Горяните: неразказаната история на антикомунистическата българска съпротива
България се приема като най-верният спътник на Съюз на съветските социалистически републики, който в никакъв случай не е надигал главата си против Москва, за разлика от Унгария, Чехословакия или Полша. Тази позиция за интервала 1944-1989 година в реалност не дава отговор на истината, тъкмо противоположното – у нас работи една от най-дълго траялите въоръжени съпротиви в някогашния източен блок. Това са горяните.
Историята на горяните няма да я намерите в учебниците по история, няма да чуете за тях по новините или да я видите в документалните филми. Имената на нейните водачи не приказват нищо на актуалното потомство и освен на него, а и на 99,9% от българите.
Причината за това е, че историята на горяните се написа от техните екзекутори, от тези, които направиха всеобщите репресии след 9 септември 1944 година, узаконявайки ги с по този начин наречения Народен съд, а по-късно направиха „ смяната “ на 10 ноември 1989 година и до ден-днешен управляват посредством своите наследници по-голямата част от публичния, политически и стопански живот на страната. Тези хора нямат никакъв интерес истината за същинските борци против тоталитарния режим да излезе нескрито.
Преди 70 години, на 12 декември 1951 година, Георги Стоянов-Търпанов е разстрелян дружно с 10 негови следовници. Този разстрел е осъществен в Могилските гробища в Стара Загора. На фамилиите на убитите не е обявено къде се намират гробовете на техните близки. Екзекуцията се управлява от прокурор Жеко Тилев от Старозагорската окръжна прокуратура.
Георги Стоянов-Търпанов е лидер на Втора сливенска горянска чета. Той е влизал в действителни сражения с националната милиция и армията, борел се е комунистическия гнет.
„ За да се знае истината, би трябвало да има документи. Но архивите, които съществуват, са на палачите, които са писали историята на техните жертви. Сегашните наследници на палачите нямат интерес да се знае истината за българската опозиция, да се знаят къде са гробовете на починалите и истината за репресиите, които са били доста огромни в дребна страна като България “, съобщи пред БГНЕС Радостина Георгиева, която е създател на книгата „ Горяните в Източния Балкан “. Георгиева е родово обвързвана с горянското придвижване. Нейният дядо е Георги Стоянов – Търпанов.
Причините за възникването на горянското придвижване са свързани с всеобщия гнет, който залива България след 9 септември 1944 година Ситуацията става непоносима след така наречен Народен съд, който глоби избиването и репресирането на хиляди почтени българи. Следват редица скалъпени процеси против видни опозиционни политици, измежду които най-известният е против Никола Петков. Терорът се усилва от насилствената македонизация в Пиринския край и насилствената колективизация по руски пример. Всички тези фактори довеждат до появяването на горянското придвижване, което доближава апогея си през 1951 година и след 1953 година е потушено с доста кръв и принуждение.
Борбата на горяните опровергава мита, че България е била най-верният спътник на Съветския съюз.
Историята на горяните няма да я намерите в учебниците по история, няма да чуете за тях по новините или да я видите в документалните филми. Имената на нейните водачи не приказват нищо на актуалното потомство и освен на него, а и на 99,9% от българите.
Причината за това е, че историята на горяните се написа от техните екзекутори, от тези, които направиха всеобщите репресии след 9 септември 1944 година, узаконявайки ги с по този начин наречения Народен съд, а по-късно направиха „ смяната “ на 10 ноември 1989 година и до ден-днешен управляват посредством своите наследници по-голямата част от публичния, политически и стопански живот на страната. Тези хора нямат никакъв интерес истината за същинските борци против тоталитарния режим да излезе нескрито.
Преди 70 години, на 12 декември 1951 година, Георги Стоянов-Търпанов е разстрелян дружно с 10 негови следовници. Този разстрел е осъществен в Могилските гробища в Стара Загора. На фамилиите на убитите не е обявено къде се намират гробовете на техните близки. Екзекуцията се управлява от прокурор Жеко Тилев от Старозагорската окръжна прокуратура.
Георги Стоянов-Търпанов е лидер на Втора сливенска горянска чета. Той е влизал в действителни сражения с националната милиция и армията, борел се е комунистическия гнет.
„ За да се знае истината, би трябвало да има документи. Но архивите, които съществуват, са на палачите, които са писали историята на техните жертви. Сегашните наследници на палачите нямат интерес да се знае истината за българската опозиция, да се знаят къде са гробовете на починалите и истината за репресиите, които са били доста огромни в дребна страна като България “, съобщи пред БГНЕС Радостина Георгиева, която е създател на книгата „ Горяните в Източния Балкан “. Георгиева е родово обвързвана с горянското придвижване. Нейният дядо е Георги Стоянов – Търпанов.
Причините за възникването на горянското придвижване са свързани с всеобщия гнет, който залива България след 9 септември 1944 година Ситуацията става непоносима след така наречен Народен съд, който глоби избиването и репресирането на хиляди почтени българи. Следват редица скалъпени процеси против видни опозиционни политици, измежду които най-известният е против Никола Петков. Терорът се усилва от насилствената македонизация в Пиринския край и насилствената колективизация по руски пример. Всички тези фактори довеждат до появяването на горянското придвижване, което доближава апогея си през 1951 година и след 1953 година е потушено с доста кръв и принуждение.
Борбата на горяните опровергава мита, че България е била най-верният спътник на Съветския съюз.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ