниските честоти, които могат да бъдат следени от земната повърхнина. Това прави този радиотелескоп неповторим за разкриване на нови явления. Той стартира работа през 2012 година и се състои от 52 наблюдателни станции, всяка една от тях с размера на футболно игрище, които са разпределени из Европа ", сподели доцент доктор Камен Козарев от Института по астрономия към Българска академия на науките за " България заран ".
По думите му всички тези станции могат да работят дружно в унисон.
" Когато сигналите от тях се съберат, телескопът има разграничителна дарба, извънредно еластичен е, разрешава наблюдаване на явления от началото на Вселената - доста звезди, отдалечени галактики, та чак до наблюдаване на магнитните полета. Може да следим Слънцето, планети - това е нещо, което различен телескоп не би могъл да го направи ", добави доцент доктор Козарев пред Bulgaria ON AIR.
Иновативното е, че LOFAR няма движещи се елементи.
" Няма сателитни чинии, които се насочват в една или друга посока, което го прави още по-иновативен. Щастливи сме, че в България ще имаме опцията да построим и да използваме такава станция, като най-новото нещо, което се случи, е основаването на европейски консорциум сред 6 страни, в които е включена България ", разясни събеседникът.
Станцията ще се намира в непосредствена непосредственост до Националната астрономическа обсерватория " Рожен ".
" Цялата инвестиция е за повече от 10 млн. лева, щастливи сме от съдействието, което имаме с МОН. Трябва да се влага в неповторима инфраструктура, човешки капитал. Нашият план е неповторим с това, че самото естество изисква развиване на качествата в осведомителните технологии, тъй като този телескоп бълва голям поток от данни, които ние би трябвало да можем да обработим ", разяснява още доцент доктор Камен Козарев.
Радиоастрономията занапред се развива у нас.
" LOFAR (Low-Frequency Array) или нискочестотният масив, е най-големият радиотелескоп за наблюдаване на Вселената в честоти сред 10 и 250 мегахерца. Това са най-ниските честоти, които могат да бъдат следени от земната повърхнина. Това прави този радиотелескоп неповторим за разкриване на нови явления. Той стартира работа през 2012 година и се състои от 52 наблюдателни станции, всяка една от тях с размера на футболно игрище, които са разпределени из Европа ", сподели доцент доктор Камен Козарев от Института по астрономия към Българска академия на науките за " България заран ".
По думите му всички тези станции могат да работят дружно в унисон.
" Когато сигналите от тях се съберат, телескопът има разграничителна дарба, извънредно еластичен е, разрешава наблюдаване на явления от началото на Вселената - доста звезди, отдалечени галактики, та чак до наблюдаване на магнитните полета. Може да следим Слънцето, планети - това е нещо, което различен телескоп не би могъл да го направи ", добави доцент доктор Козарев пред Bulgaria ON AIR.
Иновативното е, че LOFAR няма движещи се елементи.
" Няма сателитни чинии, които се насочват в една или друга посока, което го прави още по-иновативен. Щастливи сме, че в България ще имаме опцията да построим и да използваме такава станция, като най-новото нещо, което се случи, е основаването на европейски консорциум сред 6 страни, в които е включена България ", разясни събеседникът.
Станцията ще се намира в непосредствена непосредственост до Националната астрономическа обсерватория " Рожен ".
" Цялата инвестиция е за повече от 10 млн. лева, щастливи сме от съдействието, което имаме с МОН. Трябва да се влага в неповторима инфраструктура, човешки капитал. Нашият план е неповторим с това, че самото естество изисква развиване на качествата в осведомителните технологии, тъй като този телескоп бълва голям поток от данни, които ние би трябвало да можем да обработим ", разяснява още доцент доктор Камен Козарев.
Радиоастрономията занапред се развива у нас.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ