България се прекланя пред героите от Шипченската епопея
България се прекланя пред героите от Шипченската епопея. Днес по традиция хиляди българи ще се изкачат до историческия връх във връзка честванията на 140-ата годишнина от епичните боеве по време на Руско-турската освободителна война. В формалната част на честванията ще се включи и президентът Румен Радев.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи борби по време на Руско-турската война през 1877-1878 година Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 година сред бранителите на прохода и турската войска влизат в българската история под името Шипченска епопея, напомня БГНЕС. Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ към 7 500 души, е да спре превъзхождащата я по бройка войска на Сюлейман паша /около 27 000 души и запас от 10 000/, да не й разреши да премине Балкана и да се съедини с турските елементи в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен войска на Осман паша.
Сраженията за Шипка стартират на 09/21 август 1877 година В течение на 6 дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите офанзиви на турските табори. Най-тежък и решителен за защитата е третият ден – 11/23 август, когато турците от ден на ден стягат обръча към бранителите, а боеприпасите са на изчерпване. Следобед Сюлейман паша хвърля в багра всичките си запаси против центъра на защитата. В този най-критичен миг, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово идва първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер идват всички роти на 16 стрелкови батальон и след яростен пердах турците отстъпват. Шипка е избавена!
Боевете не престават и през идващите 3 дни, само че проходът към този момент е крепко в ръцете на съветската войска. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 година Този интервал влиза в историята като " Зимно шипченско стоене ". Въпреки студа и мъглата, макар снежните стихии и виелици, бранителите на Шипка героичен бранят прохода. За тези изпълнени с геройство и всеотдайност дни телеграфът оповестява с късата фраза: " На Шипка всичко е умерено ". Руските бойци и българските опълченци трансформират прохода в непристъпна цитадела, " в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на съветската войска към Цариград ", по думите на ген. Радецки. След рухването на Плевен (29 ноември/10 декември 1977 г.), съветските войски минават Балкана при извънредно тежки зимни условия и пленяват турската войска на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 година
Победата при Шипка-Шейново е заслужен свършек на Шипченската епопея. Жертвите, които съветските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са към 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Основният камък на Паметника на Свободата на връх Шипка е положен на 26 август 1922 година Паметникът е приключен през 1930 година На 26 август 1934 година монументът на връх " Свети Никола " е тържествено открит от цар Борис III. Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи борби по време на Руско-турската война през 1877-1878 година Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 година сред бранителите на прохода и турската войска влизат в българската история под името Шипченска епопея, напомня БГНЕС. Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ към 7 500 души, е да спре превъзхождащата я по бройка войска на Сюлейман паша /около 27 000 души и запас от 10 000/, да не й разреши да премине Балкана и да се съедини с турските елементи в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен войска на Осман паша.
Сраженията за Шипка стартират на 09/21 август 1877 година В течение на 6 дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите офанзиви на турските табори. Най-тежък и решителен за защитата е третият ден – 11/23 август, когато турците от ден на ден стягат обръча към бранителите, а боеприпасите са на изчерпване. Следобед Сюлейман паша хвърля в багра всичките си запаси против центъра на защитата. В този най-критичен миг, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово идва първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер идват всички роти на 16 стрелкови батальон и след яростен пердах турците отстъпват. Шипка е избавена!
Боевете не престават и през идващите 3 дни, само че проходът към този момент е крепко в ръцете на съветската войска. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 година Този интервал влиза в историята като " Зимно шипченско стоене ". Въпреки студа и мъглата, макар снежните стихии и виелици, бранителите на Шипка героичен бранят прохода. За тези изпълнени с геройство и всеотдайност дни телеграфът оповестява с късата фраза: " На Шипка всичко е умерено ". Руските бойци и българските опълченци трансформират прохода в непристъпна цитадела, " в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на съветската войска към Цариград ", по думите на ген. Радецки. След рухването на Плевен (29 ноември/10 декември 1977 г.), съветските войски минават Балкана при извънредно тежки зимни условия и пленяват турската войска на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 година
Победата при Шипка-Шейново е заслужен свършек на Шипченската епопея. Жертвите, които съветските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са към 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Основният камък на Паметника на Свободата на връх Шипка е положен на 26 август 1922 година Паметникът е приключен през 1930 година На 26 август 1934 година монументът на връх " Свети Никола " е тържествено открит от цар Борис III. Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ