България се провали: и до ден днешен държавата не предлага

България се провали: и до ден сегашен страната не предлага съответна политика за лекуване и предварителна защита на наркозависимостта. Вместо това наркоманите се трансформират в нарушители. Хронология на една изгубена борба.

В България войната с опиатите през последните години се възприема безусловно: наркомани правят убийства или пък стават жертва на убийства.

Само в Русе тази година има към този момент четири случая, в които наркозависими убиха свои близки. Последната жертва е 81-годишен дядо, намушкан 20 пъти от внука си. Подобни случаи има и във Варна, в София, в Пловдив. Те гръмват като страховити заглавия в медиите и след това отшумяват.

Наркозависимите обаче стават и жертви. Миналата есен в Пловдив татко простреля невъзмутимо сина си, който е бил наркоман. Съдът не постанови даже арест, тъй като одобри метода на живот, на който бащата е бил подложен, за облекчаващо виновността събитие. Обществото утвърди. То утвърди и убийството на наркоман, тръгнал да обира изби, осъществено преди няколко години от иконописец. Хората се подвигнаха в отбрана на килъра и морално го оправдаха, въпреки че той въпреки всичко лежа в пандиза. Медиите не обърнаха внимание на обстоятелството, че след убийството на момчето неговата другарка се самоуби от тъга. И тя дълго време е взимала опиати, само че в оня миг към този момент е била чиста - след трудно лекуване.

Това е оголеното грозно лице на казуса, който при започване на 1990-те заля България като цунами. Още тогава експерти от Скотланд ярд предизвестиха управляващите в България за заплахата от опиатите, само че думите им като че ли останаха нечути. Хероинът, който от много време преминаваше от Турция към Западна Европа през българската граница, в тези години стартира да се популяризира и в страната. Никой не беше квалифициран за това. Тази първа вълна отнесе доста млади животи, чийто брой и до през днешния ден остава неразбираем. Жертвите влизаха в статистиката единствено в случай че биваха открити на улицата.

Какво направи страната?

Дълго време и закононарушенията, свързани с използването на наркотични субстанции, отсъстваха от статистиките. А когато влязоха в тях, се видя, че първоначално ставаше дума най-много за обири, обиране на непознати изби, в най-тежкия случай - късане на златни верижки от вратовете на дами по улиците. Криминалната хроника последователно набъбна. Но страната изглеждаше сюрпризирана. И безпомощна.

Създадоха се първите кабинети за съвещания, само че те се брояха на пръсти. Обичайното лекуване беше домакински детокс и субституираща терапия. Обществото в лицето на потърпевшите фамилии стартира да се буди, сътвориха се няколко наставнически сдружения. Но към момента никой не знаеше какво тъкмо и по какъв начин да се прави. Единствено болничното заведение в Суходол приемаше пациенти за лекуване, само че потенциалът ѝ не бе огромен. Някои лекари започнаха да изпращат наркозависими за лекуване в представителства на испанската асоциация РЕТО. Първо в Италия, след това в Испания. По тази линия в тези страни отпътува цяло едно потомство. Някои се оправиха, други не.

През годините България сътвори въпреки всичко няколко институции като Националния център за наркомании и Националния съвет за наркотични субстанции. Финансирането им обаче беше алегорично. Беше основана и Национална тактика за битка с опиатите, която бе цялостна с положителни пожелания, само че след това бързо потъна в досиетата.

Само в Пловдив опиатите лишават живота на най-малко 10 души годишно

Метадонът - единственото решение?

След 2000-та година в отчетите се отбелязваха по към 10 смъртни случая годишно в цялата страна. Реалността обаче беше друга. Само в Пловдив най-малко 10 души умираха годишно в резултат на свръхдози. През 2006 след къса популистка акция депутатите инкриминираха еднократната доза - макар че родителските сдружения и експертите бяха срещу. От оня миг нататък всеки наркозависим, хванат с марихуана или една доза хероин, освен рискуваше свободата си, само че не смееше и да се подложи на лекуване. Защото единствено това към този момент беше задоволително, с цел да мине за престъпно проявен.

Постепенно огромна част от основаните с доста старания отделения за детокс бяха закрити. Те бяха първата стъпка към едно по-сериозно лекуване. Държавата реши да заложи на метадоновите стратегии. Така метадонът се трансформира в единственото решение, а това не се е трансформирало и до през днешния ден. По този метод към този момент публично бе отворена и вратата към огромните пари - с изключение на дребното държавни стратегии, бяха основани и доста частни. На доктрина те трябваше да поддържат наркозависимия с намаляващи във времето дози до цялостното прекъсване на опиата, както и да го поддържат с психическа помощ. На процедура обаче множеството се трансфораха в центрове за продажба на метадон, който отиваше и продължава да отива непосредствено на черния пазар. Метадоновите наркомани започнаха да умират към този момент не от свръхдоза, а от миокардит и сепсис. Повечето се влачат с години в сходни стратегии. Но по този въпрос се мълчи. Друг вид налично лекуване по този начин и не беше препоръчано. В няколкото държавни психиатрии, където се лекуват наркозависими, изискванията са злокобни.

Наркокартата на България

През годините в наркокартата на България се открояваха разнообразни забавни детайлности. Хероинът заливаше съвсем всички огромни градове, с изключение на Сливен - тъй като там се произвеждаха и използваха метамфетамини. Постепенно те се промъкнаха и към Асеновград, а в последните години завзеха и Плевен, Ловеч, Габрово, Русе.

Днес модата на хероина е отминала. Най-употребяваните субстанции от няколко години са амфетамините. Тенденция, която важи за цяла Източна Европа, съгласно Европейския отчет на центъра за мониторинг на опиатите и наркозависимостите в Лисабон. Доста известни са и дизайнерските дроги, които биват рекламирани и по интернет.

А какво прави страната? Тя все по този начин продължава да се изненадва, че е застигната от това зло. На процедура държавна политика в тази сфера няма. Развлекателният бизнес обаче реагира - съвсем няма ново заведение без стъклена лавица в тоалетните.

Новата мода: дизайнерски дроги и амфетамини

" С амфетамините ще пристигна и вълна от тежки закононарушения ", предизвестиха специалисти още преди години. И не сгрешиха. Амфетамини, метамфетамини, дизайнерски дроги носят като последица тежки психотични епизоди, в които наркозависимите са безусловно невменяеми, чуват гласове, имат халюцинации, нападателни са и атакуват. Нападат най-близките си, тъй като те са към тях. Ако имат шанса да възстановят душeвността си, съжаляват. Много съжаляват. Наистина. Ако попаднат в редова психиатрия, наложително им поставят доживотната диагноза параноидна шизофрения. Изход няма. Семействата са оставени без грам поддръжка и се мъчат да оцелеят. Ако въпреки всичко получат помощ, близкият им бива настанен на наложително лекуване. В доста случаи обаче наркозависимите са още деца. А места за лекуване на деца, потърпевши от опиати, няма. В единственото стационарно детско психиатрично поделение в Александровска болница в София не одобряват такива случаи. И тогава?

През 2016 година Организация на обединените нации разгласи в границите на Междунардна конференция по тематиката, че войната с опиатите, водена под формата " гонене на дилъри и наказване за наркоманите " се е провалила. Затова от организацията издигнаха като нов приоритет лекуването на подвластните и предварителната защита. Но в България като че ли никой не е чувал за това.

Всеки да се избавя самичък

Днес в България към момента се постановат санкции вместо лекуване. Един наркоман, заловен два пъти с по една доза, рискува затвор. Затворите са цялостни с наркозависими, само че търговията с опиати процъфтява и зад решетките. А избавление? Всеки го търси самичък.

Крехката система на държавната помощ, основана при започване на 1990-те, се разпада. Последната вест от тази сфера е неразбираемото бъдеще на Националния център по наркомании, който остава без постройка поради изминал контракт. Никъде не го желаят. Но него така и така се канеха да го закриват, тъй че надали някой ще забележи.

Нарковойната в България продължава. В най-драстичния си тип. Наркомани убиват околните си, родители убиват наркозависимите си деца. Дори дребното средства, замислени за предварителна защита и лекуване, идващи като % от акцизите за алкохол и хазарт, потъват в неразбираеми начинания на едни и същи определени лица или пък въобще не се отпускат. Последният министър на опазването на здравето даже не се беше сетил да изиска средствата от акциза на алкохол и цигари.

Отказът от държавна политика в тази сфера продължава.

***
Разгледайте и нашата фотогалерия " Германия - татковина на опиатите? "