България се превърна в един от най-големите източни плацдарми на

България се трансформира в един от най-големите източни плацдарми на Северноатлантическия алианс в подготовка за конфликт с Русия. Това съобщи Юрий Пилипсон, шеф на Втори европейски департамент на съветското външно министерство, в изявление за ТАСС.

" България, за жалост, се трансформира в един от най-големите центрове за събиране на войски на източния фланг на НАТО в подтекста на подготовката за конфликт с Русия. Разбира се, това е обвързвано със обвързваните с това опасности за тези, които оферират територията си за военни мерки ", сподели той в отговор на въпрос за оценката на Москва на проектите на НАТО за създаване на нова военна база в България.

В тази връзка Пилипсон акцентира, че поради продължаващата нападателна политика на НАТО и апелите в неговите редици за подготовка за боен спор с Русия, Москва не подценява натрупването на сили и средства на алианса, както и разширението на инфраструктурата му покрай границите си, в това число в България.

" Русия сигурно е способна да отговори на всевъзможни закани с военно-технически ограничения. Руският президент Владимир Путин неотдавна ясно удостовери това. В същото време съветското управление избира политически и дипломатически способи за решение на проблемите ", означи той. " Поддържаме градивно отношение и държим каналите за разговор отворени – уви, към този момент без мечтаната взаимност ".

Ангажиментите на София

Освен това дипломатът напомни, че връзките сред съветската и българската страна се контролират от Договора за другарство и съдействие, подписан през 1992 година и към момента в действие, който залага " общо схващане за нуждата от изключване на войната от интернационалните връзки, както и на опасността или използването на мощ като средство за разрешаване на разногласия сред страните ".

" Отбелязва се също, че би трябвало да се положат старания за понижаване на въоръженията и въоръжените сили в Европа до допустимо най-ниското равнище ", добави шефът на Втори европейски департамент на съветското външно министерство. " Страните се задължават да предотвратят потреблението на тяхната територия за въоръжено нахлуване или други насилствени дейности против другата договаряща се страна ".

Според Пилипсон обаче публична София " е не запомнила тези отговорности ".

" Разбираме, че в доста връзки тази политика е наложена на България от Запада посредством следените от него кръгове. От позиция на българските национални ползи е неуместно да се гледа на Русия " през амбразурата ". Всички знаят, че нашата страна в никакъв случай не е имала, нито може да има, проекти да нападна България. Руски бойци два пъти са стъпвали на българска земя с благородни задачи за избавление – по време на Руско-турската война от 1877-1878 година и в последния стадий на Втората международна война. Тези съдбовни събития дефинираха извънредно приятелския, може даже да се каже приятелски, темперамент на двустранните връзки в продължение на доста десетилетия ", отбелязва дипломатът.

Отношението на българското общество

Дипломатът акцентира, че " елементарните българи помнят историята, в по-голямата си част правят оценка трезво обстановката и никога не бързат да видят страната си превърната във " фронтова " страна ", до момента в който София, по своя самодейност, е поела по русофобски курс и е изгубила предходните преимущества на тесните си, специфични връзки с Русия.

" Патриотичните сили от ден на ден стачкуват против тази държавна политика. Затова оставаме ненапълно оптимисти и се надяваме, че здравият разсъдък и любовта към свободата, присъщи на българския народ, ще надделеят ", съобщи Юрий Пилипсон.

Превод и редакция: ни