Треньорът на девойките до 17 г.: Европейското е шанс за популяризиране на женския футбол у нас
България ще бъде хазаин на започващото през май Европейско състезание по футбол за девойки до 17 години.
Страната ни ще взе участие а първи път на континенталния конгрес. Наишите девойки попаднаха в група с любимеца и сегашен европейски първенец Испания (среща на 8 май 16:00 ч.), Поругалия (5 май от 14:00 ч.) и Дания (11 май от 14:00 ч.).
В другата група са тимовете на Австрия, Англия, Германия и Холандия. Първите два отбора във всяка от двете групи не престават към полуфиналите, след което следва и край. Регламентът гласи, че няма да се организира мач за трето и четвърто място.
Нашият отбор е образуван пред към 2 години и към този момент е изиграл няколко интернационалните срещи. За да ни опише повече за положението на нашите девойки, упованията си за шампионата и развиването на женския футбол в България, GONG.BG се свързва с националния селекционер на девойките до 17 години – Троян Радулов.
Ето какво сподели експертът пред нашата медия:
Здравейте, господин Радулов. България ще одобри Европейско състезание по футбол за девойки до 17 год. Какво да чакаме от шампионата и от представянето на нашия тим?
Първо би трябвало да кажем, че този шампионат е една добра оценка за работата на БФС в женското направление на футбола. Турнирът ще се организира в Каварна, Албена и Добрич като финалът ще бъде в Албена.
България ще взе участие за първи път на този конгрес. Ние сме облагодетелствани поради семейството и не ни бе нужно да минаваме през квалификации. А тяхното превъзмогване не е по никакъв начин елементарно, защото има два квалификационни рунда, след които не престават единствено водачите в своите групи (б.р - квалификациите се състоят от 4 групи с 4 тима, като първите два отбора се класират за „ първокласен кръг”. На шампионата се класира единствено водачът в своята група). Сами разбирате, че много по-трудно би ни било, в случай че трябваше да минем през квалификации.
Иначе ние сме в група с Испания, Португалия и Дания. Испанките са на напълно друго равнище, само че се надявам да отмъкнем нещо от Дания и Португалия. Ние персонално разчитаме повече на груповия дух, на битката. Като метод играем по-затворено и разчитаме на контраатаки.
Кои са тимовете, които можем да считаме за любимци?
Традиционните преобладаващи сили в женския футбол за тази възраст са Испания и Германия. Можем да кажем, че испанките са най-силният отбор в тази конкуренция. В последните години англичаните влагат доста средства в женския футбол. Те също могат да бъдат считани за любимец.
Какво ни дава присъединяване на този шампионат?
Първо, това е добра оценка – за всички, които се занимават с женски футбол у нас. БФС работи по стратегия на УЕФА от 5-6 години насам. От централата очевидно виждат, че се работи, ускорява се интереса и има последователност нагоре – неотдавна даже бяхме спечелили един шампионат за развиване, на различен станахме втори. Благодарение на това ни дадоха това домакинство.
Идеята на УЕФА е да се развива женският футбол в по-периферните точки на Европа, както и с цел да може и тази част от популацията да бъде ангажирана със спорт. Разбира се, и те си имат чисто финансова полза посредством реклами и така нататък Но УЕФА като че ли към този момент е достигнала тавана в женското направление и сега просто уголемяват географията на женския футбол.
Разкажете ни малко за нашия тим – по кое време за първи път бе образуван този тим и какво можем да чакаме от него на шампионата?
С тези девойки работим дружно от към година и половина. Иначе сформирането бе през ноември 2017-а година Тогава направихме първия лагер. Повикахме повечко девойки – над 30. Но от тях останаха единствено 7-8. Все отново по-сериозно с този тим се работи от началото на предходната година (2018 г.). Направиха се няколко лагера въз основата в Бояна – от по 9-10 дни.
Вдигнахме много равнището най-много кондиционно. Защото за мен това е най-големият проблем – кондицията. Имам в щаба и човек, който дава отговор особено за тази част от подготовката.Имаме и фейсбук група, посредством която споделяме с девойките. По нея им пращаме самостоятелни стратегии по какъв начин да се приготвят. Преди няколко дни направихме проби, на които се регистрираха много положителни резултати. Изобщо индикаторите бяха най-хубавите до този миг.
Общо взето се получава по този начин, че националният тим запълва слабостите на клубните тимове. Ние би трябвало да даваме единствено тактически инструкции, само че работим малко като в клубен тим, с цел да може да развиваме качествата на тези девойки. Трябваше да се надгражда, да се приказва доста с тях. Надявам се, че в този момент ще се видят резултати от тази цялостна работа.
А каква е повода девойките да не са готови кондиционно?
Съвкупно е, не е единствено една повода. Нивото в самото клубно състезание, в което те играят, е много ниско. Няма условия, няма и огромна конкуренция. Броят и на самите девойки, от които се вършат селекциите, също не е огромен.
В националния тим обаче опитахме да запълним тази дупка, оставена в подготовката на девойки, и резултатите най-малко за мен са положителни. Мисля, че на това състезание можем да създадем изненада.
Кои от девойките можете да отличите като игра?
Не може да се отличи нещо кой знае какво като самостоятелни качества, само че въпреки всичко аз персонално одобрявам едно момиче като Димитра Иванова. Тя играе във Варна с момчета. Поста й е централен нападател или атакуващ халф. Има огромен гений, макар че е най-малка – родена е през 2004 година
И другото момиче, което можем да разпознаваем, е Вивиан Бесет. Тя живее и учи в Канада. Историята с нея е доста забавна, тъй като тя ни откри преди един месец и неотложно я взехме в тима.
Майка и е българка, а татко й канадец. Момичето има двойно поданство. Преди една година тя е търсила контакт с хора от щаба – хората, които са били преди мен. Но очевидно връзката не е станала. Но тъкмо преди един месец обаче, преди да влезем в лагерна конюнктура, майката на момичето някак ми е намерила координатите. Писа ми, след което към този момент започнахме да споделяме.
Предишният ден пък дамата е прочела, че ние ще участваме на Европейско, говорила е с детето си. Двете разчувствани, търсят метод да се свържат с нас. Казах им да ми пратят видео материал, с цел да видя по какъв начин играе момичето. Оказа се, че има в действителност положителни умения и незабавно я поканих да пристигна на лагера.
Те бяха толкоз въодушевени, че за два дни хванаха самолета от Канада и дойдоха в България, за може да я забележим. Всичко това ми сподели, че желанието им да играят за България е голямо. Оказаха се по-големи родолюбци от нас…
А Вивиан има съществени качества, не бих я взел другояче. Тя е другата съществена състезателка в тима. Играе като централен бранител. Високо крепко момиче, технично, със мощен удар – друго равнище е, вижда се ясно.
Какви резултати е постигнал този тим досега?
Миналата година играхме шампионат за развиване в Литва. Това беше първата интернационална изява на този тим. Там бяха отборите на Исландия, Естония и домакините от Литва. Останахме втори, откакто победихме с 5:0 Литва и с 3:0 Естония. Загубихме единствено от исландците с 0:4. Те са извънредно мощни, очевидно хората работят крепко както в мъжкото, по този начин и в женското си направление.
След това, за жал, не ни бяха проведени интернационалните мачове и контроли. Едва през февруари тази година се изправихме против Сърбия на два пъти – загубихме ги и двете срещи (1:2 и 1:4), само че тези резултати заблуждават. Нашите девойки не бяха толкоз готови, тъй като бе началото на полусезона. Някои от състезателките за първи път играха интернационален мач, за други пък интервалът без такива мачове беше огромен.
И би трябвало да кажем, че ние беше много мъчно да си намираме мечтаните съперници. Принуждавахме се да играем против момчета. Например сме играли против набор 2004 година на Славия.
Побеждавахте ли ги момчетата…?
Ами, зависи. Два-три път сме побеждавали, нямаме проблеми в това отношение. Но ние нямаме полза от такива мачове. Аз желая да играем против тимове, които да преобладават над нас, с цел да можем да надграждаме.
А за какво ви е мъчно да си намирате съперници?
Аз го приписвам най-много на по-слабата организация. Почти всички страни си вършат проект с кого да играят за една година напред. А ние тук търсим месец за месец против кого да се надигнем.
Но въпреки всичко, предвид на показаните резултати и играта на нашите девойки, сигурно виждам напредък. Най-вече кондиционен напредък. Мисля, че положението ни е положително.
Какъв е вашият обичан жанр на игра?
Лично аз одобрявам печелившия жанр, в случай че би трябвало да сме почтени. Но методът ми зависи от тима, който повеждам и съперниците. Аз съм и треньор на момчета в една частна школа в София – „ РД Спорт”. Там да вземем за пример желая тимът ми да нападна, резултатите не са значими. Но в Националния тим диря допустимо най-оптималния резултат, тъй като въпреки всичко пазиме достойнството и на страната си.
С моя щаб сме решили, че на този стадий девойките няма по какъв начин да се надиграват с другите тимове. Изповядваме затворен жанр, като разчитаме на скоростно преливане и контраатаки.
Добре, тогава по-генерално. Какво ви е мнението за женския футбол в България?
Надявам се по-късно Европейско ползата да се усили. Когато аз започвах да се занимавам с женски футбол преди 5 години, записаните дами футболисти бяха едвам 200. Говорим за всички възрасти. В оня миг, в случай че за една възраст има 20-25 девойки, те всички влизат в Националния. Просто нямаше никаква конкуренция, само че и нямахме избор.
Сега обаче се вижда усъвършенстване по този индикатор. Например в този тим, който повеждам аз, през лагерна конюнктура са предишния към 60 девойки, като даже допускам, че за самата възраст има към 300 девойки общо в България. Вече е налице и по-големият избор.
Идеята е след Европейското да забележим и още по-голяма повсеместност. А по-късно ще пристигна и качеството. Надявам се да станат 6000-7000 интензивно играещите футбол девойки у нас. Сякаш ние в България като чуем още женски футбол и се плашим. Едва ли не тези деца не знаят по какъв начин се рита. Но и те си имат своите достолепия.
А самите девойки стимулирани ли са, идват ли с готовност?
Да, стимулирани са. Показват възторг. Аз персонално се надявам те да на прегорят вкъщи. Има си напрежение. Само това ме тормози, само че съм сигурен че ще дадат всичко от себе си. В това нямам подозрение.
Ако създадем един по-генерален взор - кои са отличителните черти на женския футбол?
Най-важна е кондиционната подготовка. Силните и слабите тимове значително се отличават по това. Трябва да можеш да тичаш непрестанно, да се играе с интензитет. Това е и главен проблем и за тимовете по света. Тяхната основна цел е да приготвят девойките най-много кондиционно, да подобрят тяхната издръжливост на терена.
Също по този начин в женския футбол са по-малко единоборствата. Твърди влизания липсват. Има и повече чисто игрово време. Това са разликите с мъжкия футбол. Но чисто тактически и механически няма кой знае какъв брой огромни разлики.
Момчетата са по-вариативни, с по-голямо въображение. Докато девойките по-скоро се стремят да изпълнят това, което им се каже. Всичко това са трендовете в международен мащаб.
Може ли едно момиче у нас да се устоя с женски футбол?
У нас на този стадий няма по какъв начин да стане. По-скоро задачата при нас е посредством футбола те да могат да отидат да учат гратис по университети в чужбина. Особено тези, които са в националния тим в този момент, мисля, че имат капацитет да минат по този път.
За тях е значимо да попаднат в тази среда, с цел да могат да израстват. Българите са както надарени, по този начин и малко мързеливи. Сякаш им липсва темперамент. Имат гений, само че не са стимулирани дотам.
И за край – да се върнем на Европейското, което следва. Вие персонално какво си пожелавате?
Надявам се да имаме шанс. Всичко става. Дори и до край може да се стигне. Виждали сме всичко във футбола. Важното е да си повяраме. Искам, като приключим шампионат, да сме щастливи. Дай Боже, и името на България да се популяризира с положително по-късно Европейско състезание.
Страната ни ще взе участие а първи път на континенталния конгрес. Наишите девойки попаднаха в група с любимеца и сегашен европейски първенец Испания (среща на 8 май 16:00 ч.), Поругалия (5 май от 14:00 ч.) и Дания (11 май от 14:00 ч.).
В другата група са тимовете на Австрия, Англия, Германия и Холандия. Първите два отбора във всяка от двете групи не престават към полуфиналите, след което следва и край. Регламентът гласи, че няма да се организира мач за трето и четвърто място.
Нашият отбор е образуван пред към 2 години и към този момент е изиграл няколко интернационалните срещи. За да ни опише повече за положението на нашите девойки, упованията си за шампионата и развиването на женския футбол в България, GONG.BG се свързва с националния селекционер на девойките до 17 години – Троян Радулов.
Ето какво сподели експертът пред нашата медия:
Здравейте, господин Радулов. България ще одобри Европейско състезание по футбол за девойки до 17 год. Какво да чакаме от шампионата и от представянето на нашия тим?
Първо би трябвало да кажем, че този шампионат е една добра оценка за работата на БФС в женското направление на футбола. Турнирът ще се организира в Каварна, Албена и Добрич като финалът ще бъде в Албена.
България ще взе участие за първи път на този конгрес. Ние сме облагодетелствани поради семейството и не ни бе нужно да минаваме през квалификации. А тяхното превъзмогване не е по никакъв начин елементарно, защото има два квалификационни рунда, след които не престават единствено водачите в своите групи (б.р - квалификациите се състоят от 4 групи с 4 тима, като първите два отбора се класират за „ първокласен кръг”. На шампионата се класира единствено водачът в своята група). Сами разбирате, че много по-трудно би ни било, в случай че трябваше да минем през квалификации.
Иначе ние сме в група с Испания, Португалия и Дания. Испанките са на напълно друго равнище, само че се надявам да отмъкнем нещо от Дания и Португалия. Ние персонално разчитаме повече на груповия дух, на битката. Като метод играем по-затворено и разчитаме на контраатаки.
Кои са тимовете, които можем да считаме за любимци?
Традиционните преобладаващи сили в женския футбол за тази възраст са Испания и Германия. Можем да кажем, че испанките са най-силният отбор в тази конкуренция. В последните години англичаните влагат доста средства в женския футбол. Те също могат да бъдат считани за любимец.
Какво ни дава присъединяване на този шампионат?
Първо, това е добра оценка – за всички, които се занимават с женски футбол у нас. БФС работи по стратегия на УЕФА от 5-6 години насам. От централата очевидно виждат, че се работи, ускорява се интереса и има последователност нагоре – неотдавна даже бяхме спечелили един шампионат за развиване, на различен станахме втори. Благодарение на това ни дадоха това домакинство.
Идеята на УЕФА е да се развива женският футбол в по-периферните точки на Европа, както и с цел да може и тази част от популацията да бъде ангажирана със спорт. Разбира се, и те си имат чисто финансова полза посредством реклами и така нататък Но УЕФА като че ли към този момент е достигнала тавана в женското направление и сега просто уголемяват географията на женския футбол.
Разкажете ни малко за нашия тим – по кое време за първи път бе образуван този тим и какво можем да чакаме от него на шампионата?
С тези девойки работим дружно от към година и половина. Иначе сформирането бе през ноември 2017-а година Тогава направихме първия лагер. Повикахме повечко девойки – над 30. Но от тях останаха единствено 7-8. Все отново по-сериозно с този тим се работи от началото на предходната година (2018 г.). Направиха се няколко лагера въз основата в Бояна – от по 9-10 дни.
Вдигнахме много равнището най-много кондиционно. Защото за мен това е най-големият проблем – кондицията. Имам в щаба и човек, който дава отговор особено за тази част от подготовката.Имаме и фейсбук група, посредством която споделяме с девойките. По нея им пращаме самостоятелни стратегии по какъв начин да се приготвят. Преди няколко дни направихме проби, на които се регистрираха много положителни резултати. Изобщо индикаторите бяха най-хубавите до този миг.
Общо взето се получава по този начин, че националният тим запълва слабостите на клубните тимове. Ние би трябвало да даваме единствено тактически инструкции, само че работим малко като в клубен тим, с цел да може да развиваме качествата на тези девойки. Трябваше да се надгражда, да се приказва доста с тях. Надявам се, че в този момент ще се видят резултати от тази цялостна работа.
А каква е повода девойките да не са готови кондиционно?
Съвкупно е, не е единствено една повода. Нивото в самото клубно състезание, в което те играят, е много ниско. Няма условия, няма и огромна конкуренция. Броят и на самите девойки, от които се вършат селекциите, също не е огромен.
В националния тим обаче опитахме да запълним тази дупка, оставена в подготовката на девойки, и резултатите най-малко за мен са положителни. Мисля, че на това състезание можем да създадем изненада.
Кои от девойките можете да отличите като игра?
Не може да се отличи нещо кой знае какво като самостоятелни качества, само че въпреки всичко аз персонално одобрявам едно момиче като Димитра Иванова. Тя играе във Варна с момчета. Поста й е централен нападател или атакуващ халф. Има огромен гений, макар че е най-малка – родена е през 2004 година
И другото момиче, което можем да разпознаваем, е Вивиан Бесет. Тя живее и учи в Канада. Историята с нея е доста забавна, тъй като тя ни откри преди един месец и неотложно я взехме в тима.
Майка и е българка, а татко й канадец. Момичето има двойно поданство. Преди една година тя е търсила контакт с хора от щаба – хората, които са били преди мен. Но очевидно връзката не е станала. Но тъкмо преди един месец обаче, преди да влезем в лагерна конюнктура, майката на момичето някак ми е намерила координатите. Писа ми, след което към този момент започнахме да споделяме.
Предишният ден пък дамата е прочела, че ние ще участваме на Европейско, говорила е с детето си. Двете разчувствани, търсят метод да се свържат с нас. Казах им да ми пратят видео материал, с цел да видя по какъв начин играе момичето. Оказа се, че има в действителност положителни умения и незабавно я поканих да пристигна на лагера.
Те бяха толкоз въодушевени, че за два дни хванаха самолета от Канада и дойдоха в България, за може да я забележим. Всичко това ми сподели, че желанието им да играят за България е голямо. Оказаха се по-големи родолюбци от нас…
А Вивиан има съществени качества, не бих я взел другояче. Тя е другата съществена състезателка в тима. Играе като централен бранител. Високо крепко момиче, технично, със мощен удар – друго равнище е, вижда се ясно.
Какви резултати е постигнал този тим досега?
Миналата година играхме шампионат за развиване в Литва. Това беше първата интернационална изява на този тим. Там бяха отборите на Исландия, Естония и домакините от Литва. Останахме втори, откакто победихме с 5:0 Литва и с 3:0 Естония. Загубихме единствено от исландците с 0:4. Те са извънредно мощни, очевидно хората работят крепко както в мъжкото, по този начин и в женското си направление.
След това, за жал, не ни бяха проведени интернационалните мачове и контроли. Едва през февруари тази година се изправихме против Сърбия на два пъти – загубихме ги и двете срещи (1:2 и 1:4), само че тези резултати заблуждават. Нашите девойки не бяха толкоз готови, тъй като бе началото на полусезона. Някои от състезателките за първи път играха интернационален мач, за други пък интервалът без такива мачове беше огромен.
И би трябвало да кажем, че ние беше много мъчно да си намираме мечтаните съперници. Принуждавахме се да играем против момчета. Например сме играли против набор 2004 година на Славия.
Побеждавахте ли ги момчетата…?
Ами, зависи. Два-три път сме побеждавали, нямаме проблеми в това отношение. Но ние нямаме полза от такива мачове. Аз желая да играем против тимове, които да преобладават над нас, с цел да можем да надграждаме.
А за какво ви е мъчно да си намирате съперници?
Аз го приписвам най-много на по-слабата организация. Почти всички страни си вършат проект с кого да играят за една година напред. А ние тук търсим месец за месец против кого да се надигнем.
Но въпреки всичко, предвид на показаните резултати и играта на нашите девойки, сигурно виждам напредък. Най-вече кондиционен напредък. Мисля, че положението ни е положително.
Какъв е вашият обичан жанр на игра?
Лично аз одобрявам печелившия жанр, в случай че би трябвало да сме почтени. Но методът ми зависи от тима, който повеждам и съперниците. Аз съм и треньор на момчета в една частна школа в София – „ РД Спорт”. Там да вземем за пример желая тимът ми да нападна, резултатите не са значими. Но в Националния тим диря допустимо най-оптималния резултат, тъй като въпреки всичко пазиме достойнството и на страната си.
С моя щаб сме решили, че на този стадий девойките няма по какъв начин да се надиграват с другите тимове. Изповядваме затворен жанр, като разчитаме на скоростно преливане и контраатаки.
Добре, тогава по-генерално. Какво ви е мнението за женския футбол в България?
Надявам се по-късно Европейско ползата да се усили. Когато аз започвах да се занимавам с женски футбол преди 5 години, записаните дами футболисти бяха едвам 200. Говорим за всички възрасти. В оня миг, в случай че за една възраст има 20-25 девойки, те всички влизат в Националния. Просто нямаше никаква конкуренция, само че и нямахме избор.
Сега обаче се вижда усъвършенстване по този индикатор. Например в този тим, който повеждам аз, през лагерна конюнктура са предишния към 60 девойки, като даже допускам, че за самата възраст има към 300 девойки общо в България. Вече е налице и по-големият избор.
Идеята е след Европейското да забележим и още по-голяма повсеместност. А по-късно ще пристигна и качеството. Надявам се да станат 6000-7000 интензивно играещите футбол девойки у нас. Сякаш ние в България като чуем още женски футбол и се плашим. Едва ли не тези деца не знаят по какъв начин се рита. Но и те си имат своите достолепия.
А самите девойки стимулирани ли са, идват ли с готовност?
Да, стимулирани са. Показват възторг. Аз персонално се надявам те да на прегорят вкъщи. Има си напрежение. Само това ме тормози, само че съм сигурен че ще дадат всичко от себе си. В това нямам подозрение.
Ако създадем един по-генерален взор - кои са отличителните черти на женския футбол?
Най-важна е кондиционната подготовка. Силните и слабите тимове значително се отличават по това. Трябва да можеш да тичаш непрестанно, да се играе с интензитет. Това е и главен проблем и за тимовете по света. Тяхната основна цел е да приготвят девойките най-много кондиционно, да подобрят тяхната издръжливост на терена.
Също по този начин в женския футбол са по-малко единоборствата. Твърди влизания липсват. Има и повече чисто игрово време. Това са разликите с мъжкия футбол. Но чисто тактически и механически няма кой знае какъв брой огромни разлики.
Момчетата са по-вариативни, с по-голямо въображение. Докато девойките по-скоро се стремят да изпълнят това, което им се каже. Всичко това са трендовете в международен мащаб.
Може ли едно момиче у нас да се устоя с женски футбол?
У нас на този стадий няма по какъв начин да стане. По-скоро задачата при нас е посредством футбола те да могат да отидат да учат гратис по университети в чужбина. Особено тези, които са в националния тим в този момент, мисля, че имат капацитет да минат по този път.
За тях е значимо да попаднат в тази среда, с цел да могат да израстват. Българите са както надарени, по този начин и малко мързеливи. Сякаш им липсва темперамент. Имат гений, само че не са стимулирани дотам.
И за край – да се върнем на Европейското, което следва. Вие персонално какво си пожелавате?
Надявам се да имаме шанс. Всичко става. Дори и до край може да се стигне. Виждали сме всичко във футбола. Важното е да си повяраме. Искам, като приключим шампионат, да сме щастливи. Дай Боже, и името на България да се популяризира с положително по-късно Европейско състезание.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ