България и още 9 страни от ЕС подемат инициатива в подкрепа на ядрената енергетика
България се причисли към мнението на 20 синдиката от Белгия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Хърватия в поддръжка на нуклеарната енергетика. В взаимна публикация участниците в самодейността приканват Европейската комисия да включи нуклеарната сила в политиките на Зелената договорка и проекта REPowerEU. Според тях включването на нуклеарната сила в таксономията на Европейски Съюз е жизненоважно за справяне с изменението на климата и повишение на енергийната самостоятелност. Това ще обезпечи опция за стабилно финансиране на планове от региона на нуклеарната енергетика в бъдеще. Участниците в самодейността означават, че, наред с възобновимите енергийни източници, нуклеарната сила има капацитета да образува основата на европейската безвъглеродна енергийна система. Като последваща стъпка Европейска комисия следва да актуализира Илюстративната стратегия за нуклеарната енергетика (PINC) в сходство с член 40 от Договора за Евратом.
Ето и писмото за самодейността: С война наоколо до границите ни, за какво да не ускорим вложенията на Европейски Съюз с оглед гарантирането на бъдещето и устойчивостта на енергетиката си? Днес усилването на упоритостта ни във връзка с битката с климатичните промени би трябвало да бъде част от стратегическата и енергийната самостоятелност на Европа, защото бруталната военна експанзия на Русия в Украйна докара до преосмисляне на европейската енергетика. Контекстът на таксономията на Европейски Съюз за стабилно финансиране преди нахлуването на Русия в Украйна е друг спрямо актуалната обстановка. През м. октомври 2021 година декларирахме, че „ Ако желае да завоюва климатичната война, Европа се нуждае от нуклеарна сила. Тя е жизненоважен и благонадежден запас, с който да си осигурим нисковъглеродно бъдеще. “ Днес има същинска война наоколо до границите на Европейски Съюз. Поради противозаконните дейности на Русия, жителите и промишлеността на Европейски Съюз усещат въздействието на високите и нестабилни цени на силата. Ако Европейски Съюз желае да следва пътя на декарбонизацията и в същото време да подсигурява сигурност на доставките, се нуждаем от смяна в отношението към нуклеарната сила. Ще са нужни огромни количества нисковъглеродна електрическа енергия и нисковъглероден водород, с цел да се задоволят енергийните потребности на промишлеността и обществото и за реализиране на задачата на Европейски Съюз за климатична индиферентност до 2050 г. Търсенето на електрическа енергия ще се удвои през идващите 30 години и моментът за деяние е в този момент. Ядрената сила, като главен източник на нисковъглеродна сила, може да играе основна роля в енергиен микс, съчетаем с задачата за въглеродна индиферентност, без всеобщо прибягване до импорт на сила, а и е потвърдено, че климатичната индиферентност и гарантирането на сигурност на доставките ще изискват инвестиция от € 500 милиарда евро в нови нуклеарни мощности до 2050 година За да се отговори на това предизвикателство, нуклеарната сила би трябвало да бъде включена в политиките на Зелената договорка и проекта REPowerEU, както бе залегнала в Европейската стратегическа дълготрайна визия „ Чиста планета за всички “, в която бе ясно посочено, че наред с възобновимите енергийни източници, нуклеарната сила има капацитета да образува основата на европейската безвъглеродна енергийна система. Ядрената сила е в положение да се оправи с разнообразни провокации. Първо, според най-високите стандарти за сигурност, нуклеарната сила може да обезпечи нужните количества електрическа енергия за бъдеща електрификация и е основен съставен елемент в намирането на решение за понижаване на зависимостта ни от вноса на изкопаеми горива от Русия. Второ, като се имат поради така наречен систематични разноски и цената на стабилността, нуклеарната сила е конкурентоспособен източник на сила, изключително при отчитане на характерни схеми за финансиране на капиталоемки планове. По отношение на ръководството на радиоактивни боклуци, в това число за медицински или промишлени приложения, разполагаме с технологии за депониране; за високоактивни боклуци дълбоките геоложки складове понастоящем се смятат за уместно и безвредно решение, а технологията за тяхното създаване е към този момент налична. Не на последно място, Европа се нуждае от реалистична тактика за производството на водород и не би трябвало да разчита в огромна степен на вноса – като се имат поради съществуващите провокации, свързани със зависимостта от вноса на сила. Европа би трябвало да усили потенциала си за произвеждане на нисковъглероден водород и да сътвори подобаваща рамка за създаване на водород, създаден благодарение на нуклеарна сила. Първата стъпка към този момент е включена в Допълнителния делегиран акт по Регламента за таксономията, който дефинира критерии за създаване и безвредна употреба на нови атомни електроцентрали, в това число за произвеждане на водород. Това ще направи разгръщането на водородната екосистема по-реалистично от позиция на обсег и време. Във връзка с гореизложеното, ние, долуподписаните, се причисляваме към мнението на 20 синдикати, представляващи белгийски, български, чешки, финландски, френски, маджарски, литовски, румънски, словашки и словенски енергийни служащи, съгласно които включването на нуклеарната сила в таксономията на Европейски Съюз е жизненоважно за справяне с изменението на климата и повишение на енергийната самостоятелност. В светлината на горепосочените провокации, приканваме Европейската комисия да разшири обсега на дейностите си и като последваща стъпка да актуализира Илюстративната стратегия за нуклеарната енергетика (PINC) в сходство с член 40 от Договора за Евратом, който дава обзор на задачите и вложенията, нужни по време на целия витален цикъл на нуклеарната сила. С поддръжката на: • България: Александър Николов, министър на енергетиката · Хърватия: Давор Филипович, министър на стопанската система и устойчивото развитие • Чешка република: Йозеф Сикела, министър на индустрията и търговията • Финландия: Мика Линтиля, министър на икономиката • Франция: Агнес Пание-Рунашер, министър на енергийния преход • Унгария: Проф. доктор Ласло Палкович, министър на технологиите и иновациите • Полша: Анна Москва, министър на климата и околната среда • Румъния: Вирджил Попеску, министър на енергетиката • Словакия: Ричард Сулик, вицепремиер и министър на икономиката Словения: Боян Кумер, министър на инфраструктурата
Ето и писмото за самодейността: С война наоколо до границите ни, за какво да не ускорим вложенията на Европейски Съюз с оглед гарантирането на бъдещето и устойчивостта на енергетиката си? Днес усилването на упоритостта ни във връзка с битката с климатичните промени би трябвало да бъде част от стратегическата и енергийната самостоятелност на Европа, защото бруталната военна експанзия на Русия в Украйна докара до преосмисляне на европейската енергетика. Контекстът на таксономията на Европейски Съюз за стабилно финансиране преди нахлуването на Русия в Украйна е друг спрямо актуалната обстановка. През м. октомври 2021 година декларирахме, че „ Ако желае да завоюва климатичната война, Европа се нуждае от нуклеарна сила. Тя е жизненоважен и благонадежден запас, с който да си осигурим нисковъглеродно бъдеще. “ Днес има същинска война наоколо до границите на Европейски Съюз. Поради противозаконните дейности на Русия, жителите и промишлеността на Европейски Съюз усещат въздействието на високите и нестабилни цени на силата. Ако Европейски Съюз желае да следва пътя на декарбонизацията и в същото време да подсигурява сигурност на доставките, се нуждаем от смяна в отношението към нуклеарната сила. Ще са нужни огромни количества нисковъглеродна електрическа енергия и нисковъглероден водород, с цел да се задоволят енергийните потребности на промишлеността и обществото и за реализиране на задачата на Европейски Съюз за климатична индиферентност до 2050 г. Търсенето на електрическа енергия ще се удвои през идващите 30 години и моментът за деяние е в този момент. Ядрената сила, като главен източник на нисковъглеродна сила, може да играе основна роля в енергиен микс, съчетаем с задачата за въглеродна индиферентност, без всеобщо прибягване до импорт на сила, а и е потвърдено, че климатичната индиферентност и гарантирането на сигурност на доставките ще изискват инвестиция от € 500 милиарда евро в нови нуклеарни мощности до 2050 година За да се отговори на това предизвикателство, нуклеарната сила би трябвало да бъде включена в политиките на Зелената договорка и проекта REPowerEU, както бе залегнала в Европейската стратегическа дълготрайна визия „ Чиста планета за всички “, в която бе ясно посочено, че наред с възобновимите енергийни източници, нуклеарната сила има капацитета да образува основата на европейската безвъглеродна енергийна система. Ядрената сила е в положение да се оправи с разнообразни провокации. Първо, според най-високите стандарти за сигурност, нуклеарната сила може да обезпечи нужните количества електрическа енергия за бъдеща електрификация и е основен съставен елемент в намирането на решение за понижаване на зависимостта ни от вноса на изкопаеми горива от Русия. Второ, като се имат поради така наречен систематични разноски и цената на стабилността, нуклеарната сила е конкурентоспособен източник на сила, изключително при отчитане на характерни схеми за финансиране на капиталоемки планове. По отношение на ръководството на радиоактивни боклуци, в това число за медицински или промишлени приложения, разполагаме с технологии за депониране; за високоактивни боклуци дълбоките геоложки складове понастоящем се смятат за уместно и безвредно решение, а технологията за тяхното създаване е към този момент налична. Не на последно място, Европа се нуждае от реалистична тактика за производството на водород и не би трябвало да разчита в огромна степен на вноса – като се имат поради съществуващите провокации, свързани със зависимостта от вноса на сила. Европа би трябвало да усили потенциала си за произвеждане на нисковъглероден водород и да сътвори подобаваща рамка за създаване на водород, създаден благодарение на нуклеарна сила. Първата стъпка към този момент е включена в Допълнителния делегиран акт по Регламента за таксономията, който дефинира критерии за създаване и безвредна употреба на нови атомни електроцентрали, в това число за произвеждане на водород. Това ще направи разгръщането на водородната екосистема по-реалистично от позиция на обсег и време. Във връзка с гореизложеното, ние, долуподписаните, се причисляваме към мнението на 20 синдикати, представляващи белгийски, български, чешки, финландски, френски, маджарски, литовски, румънски, словашки и словенски енергийни служащи, съгласно които включването на нуклеарната сила в таксономията на Европейски Съюз е жизненоважно за справяне с изменението на климата и повишение на енергийната самостоятелност. В светлината на горепосочените провокации, приканваме Европейската комисия да разшири обсега на дейностите си и като последваща стъпка да актуализира Илюстративната стратегия за нуклеарната енергетика (PINC) в сходство с член 40 от Договора за Евратом, който дава обзор на задачите и вложенията, нужни по време на целия витален цикъл на нуклеарната сила. С поддръжката на: • България: Александър Николов, министър на енергетиката · Хърватия: Давор Филипович, министър на стопанската система и устойчивото развитие • Чешка република: Йозеф Сикела, министър на индустрията и търговията • Финландия: Мика Линтиля, министър на икономиката • Франция: Агнес Пание-Рунашер, министър на енергийния преход • Унгария: Проф. доктор Ласло Палкович, министър на технологиите и иновациите • Полша: Анна Москва, министър на климата и околната среда • Румъния: Вирджил Попеску, министър на енергетиката • Словакия: Ричард Сулик, вицепремиер и министър на икономиката Словения: Боян Кумер, министър на инфраструктурата
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ