България се разделя с Бойко Борисов не като в разказ на Чандлър, а като в италианска семейно-криминална драма, случила се някъде от Неапол надолу. Чувствата са били величествени, само че са изстинали, шумът и кавгите са доста, остава да се подели някакво имущество, само че същинската борба е за историята - дали любовта е била същинска или подправена от началото до края. И, несъмнено, на чия страна ще се намеси полицията.
Скандалите с кюлчета и
хазартни рушвети, както и последвалите ги митинги през предходната година, бяха първата фаза на раздялата, която принуди Борисов да се скрие в джипката от “лоши думи хорски ”. 45-тият парламент, който самичък по себе си наподобява на италианска фамилия от следвоенния интервал, беше втората фаза на тази разлъка. Ако не друго, той показва, че родата (и даже полуофициалната държанка от ДПС) желае да скъса с протагониста, въпреки че всички го вършат по свои си аргументи.
Краткият 45-ти парламент реализира главно две неща. Първо: сподели, че България е подготвена да бъде ръководена без ГЕРБ и Борисов. И второ: подсказа, че страната може да бъде ръководена без ГЕРБ и Борисов, само че за тази цел останалите родственици би трябвало да преодолеят взаимните си неприязън и съмнение и да се концентрират върху значимите проблеми.
" Дон Корлеоне от Банкя " и още филми
В тази обстановка ГЕРБ и Борисов даже започнаха да провокират естествена човешка реакция на състрадание към тези, против които са застанали всички останали. Но тази реакция беше по-скоро инстинктивна и кратковременна - до момента в който не бомбира следващият корупционен компот в килера с управническите скелети на ГЕРБ. Бомбажът се случи в комисията по “ревизията ” на Мая Манолова, където наедрял аграрни бизнесмен - - непосредствено упрекна премиера в оставка Бойко Борисов в мафиотски по своя темперамент действия: изнудване на предприемачи, (заплахи за) полово принуждение против членове на други кланове, кюлчета злато и плеймейтки като дарове за capo di tutti capi и така нататък След разкритията на Али Баба от Дубай към този момент имаме и нова серия - този път за Дон Корлеоне от Банкя. И двете истории наподобява се преплитат в премиерското шкафче, а това укрепва чувството за достоверността им.
Скандалът със свидетелствата на Светослав Илчовски е свеж и наличието му мъчно може да се разяснява еднопосочно. Но този скандал идва след други сходни - като упоменатата история с Васил Божков, които нито бяха разследвани както би трябвало, нито истината към тях стана публично притежание. И това е една от главните черти на наследството на Борисов, което го прави все по-неприемлив за министър председател на страната - комбинацията сред трупащи се скандални обвинявания и неналичието на тяхното цялостно и правилно следствие и изясняване.
Борисов и ГЕРБ, несъмнено, желаят да показват нещата по различен метод. става дума за моментно въодушевление по " безотговорни фактори ”, които целят да разтурят с тъга построеното домакинство и да сложат ръка върху имуществото. Борисов е влезнал в ролята на pater familias, който брани постигнатото от нахални и изгладнели за власт и облаги пришълци. “Варварите са на прага на дома ” - подобен ще бъде несъмнено предизборният девиз на ГЕРБ на идващите избори. Находчиво, само че кухо и надменно.
Една причина, която прави тази версия подправена, е, че страната не е изпаднала в ново любовно-политическо въодушевление. Слави Трифонов не е Бойко Борисов от 2009 година и не е обединител, нито знак на цялостното отричане на Борисов. Вотът за " ИТН " (ИТН) е една от формите на отричане на ГЕРБ: този избор наподобява е повече анти-истаблишмънт, в сравнение с обвързван с особени положителни очаквания във връзка с Слави Трифонов. Странното му държание също способства за разликите с Борисов - той като че ли не желае да се показа като цялостна опция на ГЕРБ, а се постанова като наказване за партийния хайлайф. Всичко това притегля задоволителен брой гласоподаватели, с цел да стане Има Такъв Народ даже първа мощ. Но е евентуално тази първа мощ да има неразбираем мандат за ръководство. Нещо повече: даже Има Такъв Народ и ГЕРБ да имат по към 25% от гласовете, против всяка една от тях (а може би и против двете заедно) ще има болшинство от хората в страната.
В тази обстановка вкопчването на Има Такъв Народ в настояванията от референдума през 2016 година наподобява все по-недостатъчно и несъответстващо. Нито мажоритарната система, нито партийна дотация от 1 лев ще решат някакъв проблем на страната - просто ще основат други изборни и партийни правила, които като цяло ще са даже по-лоши.
В очакване на сериозния филм
![Как Борисов разпалва страхове и нервности]( "Как Борисов разпалва страхове и нервности")
Как Борисов разпалва страхове и нервности
През последните дни министър председателят Борисов, висшите функционери на ГЕРБ и близки до тях анализатори се трансфораха в мрачни оракули, които си...
Та същинският проблем на изборите на 11 юли ще бъде избистрянето на позитивната опция на Борисовото ръководство. И в случай че Има Такъв Народ не желаят (или не могат) да се включат в съдържателния спор, останалите партии би трябвало да се заемат с тази задача с двойна сила. " Демократична България (ДБ) да вземем за пример има задоволително добре направени различни хрумвания за ръководство и влиза в тази акция от доста мощна позиция (ако проучването на " Маркет Линкс " отпреди няколко дни дава правилна визия за тенденциите). С към 12% поддръжка и в явно прогресивен тренд, Демократична България може да опита съществено да разшири наличието си в център-дясното. За задачата тя би трябвало да навлезе упорито в тематики, които ГЕРБ към момента считат за своя непокътната територия: инфраструктурата, която въпреки и пооправена, може да бъде доста по-добра; отвореността на стопанската система и вложенията в страната; бедността и пенсионната система; изискванията за бизнес и районната политика. Като се прибавят и зелените политики и обичайно мощната тематика за правосъдната и антикорупционна промяна, Демократична България има късмет да се наложи като доста авторитетна групировка в център-дясното, която да играе основна роля при излъчването на съперник на Румен Радев на президентските избори.
Българска социалистическа партия пък би трябвало да промени съществено тактиката си, в случай че желае да разчита на нещо положително на идващите избори. Лидерката Корнелия Нинова има свойството да консолидира все по-малко ядро от гласоподаватели на левицата, като отблъсква останалите. И в 45-тия парламент Българска социалистическа партия изиска да бъде запомнена главно с предлагането си за преизчисляване на пенсиите (което е безсмислено без актуализация на бюджета). Затварянето на левицата в пенсионерската група подсигурява избор за Българска социалистическа партия, само че той сигурно ще е разочароващ. Ако левицата не се трансформира в европейска социалдемократическа партия, в случай че не изостави популистките си залитания в хомофобска и антиимигрантска посока, нищо положително не я чака и тя ще продължи да отстъпва терен на другите, без да е в положение да притегля млади и прогресивно настроени хора.
Накратко: изборите през юли са с отворен край. Но те ще са най-вероятно третата (и последна) фаза от раздялата с Борисов. Само че и останалите родственици би трябвало да се вгледат в себе си и да схванат, че театрото с раздорите на италианската фамилия не е в тяхна изгода. Хората обичат (траги)комедии, само че не от самото начало. Сега всички чакат сериозния филм.
Автор: Даниел Смилов, 
