Българите не познават достатъчно предстоящия енергиен преход
България се проваля в планирането и комуникирането на задачите си за декарбонизиране на стопанската система, има остра липса на съвещания с обществото и своевременен разговор. Липсва ясна тактика за излизане от изкопаемите горива и замяната им с по-нови, чисти и ефикасни технологии. България още не е представила Интегрирания народен проект Енергетика и климат (ИНПЕК), от което страдат хората най-много в подвластните от въглищата общини.
Това са заключенията в Доклада по отношение на процеса по актуализиране на ИНПЕК, който Екологично съдружие " За Земята " и негови български сътрудници са изработили с повече от 30 организации от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe.
Все още липсва изискуемото по процеса на актуализация на Интегрирания проект моделиране и проекто-план към 2030 – 2050 година, липсват съвещания с обществото, навременна връзка и разговор. Документът е от първостепенна значимост, с цел да подсигурява, че преходът към въглеродонеутрална стопанска система ще включва развиване на конкурентна и съвременна среда с мисъл за хората.
В него се прави разбор на климатичните цели на страните в Европейски Съюз към 2030 година и се наблюдава дали са в сходство с задачата за реализиране на климатична индиферентност в целия Европейски Съюз до 2050 година Откроява се мощният контрастност сред потребността от незабавни и ускорени дейности в региона на климата и бавния прогрес – от оценените 25 страни нито една не прави задоволително по отношение на задачата от 1.5 С – т.е. нужни са още повече вложения в ограничения за икономисване на сила и възобновими източници на сила. Това значи поетапно понижаване на зависимостта от изкопаемите горива, съчетано с навременно и детайлно обмисляне на обективен преход към чиста стопанска система на бъдещето.
Амбиции по отношение на климата
От държавите-членки се изисква да оповестят в ИНПЕК своя принос към наложителните цели за дял на възобновимите енергийни източници и енергийната успеваемост към 2030 година За страни с високи равнища на енергийна беднотия би трябвало да се включи и национална индикативна цел за понижаване на енергийната беднотия, в това число времева рамка, до която задачите би трябвало да бъдат реализирани.
Участие на обществеността
Друг главен извод от отчета е неналичието на ефикасен, групов, транспарантен развой на публично присъединяване в процеса по актуализация на българския ИНПЕК.
По-конкретно, страните би трябвало да включат:Повишено равнище на климатична упоритост – в българския случай – приемане на цел за климатична индиферентност до 2050 година в Закона за ограничение изменението на климата и повишение на упоритостта по браншове.Национален принос за възобновима сила за 2030 година с траектории и разбивка по браншове на последна приложимост и технологии ВЕИ. От държавите-членки се изисква също по този начин да показват подцели за централно отопление и изстудяване, индустрия, здания и превоз.Национален принос за енергийна успеваемост до 2030 година, както за първично, по този начин и за извънредно ползване на сила.Адресиране на казуса с енергийна беднотия с механизми за дълготрайни (структурни) капиталови ограничения по наличните финансови принадлежности, налични за уязвимите семейства.
В предадените досега планове на ИНПЕК равнището на упоритостта за енергийни спестявания е прекомерно ниско. Необходими са 20% икономии на сила, с цел да бъде националната цел в сходство с Парижкото съглашение. Много проекти не съумяват да обезпечат принос в сходство с новата цел за енергийна успеваемост на Европейски Съюз до 2030 година като най-малко. По калкулации на CAN Europe следвайки формулата за минимално понижение от обновената Директива за енергийна успеваемост (EED) българският народен ангажимент за енергийна успеваемост не би трябвало да надвишава 13,71 милиона тона нефтен еквивалент за първична сила и 8,85 за извънредно ползване на сила.
В добре изработен ИНПЕК би трябвало да се оцени равнището на енергийна беднотия и да изясни по какъв начин се възнамерява да се употребяват приходите от Европейската скица за търговия с излъчвания (ЕСТЕ), структурните фондове на Европейски Съюз и Социалния климатичен фонд за справяне със обществените въздействия върху уязвимите семейства и понижаване на зависимостта им от изкопаеми горива или други неефективни способи за отопление, като да вземем за пример изгаряне на дърва за огрев в остарели печки.
Държавите-членки са задължени да провеждат ранни и ефикасни публични съвещания преди представянето на плана на проект и преди окончателната версия на ИНПЕК да се изпрати до Европейска комисия в периода 30.06.2024 година Те би трябвало също по този начин да проведат многостепенен /мултисекторен разговор в региона на климата и енергетиката, където да се обсъдят енергийните и климатичните политики и ограничения със заинтригуваната общност. В България най-близкият образец за подобен разговор е Консултативния съвет по осъществяването на Зелената договорка и в частност тематичната й подкомисия “Комисия за енергиен преход ” (КЕП), чиято работа по създаване на Пътна карта за климатична индиферентност бе прекъсвана и възпрепятствана неведнъж. Функционирането на КЕП би трябвало да продължи и за напред за разисквания на тактики и ограничения за декарбонизация на секторите на стопанската система и след приемането на ИНПЕК.
Също по този начин от страните се изисква да употребяват и показват налични, сравними и настоящи данни, като ясно показват източниците на данни, както и главните методологии, употребявани в техния разбор и обмисляне. За да се обезпечи либерален и транспарантен развой на създаване на ИНПЕК, тази информация би трябвало да бъде обществено налична.
Има индикации, че средата на ноември ще се появи обновена версия на българския ИНПЕК. Призоваваме ръководещите ни да работят самоуверено и уверено в посока декарбонизация, осъзнавайки своята отговорност към българските жители, локалните общности, живеещи покрай замърсяващи предприятия с най-спешна потребност от понижаване на замърсяването и излъчванията от тях, само че и всички поданици на планетата, които към този момент са или ще бъдат наранени отрицателно от изменението на климата ”, споделя Радостина Славкова от „ За Земята “.
През оставащите осем месеца до завършването и изпращането на ИНПЕК до Комисията през юни 2024 година, обществеността би трябвало да бъде дейно ангажирана и съветвана. Апостол Дянков от WWF-България дава спомагателна конкретика:
Това може да се случи, като отчетът се показа обществено, както в Комисията за енергиен преход (КЕП), по този начин и на публично разискване, което да се организира на най-малко два стадия, със период от един месец. Най-важното е да има действителен разговор, както на експертно ниво, по този начин и в общественото пространство ”.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Това са заключенията в Доклада по отношение на процеса по актуализиране на ИНПЕК, който Екологично съдружие " За Земята " и негови български сътрудници са изработили с повече от 30 организации от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe.
Все още липсва изискуемото по процеса на актуализация на Интегрирания проект моделиране и проекто-план към 2030 – 2050 година, липсват съвещания с обществото, навременна връзка и разговор. Документът е от първостепенна значимост, с цел да подсигурява, че преходът към въглеродонеутрална стопанска система ще включва развиване на конкурентна и съвременна среда с мисъл за хората.
В него се прави разбор на климатичните цели на страните в Европейски Съюз към 2030 година и се наблюдава дали са в сходство с задачата за реализиране на климатична индиферентност в целия Европейски Съюз до 2050 година Откроява се мощният контрастност сред потребността от незабавни и ускорени дейности в региона на климата и бавния прогрес – от оценените 25 страни нито една не прави задоволително по отношение на задачата от 1.5 С – т.е. нужни са още повече вложения в ограничения за икономисване на сила и възобновими източници на сила. Това значи поетапно понижаване на зависимостта от изкопаемите горива, съчетано с навременно и детайлно обмисляне на обективен преход към чиста стопанска система на бъдещето.
Амбиции по отношение на климата
От държавите-членки се изисква да оповестят в ИНПЕК своя принос към наложителните цели за дял на възобновимите енергийни източници и енергийната успеваемост към 2030 година За страни с високи равнища на енергийна беднотия би трябвало да се включи и национална индикативна цел за понижаване на енергийната беднотия, в това число времева рамка, до която задачите би трябвало да бъдат реализирани.
Участие на обществеността
Друг главен извод от отчета е неналичието на ефикасен, групов, транспарантен развой на публично присъединяване в процеса по актуализация на българския ИНПЕК.
По-конкретно, страните би трябвало да включат:Повишено равнище на климатична упоритост – в българския случай – приемане на цел за климатична индиферентност до 2050 година в Закона за ограничение изменението на климата и повишение на упоритостта по браншове.Национален принос за възобновима сила за 2030 година с траектории и разбивка по браншове на последна приложимост и технологии ВЕИ. От държавите-членки се изисква също по този начин да показват подцели за централно отопление и изстудяване, индустрия, здания и превоз.Национален принос за енергийна успеваемост до 2030 година, както за първично, по този начин и за извънредно ползване на сила.Адресиране на казуса с енергийна беднотия с механизми за дълготрайни (структурни) капиталови ограничения по наличните финансови принадлежности, налични за уязвимите семейства.
В предадените досега планове на ИНПЕК равнището на упоритостта за енергийни спестявания е прекомерно ниско. Необходими са 20% икономии на сила, с цел да бъде националната цел в сходство с Парижкото съглашение. Много проекти не съумяват да обезпечат принос в сходство с новата цел за енергийна успеваемост на Европейски Съюз до 2030 година като най-малко. По калкулации на CAN Europe следвайки формулата за минимално понижение от обновената Директива за енергийна успеваемост (EED) българският народен ангажимент за енергийна успеваемост не би трябвало да надвишава 13,71 милиона тона нефтен еквивалент за първична сила и 8,85 за извънредно ползване на сила.
В добре изработен ИНПЕК би трябвало да се оцени равнището на енергийна беднотия и да изясни по какъв начин се възнамерява да се употребяват приходите от Европейската скица за търговия с излъчвания (ЕСТЕ), структурните фондове на Европейски Съюз и Социалния климатичен фонд за справяне със обществените въздействия върху уязвимите семейства и понижаване на зависимостта им от изкопаеми горива или други неефективни способи за отопление, като да вземем за пример изгаряне на дърва за огрев в остарели печки.
Държавите-членки са задължени да провеждат ранни и ефикасни публични съвещания преди представянето на плана на проект и преди окончателната версия на ИНПЕК да се изпрати до Европейска комисия в периода 30.06.2024 година Те би трябвало също по този начин да проведат многостепенен /мултисекторен разговор в региона на климата и енергетиката, където да се обсъдят енергийните и климатичните политики и ограничения със заинтригуваната общност. В България най-близкият образец за подобен разговор е Консултативния съвет по осъществяването на Зелената договорка и в частност тематичната й подкомисия “Комисия за енергиен преход ” (КЕП), чиято работа по създаване на Пътна карта за климатична индиферентност бе прекъсвана и възпрепятствана неведнъж. Функционирането на КЕП би трябвало да продължи и за напред за разисквания на тактики и ограничения за декарбонизация на секторите на стопанската система и след приемането на ИНПЕК.
Също по този начин от страните се изисква да употребяват и показват налични, сравними и настоящи данни, като ясно показват източниците на данни, както и главните методологии, употребявани в техния разбор и обмисляне. За да се обезпечи либерален и транспарантен развой на създаване на ИНПЕК, тази информация би трябвало да бъде обществено налична.
Има индикации, че средата на ноември ще се появи обновена версия на българския ИНПЕК. Призоваваме ръководещите ни да работят самоуверено и уверено в посока декарбонизация, осъзнавайки своята отговорност към българските жители, локалните общности, живеещи покрай замърсяващи предприятия с най-спешна потребност от понижаване на замърсяването и излъчванията от тях, само че и всички поданици на планетата, които към този момент са или ще бъдат наранени отрицателно от изменението на климата ”, споделя Радостина Славкова от „ За Земята “.
През оставащите осем месеца до завършването и изпращането на ИНПЕК до Комисията през юни 2024 година, обществеността би трябвало да бъде дейно ангажирана и съветвана. Апостол Дянков от WWF-България дава спомагателна конкретика:
Това може да се случи, като отчетът се показа обществено, както в Комисията за енергиен преход (КЕП), по този начин и на публично разискване, което да се организира на най-малко два стадия, със период от един месец. Най-важното е да има действителен разговор, както на експертно ниво, по този начин и в общественото пространство ”.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ