В новия програмен период 2028-2034: България с орязан бюджет...
България ще има по-малко пари за земеделие през следващия програмен интервал 2028-2034 г. По линия на директните заплащания, които до момента бяха известни като Първи дирек на ОСП, за страната ни са планувани 6,2 милиарда евро. За развиването на селските региони ще бъдат отпуснати още 1,4 милиарда евро. Това значи, че общата сума за идващия седемгодишен интервал е 7,6 милиарда евро. Тя е по-малка от бюджета от 7,89 милиарда евро, който е избран за страната ни в настоящия програмен интервал. Неприятните числа бяха обявени от Марио Милушев, шеф в Генерална дирекция „ Земеделие и развиване на селските региони “ на Европейската комисия (ЕК). Той взе участие във конгрес на тематика „ Новата Обща селскостопанска политика след 2027 година “, извършен в столицата.

Фермери пресмятат, че подпомагането за бранша след 2028 година ще е с малко над 380 млн. евро под досегашното, без в тези сметки да се включва националното съфинансиране.
Успокоителното е, че България има капацитет да усвои спомагателни 13,7 милиарда евро по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП), с които общата сума за страната ни може да се усили до 21,3 милиарда евро.
Милушев акцентира, че този бонус зависи напълно от потвърдената успеваемост на националните промени. Сред другите основни промени са премахването на разделянето сред двата стълба на ОСП и доста понижаване на административната тежест за фермерите, оповестява " Агрозона ".
През юли тази година ЕК предложи бюджетната пътна карта на Европейския съюз за интервала 2028-2034 година Представянето на дълго чаканата Многогодишна финансова рамка (МФР) сложи началото на дълги и напрегнати договаряния за бюджета сред 27-те страни, членки на Европейски Съюз. Дискусиите може да продължат повече от две години - до края на 2027 година, като един от основните въпроси е бъдещето на ОСП - най-голямото настрана разходно перо на Европейски Съюз.
Съгласно предлагането на Европейска комисия по отношение на МФР, която ще служи за поддръжка на земеделските стопани в Европейския съюз през идния програмен интервал 2028-2034 година, българските фермери ще получат забележителна финансова помощ.
Освен упоменатите 7,6 милиарда евро, България може да получи достъп и до нов финансов запас от Европейската комисия, предопределен за поддръжка на по-слаборазвитите райони в границите на Съюза. Общият размер на този нов бюджет за всички 27 страни членки възлиза на 218 милиарда евро. Според направените от Милушев калкулации земеделските стопани в страната биха могли да усвоят още 13,7 милиарда евро, стига да бъдат потвърдени ефикасни промени. Тези запаси зависят в по-голяма степен от решенията на страната и включват развиването на селските региони, нововъведенията и метода LEADER. По този метод общата евентуална сума за България би достигнала внушителните 21,3 милиарда евро.
Ключовото изискване за приемането на тези спомагателни средства е държавните управления на съответните страни да показват успеваемостта на европейската поддръжка. Експертът подчертава върху обстоятелството, че този проектобюджет не включва бъдещите национални съфинансирания, чието гласоподаване следва да бъде решено от самите страни членки.
Що се отнася до общата МФР на Европейския съюз до 2034 година, тя е заложена в проекторегламента на Европейска комисия в размер на 2 трилиона евро. От тази сума, 865 милиарда евро (или 44%) ще бъдат разпределени за осъществяване на проектите за национално и районно партньорство. Именно в този мегафонд са включени и средствата, планувани за селскостопанската политика.
Ключова промяна в ръководството на средствата е отпадането на комплицираното делене сред досегашните два стълба на ОСП. Новият метод планува консолидиране на всички ограничения в един общ народен проект.
Това обединяване ще отстрани потребността от тромаво преразпределение на финансирането сред разнообразни бюджетни посоки. Очаква се опростяването да донесе обилни преимущества както за стопаните, по този начин и за административния уред. Тези изгоди включват осезаемо понижаване на бюрокрацията, изразяващо се в ограничение на одитите до най-много веднъж годишно, както и автоматизирано признание на екологичните стандарти за сертифицираните биологични производители.
Новият бюджет за ОСП не е съответен за страните членки
„ Бюджетът на ОСП би трябвало да подсигурява минимум сегашните равнища на поддръжка и да регистрира външната конвергенция, което не е съответно отразено в препоръчаното систематизиране на бюджета по страни членки ", сподели по време на форума земеделският министър доктор Георги Тахов. Според него постигането на цялостната външна конвергенция на директните заплащания би трябвало да бъде заслужено остойностено и напълно допълнено към бюджета на интервенциите за подкрепяне на прихода. Правилата по отношение на ОСП след 2027 година би трябвало да бъдат уредени в обединен правилник, който да бъде обсъждан и признат от Съвета по земеделие “, съобщи още министър Тахов. Той изрази терзание по отношение на неналичието на целенасочена поддръжка за развиването на селските региони и обезпеченото им финансиране. По думите му, е значимо да бъде продължена политиката за икономическите действия и общностите в селските региони, в това число посредством основаване и поддържане на претовареност.

Министър Тахов посочи още, че ОСП не би трябвало да бъде част от Европейския фонд за икономическо, обществено и териториално доближаване, земеделие и селски региони, морско дело и риболовство, разцвет и сигурност (Единен фонд) за интервала 2028-2034 година Според него показаният план на правилник ще докара до намаление на конкурентоспособността на европейските фермери и нарушение на салдото сред икономическата, обществената и екологичната резистентност.

Фермери пресмятат, че подпомагането за бранша след 2028 година ще е с малко над 380 млн. евро под досегашното, без в тези сметки да се включва националното съфинансиране.
Успокоителното е, че България има капацитет да усвои спомагателни 13,7 милиарда евро по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП), с които общата сума за страната ни може да се усили до 21,3 милиарда евро.
Милушев акцентира, че този бонус зависи напълно от потвърдената успеваемост на националните промени. Сред другите основни промени са премахването на разделянето сред двата стълба на ОСП и доста понижаване на административната тежест за фермерите, оповестява " Агрозона ".
През юли тази година ЕК предложи бюджетната пътна карта на Европейския съюз за интервала 2028-2034 година Представянето на дълго чаканата Многогодишна финансова рамка (МФР) сложи началото на дълги и напрегнати договаряния за бюджета сред 27-те страни, членки на Европейски Съюз. Дискусиите може да продължат повече от две години - до края на 2027 година, като един от основните въпроси е бъдещето на ОСП - най-голямото настрана разходно перо на Европейски Съюз.
Съгласно предлагането на Европейска комисия по отношение на МФР, която ще служи за поддръжка на земеделските стопани в Европейския съюз през идния програмен интервал 2028-2034 година, българските фермери ще получат забележителна финансова помощ.
Освен упоменатите 7,6 милиарда евро, България може да получи достъп и до нов финансов запас от Европейската комисия, предопределен за поддръжка на по-слаборазвитите райони в границите на Съюза. Общият размер на този нов бюджет за всички 27 страни членки възлиза на 218 милиарда евро. Според направените от Милушев калкулации земеделските стопани в страната биха могли да усвоят още 13,7 милиарда евро, стига да бъдат потвърдени ефикасни промени. Тези запаси зависят в по-голяма степен от решенията на страната и включват развиването на селските региони, нововъведенията и метода LEADER. По този метод общата евентуална сума за България би достигнала внушителните 21,3 милиарда евро.
Ключовото изискване за приемането на тези спомагателни средства е държавните управления на съответните страни да показват успеваемостта на европейската поддръжка. Експертът подчертава върху обстоятелството, че този проектобюджет не включва бъдещите национални съфинансирания, чието гласоподаване следва да бъде решено от самите страни членки.
Що се отнася до общата МФР на Европейския съюз до 2034 година, тя е заложена в проекторегламента на Европейска комисия в размер на 2 трилиона евро. От тази сума, 865 милиарда евро (или 44%) ще бъдат разпределени за осъществяване на проектите за национално и районно партньорство. Именно в този мегафонд са включени и средствата, планувани за селскостопанската политика.
Ключова промяна в ръководството на средствата е отпадането на комплицираното делене сред досегашните два стълба на ОСП. Новият метод планува консолидиране на всички ограничения в един общ народен проект.
Това обединяване ще отстрани потребността от тромаво преразпределение на финансирането сред разнообразни бюджетни посоки. Очаква се опростяването да донесе обилни преимущества както за стопаните, по този начин и за административния уред. Тези изгоди включват осезаемо понижаване на бюрокрацията, изразяващо се в ограничение на одитите до най-много веднъж годишно, както и автоматизирано признание на екологичните стандарти за сертифицираните биологични производители.
Новият бюджет за ОСП не е съответен за страните членки
„ Бюджетът на ОСП би трябвало да подсигурява минимум сегашните равнища на поддръжка и да регистрира външната конвергенция, което не е съответно отразено в препоръчаното систематизиране на бюджета по страни членки ", сподели по време на форума земеделският министър доктор Георги Тахов. Според него постигането на цялостната външна конвергенция на директните заплащания би трябвало да бъде заслужено остойностено и напълно допълнено към бюджета на интервенциите за подкрепяне на прихода. Правилата по отношение на ОСП след 2027 година би трябвало да бъдат уредени в обединен правилник, който да бъде обсъждан и признат от Съвета по земеделие “, съобщи още министър Тахов. Той изрази терзание по отношение на неналичието на целенасочена поддръжка за развиването на селските региони и обезпеченото им финансиране. По думите му, е значимо да бъде продължена политиката за икономическите действия и общностите в селските региони, в това число посредством основаване и поддържане на претовареност.

Министър Тахов посочи още, че ОСП не би трябвало да бъде част от Европейския фонд за икономическо, обществено и териториално доближаване, земеделие и селски региони, морско дело и риболовство, разцвет и сигурност (Единен фонд) за интервала 2028-2034 година Според него показаният план на правилник ще докара до намаление на конкурентоспособността на европейските фермери и нарушение на салдото сред икономическата, обществената и екологичната резистентност.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




