Кои са страховете на българина за приемане на еврото
България се стреми да ускори темпото, с което се приготвя за приемането на еврото и това да се случи от 1 януари 2024 година, както е по проект. С наближаването на този миг обаче от ден на ден се ускоряват и терзанията на някои от българите, че това може да докара до в допълнение повишение на цените и обедняване у нас.
Представяме ви някои от главните легенди, подбрани от Expert, към приемането на еврото: Промяна на валутния курс
Няма никакви предпоставки това да се случи. България се е заела с ускорение на процесите по влизане в еврозоната, което се удостовери още повече и с решението на Народното събрание от четвъртък. Основните институции в процедурата – МФ и Българска народна банка са задължени от Народното събрание да договарят само за закрепения курс от 1.95833 лв. за евро. Няма и информация някои от другите членки на чакалнята на еврото да са желали смяна на курса.
А и от историческа позиция страните, влезнали с валутен ръб в механизма, са минали при него с курса си отпреди това. Не би следвало да има мотив за паника, в случай че погледнем и историята на Естония, Литва и Латвия, които също замениха националните си валути с евро в изискванията на закрепен курс. В нито една от прибалтийските страни той не е променян при приемането им в еврозоната.
Цените ще скочат двойно
Това е най-широко публикуваният боязън и е обвързван с въвеждането на еврото от всички страни още от основаването му. Едно от основните терзания е, че с приемането на еврото цените ще се удвоят и в случай че до момента един самун е коствал 1 лев, то с приемането на единната валута, цената му ще стане 1 евро. Това обаче не се е случило в нито една от страните, въвели валутата. Напротив, финансовото министерство у нас разгласява идея на законопроект за въвеждането на еврото, където излиза наяве, че преобразуването на цените ще става по закрепения курс от 1,95883 лв. за 1 евро, а закръгляването – съгласно математическия принцип.
Статистическите данни напълно опровергават този боязън, като важен резултат няма на никое място в показателите на потребителските цени. Обективни аргументи за повишаване няма, а по-дългосрочно понижените транзакционни разноски би трябвало да доведат даже до поевтиняване на вносните артикули. Валиден мотив за лек еднократен резултат е закръгляването, само че у нас то може и да е дефлационно (т.е. надолу). Много търговци може да заложат стока с цена 2 лева, преди да се продава не за 1.02 евро (колкото би била при курс 1.95583), а за 1 евро. Подобен резултат би могъл да се обезврежда от конкуренцията, преходния интервал с цени в двете валути (който ще продължи година и половина) и други сходни ограничения.
Губим суверенитет
Естествено при влизането в ERM II и банковия съюз България трансферира пълномощия към ЕЦБ. В изискванията на валутен ръб българският лев и в този момент е с закрепен курс към еврото, а Българска народна банка не може да печата банкноти без покритие. В този ред на мисли България се е отказала от суверенитета на лв. още през 1997 година Това е краткотрайно, до приемането на еврото, а и българските управляващи резервират право на отвод – при противоречие с решение на ЕЦБ България може да напусне тясното съдействие.
Мандатът на Народното събрание планува България да напусне ERM II и при напън за смяна на валутния курс. Още повече, че икономистите неведнъж са отчитали валутния ръб като най-успешната промяна, избавила България от финансов провал след хиперинфлацията и банковите банкрути през 90-те години. Влизането в еврозоната ще докара до спомагателен контрол на банковата ни система от ЕЦБ и по-голямо доверие от вложителите.
Нужен ли е референдум?
Такъв референдум няма юридически смисъл, защото още с присъединението си към Европейски Съюз, България се е съгласила в даден миг да одобри единната валута. Примерът с Дания в тази ситуация не е сполучлив, защото скандинавската страна е провела допитване до жителите си преди да подписа контракта си за участие в актуалния Европейски Съюз. Още през 1992 година, Копенхаген договаря редица изключения, в това число това да резервира кроната като национална валута. Тези настройки в Дания са доказани и с втори референдум през 2000 г.
Представяме ви някои от главните легенди, подбрани от Expert, към приемането на еврото: Промяна на валутния курс
Няма никакви предпоставки това да се случи. България се е заела с ускорение на процесите по влизане в еврозоната, което се удостовери още повече и с решението на Народното събрание от четвъртък. Основните институции в процедурата – МФ и Българска народна банка са задължени от Народното събрание да договарят само за закрепения курс от 1.95833 лв. за евро. Няма и информация някои от другите членки на чакалнята на еврото да са желали смяна на курса.
А и от историческа позиция страните, влезнали с валутен ръб в механизма, са минали при него с курса си отпреди това. Не би следвало да има мотив за паника, в случай че погледнем и историята на Естония, Литва и Латвия, които също замениха националните си валути с евро в изискванията на закрепен курс. В нито една от прибалтийските страни той не е променян при приемането им в еврозоната.
Цените ще скочат двойно
Това е най-широко публикуваният боязън и е обвързван с въвеждането на еврото от всички страни още от основаването му. Едно от основните терзания е, че с приемането на еврото цените ще се удвоят и в случай че до момента един самун е коствал 1 лев, то с приемането на единната валута, цената му ще стане 1 евро. Това обаче не се е случило в нито една от страните, въвели валутата. Напротив, финансовото министерство у нас разгласява идея на законопроект за въвеждането на еврото, където излиза наяве, че преобразуването на цените ще става по закрепения курс от 1,95883 лв. за 1 евро, а закръгляването – съгласно математическия принцип.
Статистическите данни напълно опровергават този боязън, като важен резултат няма на никое място в показателите на потребителските цени. Обективни аргументи за повишаване няма, а по-дългосрочно понижените транзакционни разноски би трябвало да доведат даже до поевтиняване на вносните артикули. Валиден мотив за лек еднократен резултат е закръгляването, само че у нас то може и да е дефлационно (т.е. надолу). Много търговци може да заложат стока с цена 2 лева, преди да се продава не за 1.02 евро (колкото би била при курс 1.95583), а за 1 евро. Подобен резултат би могъл да се обезврежда от конкуренцията, преходния интервал с цени в двете валути (който ще продължи година и половина) и други сходни ограничения.
Губим суверенитет
Естествено при влизането в ERM II и банковия съюз България трансферира пълномощия към ЕЦБ. В изискванията на валутен ръб българският лев и в този момент е с закрепен курс към еврото, а Българска народна банка не може да печата банкноти без покритие. В този ред на мисли България се е отказала от суверенитета на лв. още през 1997 година Това е краткотрайно, до приемането на еврото, а и българските управляващи резервират право на отвод – при противоречие с решение на ЕЦБ България може да напусне тясното съдействие.
Мандатът на Народното събрание планува България да напусне ERM II и при напън за смяна на валутния курс. Още повече, че икономистите неведнъж са отчитали валутния ръб като най-успешната промяна, избавила България от финансов провал след хиперинфлацията и банковите банкрути през 90-те години. Влизането в еврозоната ще докара до спомагателен контрол на банковата ни система от ЕЦБ и по-голямо доверие от вложителите.
Нужен ли е референдум?
Такъв референдум няма юридически смисъл, защото още с присъединението си към Европейски Съюз, България се е съгласила в даден миг да одобри единната валута. Примерът с Дания в тази ситуация не е сполучлив, защото скандинавската страна е провела допитване до жителите си преди да подписа контракта си за участие в актуалния Европейски Съюз. Още през 1992 година, Копенхаген договаря редица изключения, в това число това да резервира кроната като национална валута. Тези настройки в Дания са доказани и с втори референдум през 2000 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ